СВЕТИ ТЕОДОР ТИРОН, ПАТРОН И ДУХОВЕН ПОКРОВИТЕЛ НА СТАРА ЗАГОРА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

СВЕТИ ТЕОДОР ТИРОН, ПАТРОН И ДУХОВЕН ПОКРОВИТЕЛ НА СТАРА ЗАГОРА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

 Иван Танев Иванов

Юбилеен сборник от доклади на III-та Национална конференция “От регионалното към националното”- II част.
Град Полски Тръмбеш, 7-9 септември 2009, с. 354-363

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com

Всеки голям и стар град в Европа си има свой хилядолетен духовен покровител. За Солун (и Търново?) това е Св. Димитър Солунски, за Букурещ е Св. Димитър Басарбовски, за Дубровник е Св. Влас, за Неапол от 5 век насам е сан Дженаро, за Палермо е Св. Розалия, за Падуа е Св. Антоний, за българската столица София е Св. София, живяла в Рим по времето на император Адриан, за Атина е Атина Партенос, чиято скулптура е построена в Партенона между 447 и 438 г. пр. Хр., за вторият по големина ирландски град Корк е Св. Финбар. Света Геновева (фр. Geneviève) е закрилницата на Париж, спасила града от хуните на Атила през 451 г. Св. Симеон – на Задар, Хърватско; Св. Франциск – покровител на Европа от 15 в. В определен ден от годината, жителите на тези градове и до днес отдават почитта си и правят подаръци на покровителя на своя град. Смята се, че най-голямото съкровище на света е събрано от подаръците към покровителя на Неапол – сан Дженаро.

Други примери от България:

Св. Богородица е покровителка на Велико Търново. Главната митрополитска църква на Велико Търново се нарича „Св. Богородица”,

Св. Иван Рилски – закрилник (небесен покровител) на град Самоков и град Перник,

Св. Софроний Врачански – на Враца,

Св. Йоан Богослов – на Карнобат,

Св. Георги Победоносец – на Русе, Мездра, Москва (от 14 в.)

Св. Николай Чудотворец – на Бургас,

Св. Димитър – на Сливен,

Св. Дух (24 юни) – на Ямбол,

Св. апостол Ерм (Ермей) – Той е небесен закрилник на гр. Пловдив. Св. ап. Ермий е първият епископ на Филипопол. Живял е в края на I и

          началото на II век. Бил е римски войник, след като се пенсионирал се заселил във Филипопол. Той е един от 70-те апостоли

         Христови. Отказал да принесе жертва на римските богове, понеже бил християнин, затова бил подложен на мъчения и накрая –  обезглавен.

В миналото всяко българско селище, малко и голямо, е имало определено свещено място и духовен покровител или защитник. Още в езическата епоха това са били т.н. оброчища, а езическите покровители се наричали оброци (обруци). След християнизирането, на тези места са строени параклиси и църкви, а ролята на покровител на селището е поемал светецът, на чието име е наречена църквата. В определен ден от годината, наречен „сбор, събор, панаир“, всяко селище празнува в чест на своя покровител, обикновено това е светецът, на когото е наречена най-старата църква на селището.

Обр. 1. Снимка на върха Аязмото на св. Теодор Тирон в началото на залесяването му. На върха се вижда т.н. Митрополитски дом, в който се е помещавала новооткритата Старозагорска митрополия. В периода 1913-1915 г. е построена нова сграда на митрополията, която се ползва и днес на улица „Апостол Карп“. До смъртта си в 1922 г. в Митрополитския дом е живял дядо Методи Кусев. През 1962 г. домът е разрушен и на нейно място построяват увеселителен ресторант.

На 30 април 1871 г. Църковният-народен събор в Цариград решава каазите Ески Загра, Чирпан и Казанлък да образуват нова епархия с център Ески Загра (Железник), архиереят на която ще носи титлата Загорски. След Освобождението българското правителство не бърза да признае новата епархия и тя била временно управлявана от архимaндрит Максим и епископ Гервасий. Едва през 1894 г. Старозагорска епархия е призната от държавата и за неин първи архипастир бил избран Величкият епископ Методий (Кусев).

За Стара Загора, небесният покровител не е нито Св. Николай, нито Св. Богородица, на чието име са кръстени построените през първата половина на XIX-ти век църкви. Съгласно мнението на архиереите от Старозагорската епархия, подкрепено от историческите данни и традиции, най-старият и почитан храм в района на Стара Загора е бил храмът на върха на Старозагорското Аязмо, възникнал на мястото на древно езическо капище до голям лековит извор. Това светилище и по-късен храм (фиг. 1) са били почитани от населението на града и околните села от античността до наши дни. След християнизирането на българите патрон на храма става Св. Теодор Тирон („тирон“ значи „млад войник, новобранец“), римски войник от Мала Азия. Именно Св. Теодор Тирон е духовният покровител на Стара Загора от първите години на християнска България до наши дни. Българската православна църква чества празника на този голям християнски светец в съботата след Сирни заговезни по време на Великия пост, денят Тодоровден, известен и като Конски Великден, един от най-големите християнски празници, в който се предполага, че е запазена стара традиция от прабългарско време.

Фиг. 1. Църквата-манастир Св. Теодор Тирон на върха на Аязмото, построена в края на XIX-ти век от Тодор Кусев, митрополит на Старозагорската епархия.

Св. Теодор Тирон не е местен старозагорски светец, а голям светец за българите и някои южни славяни, защото е покровител на ездачите, конярите и конете (Иваничка Георгиева. Българска народна митология. Наука и изкуство. София. 1983, с. 53). В деня, посветен на светеца – Тудорица, Тодорова събота, Конски Великден в цяла България се правят конни надбягвания. Конят – победител не се продава, защото се смята за покровителстван от светеца. На Тодоровден става и общественото представяне на невестите, омъжени през зимата. В същото време св. Теодор Тирон е небесен покровител на града в продължение на хилядолетия.

     През римско време Берое (Августа Траяна) и Филипопол са два големи, съседни и най-важни градове на Тракия. Между тях е имало интензивни връзки и влияния – културни, търговски, транспортни. Знаем, че за небесен покровител на Филипопол е избран светец, който е бил римски войник – св. апостол Ермей, живял в края на I и началото на II век. От тук може да се очаква, че подобен светец и то от ранно време ще има и град Берое. И наистина, св. Теодор Тирон е подобен по съдба и дела на св. Ермей: и двамата са римски войници, и двамата отказват да ядат месо по време на християнските пости, и двамата са убити от римските власти. От тук можем да допуснем, че обявяването на св. Теодор Тирон за покровител на Берое (Стара Загора) ще да е станало още в римско време.

До преди 40-45 г. жителите на Стара Загора и околните села все още са знаели за историческото значение и свещената роля на Аязмото на св. Теодор Тирон за Стара Загора. Тъй като по времето на тоталитаризма голяма част от ръководителите на града и подчинените им историци от РИМ – Стара Загора упорито са работили против тази представа, в наши дни тя вече е практически забравена и подменена. С това е заличена важна част от културната история на града и е прекъсната хилядолетната християнска традиция на неговото население. Целта на настоящата статия е да се изясни и припомни, доколкото това все още е възможно тази роля и значение, като важна част от българската история на града и околността.

Като преки доказателства за съществуването на древен храм на върха на Аязмото може да се посочи следното:

1. Днешното название Аязмо на хълма северно от Стара Загора идва от гръцката дума “агиязмо” – “светена вода”, “свещен извор” и свидетелства за наличието на древен лечебен извор. През турско време хълмът все още е носел името “Аязмото на Св. Теодор” (Александров, 1992:10;Стоянова, 2001: 210-216;ЦДИА, 420). По-точно, с названието “Аязмото на св. Тодор” е бил наричан един голям, вдлъбнат камък на върха на рътлината, от чиято пукнатина е изтичала цяла река с лековита вода. По-късно, през време на земетресение, изворът силно намалил дебита си, но избликнал с голяма сила на 500 м по-надолу, в двора на днешните казарми, където все още тече. В турско време, този извор е бил считан за свещен и лековит от българското население на Ески Загра (Боруй), което продължавало да му отдава почит на Тодоровден, денят на св. Теодор Тирон (Илков, 1908). Това е описано от старозагореца Андрей Тошев (Тошев, 1935: 43): “След Сирната неделя баба Марта ни носеше една голяма радост – празнуването на Тодоровден. Тоя ден мало и голямо, едни пеша, други с талиги или яхнали магарета и коне през Бадемлика, поемаха пътя за Аязмото – тогава сух, каменист баир, свърталище на змии и гущери. Това не пречеше Аязмото да се смята за свещено място. Тук, в присъствието на поповете, които четяха надлежните молитви, с искрена вяра идваха болни и здрави да се помолят, да сръбнат от светата вода, която капка по капка се прецеждаше от скалите”.

       С цел да унищожи вярата на българите в светеца – покровител на града, турският суртан Махмуд II нарежда да се унищожи гората върху свещения за българите връх с Аязмото на св. Теодор Тирон (Александров, 1992:10). Около 40 години преди освобождението Аязмото се превръща в пустиня и носи подигравателното турско име Ахмак баир – “Глупашки хълм” или “Хълмът на глупаците”. Целта е била да се унищожи спомена и вярата на българското население в древната святост на върха. Това обаче не е станало. След Освобождението, всяка година до около 1960 г. на Тодоровден се е чествал празникът на града с голям пролетен панаир, провеждан на улица “Железни врата”, най-старата средновековна улица на Боруй (Тангъров, 2001:223-230). Съгласно българската традиция, това всъщност е бил най-големият празник на града, в който е честван Св. Теодор Тирон, покровителя и патрона на града. Според дългогодишния секретар на старозагорската митрополия Недю Александров (Н. Александров. Летописна книга на храм-паметник „Св. Троица“. Стара Загора 1982 г., с. 75) на Тодоровден, по традиция от незапомнени времена, на Аязмото в съседство с храма на „Св. Теодор Тирон“ и на „Св. цар Борис-Михаил Покръстител“ се е извършвала тържествена служба при стичане на многоброен народ от града и околните села.

Фиг. 2. Икона на Свети Теодор Тиронский в църквата в с. Съединение, на 20 км западно от Стара Загора.  Изографисана от братята Стойко, Добри и Златан Иванови Бахчеванови. На 20 април 2008 г. покривът на църквата рухва след като крадци са отмъкнали камбаната.

2. В най-близката до Аязмото църква, „Св. Троица“ има два олтара. В дясно от главния олтар, в южния край на иконостаса е построен втори, по-малък олтар, посветен на св. Теодор Тирон. Над вратата на този олтар, там където обикновено стои образът на бог, изографисан като Слънце, стои иконата на св. Теодор Тирон. В дясно от този олтар, на самата стена има втора икона на светеца. Според секретаря на старозагорската митрополия (Н. Александров. Летописна книга на храм-паметник „Св. Троица“. Стара Загора 1982 г., с. 75), не само в „Св. Троица“, но и останалите три старозагорски църкви имат по два олтара – един главен и един втори олтар, като вторият олтар е винаги посветен на вековния покровител на града – св. Теодор Тирон.

Освен в Стара Загора светецът Теодор Тирон се почита и в много средногорски села, разположени около града, в чийто църкви също има негови икони. Например, в църквите на близките села Остра могила и Съединение също има икони на този светец (Фиг. 2). Както в гарада, така и по селата празникът на светеца, Тодоровден – се почита в съботата след Сирни заговезни. На празника се провежда надбягване на коне = кушия, дòмле. Свети Теодор е покровител на конете, изобразява се като ездач на бял кон и змееборец.

Извън района на Стара Загора в България има само няколко църкви и манастири, наречени на този светец. Една от тях е ранносредновековната църква „Св. Теодор Тирон“ до град Правец, на чиято фасада  има релефи с двуглави орли, подобни на орела върху една от старозагорските релефни плочи. Другият случай е манастир от ХVІ – ХVІІ век (вероятно от много по-рано) и се намира в с. Зимевица, общ. Своге. Общото между всички тези градове и села, в които се почита св. Теодор Тирон е, че те се намират по старата българо-византийска граница, установена по времето на Омуртаг и заварена от княз Борис. Може да се  предположи, че в много селища по тази граница е имало български гарнизони, които при покръстването са приели като свой покровител св. Теодор Тирон, който като професионелен войник е могъл да служи като пример за тогавашните български войскари.  Друга причина за широкото възприемане на това име може да е факта, че до влизането в пълнолетие на покръстителя на България, Михаил III, Византия е управлявана от неговата майка, носеща същото име – Теодора.

3. Друго доказателство са откритите седем ранносредновековни манастира и голям дворец в радиус от 10-тина км от върха на Аязмото. Първиятманастир е разположен в м. Папачова нива до връх Българско кале. На 500 метра по на юг, в м. Боров дол, е имало втори манастир. Трети манастир от първите векове на българската държава, чийто двор е обграден от висока стена с кула в южния ъгъл, е открит наблизо преди няколко години. Основите на четвърти средновековен манастир все още могат да се видят в центъра на близкото село Змейово. Други три средновековни манастира са регистирани в землищата на съседните села Хрищени, Колена и Борилово (Янков, 1993: 139-154). В подножието на върха Аязмо, на т.н. Военен терен, през 1989 г. са открити останките на голям дворец с обширен двор и представителна църква.
4. Очевидно, в района северно от Стара Загора е имало мощно църковно средище. Това се подчертава и от местната топонимика. Един от близките върхове се нарича Патрахила (634 м.) (от патрахил – връхна дреха на свещеник), друг връх – Купеларица (627 м.) (от купел – съд за кръщаване на деца)(Чорчопов, 2006: 69-73). Една седловина на север от Боров дол се нарича Столица, което означава “маса в олтара, върху която се извършват светите тайнства”.

Фиг. 3. Народен събор на Старозагорското Аязмо.

5. Наличието на мощен религиозен център на север от Боруй се доказва и от откритите в района на Старозагорското Аязмо и на самия връх пет каменни релефа с изключителни художествени качества (Николов, XX: 575-576; История на българското изобразително изкуство, 1976: 88-90), известни по света като Старозагорските каменни релефи. Те се датират към IX–X в. (Гюзелев, 1969; Иванов и Минкова, 2008:177-184 – За датировката на прочутите Старозагорски каменни релефи) и по качество на изработка са едни от най-важните и широко известни в Европа исторически паметници от тази епоха. Старозагорските релефи се приемат за едно от десетте най-важни исторически и архитектурни забележителностти на България. Тези релефи са местно производство и са били поставени върху религиозни сгради в района на старозагорското Аязмо. Качеството на релефите показват, че и самите сгради са били уникални по значение и роля в ранната българска държава.
6. 6. Като допълнителен аргумент може да служат и данните, приведени от българския възрожденец, книгоиздател и по-късно областен управител в Стара Загора, Христо Д. Ваклидов, живял дълго време в Рим и изследвал библиотеката на Ватикана, както и данните в брошурата на И. Д. В. (вероятно Иван Дочев Ваклидов, униатски монах и брат на Хр. Ваклидов), издадена още в 1884 г. (Александров, 1992:17-20; И.Д.В., 1884). Тези източници описват някакви далечни и слабо извесни засега исторически събития. В тях се твърди, че по времето на княз Борис-Михаил, градът е управляван от болярина Цолю. В подножието на днешното Аязмо е имало резиденция на управителя (може би това е открития през 1989 г. т.н. епископски дворец до Военния терен) и затвор за византийски пленници – християни, разделени от голяма градина. На върха на Аязмото е имало капище до древен лековит извор. Съгласно други данни (Кусев,1917), капището било на мястото на сегашния басейн – шадраван на върха на Аязмото и имало осмоъгълна форма. По ъглите имало медни огледала, които служели на колобрите.Една година преди покръстването на България (863 или 864 г.), до капището е издигнат християнски храм и в него са покръстени дъщерята на болярина Цолю, Цветана, с християнско име Теодора (така се е казвала тогава византийската императрица, майката на Михаил III) и самият Цолю (Цол, подобно на Цок – прабългарско име). Това всъщност е времето, когато град Берое за кратко и без бой е превзет от византийците и върнат на  България. Кан Борис пристига в града и приема християнската вяра в същия християнски храм на върха на Аязмото. По-късно този храм е превърнат в първостепенна лавра, една от седемте главни лаври на България, построени от княз Борис-Михаил, а около него са изградени десетина по-малки манастири – скитове (част от тях вече са разкрити). Избраното име на лаврата, св. Теодор Тирон, се съгласува с представата, че храмът и предишното капище са обслужвали предимно българския военен гарнизон в града, тъй като преди канонизирането си, светецът е бил професионален римски войник в Мала Азия.

Фиг. 4. Старозагорският митрополит Методи (Кусевич).

8. Подобни факти се твърдят и от някои от руските гости на Славянския конгрес, състоял се от24 до 28 юни1910 г. в София. Журналистите Гучков и Крамарж, проф. Иван Савич Палмов, преподавател по история на славянските народи към Петербургската духовна академия, както и  професора по богословие А. Чучулаин (Чучулаин, 1914) твърдят, че цар Борис I се е покръстил именно на Старозагорското Аязмо (Кусев, 1917).

        В регистъра за данъка джизие от 1626 г., днешното с. Змеево, намиращо се на 7 км  североизточно от Стара Загора в началото на Змеевския проход, е отбелязано под името Килисанджа дербент  (Койчева, 1989:6). Според мене “Килисинджа дербент” означава “Църковен проход”, от турско-гръцкото “клисе”- църква и османо-персийската дума “дербент” – проход и отразява факта, че в навечерието и в първите години на турското владичество в южния вход на Змеевския проход е имало много (поне седем) манастири, за които стана дума по-горе.

          Методи  Кусев предполагал, че Стара Загора е мястото, където княз Борис приел кръщение от византийския патриарх Фотий  (ЦДИА, ф. 420, оп. 1, а.е. 3, л. 1 и 2; Димитър Ангелов. История на византия. ч. 1. С. 1968).

Някои от твърденията в източниците 7 и 8 се оспорват от старозагорски историци. Счита се, че за тях няма преки доказателства. Обаче, в годините след тяхното публикуване се откриха много исторически свидетелства, които могат да ги подкрепят. На първо място, това са сигурните данни, че районът на Берое (по-късно Боруй) е присъединен на града към българската държава още в 813 г. и непрекъснато (с изключение на няколко години около 863-864 г.) остава в нейната територия до края на 10-ти век. През това време град Боруй е важен административен и религиозен център, вероятно център на комитат. В действителност, има сериозни данни, че областта Загора и нейният главен град Берое са присъединени към България още в 705 г. от Тервел (ЗАГОРА и Стара Загора – значение и произход на названието). Второ доказателство са откритите многобройни каменни пластики с високи художествени качества без християнска символика точно в района около върха на Аязмото, където предположително е имало капище и голям християнски храм – лавра. Трето, през 1989 г. на мястото на предполагаемия дворец на болярина Цолю археолозите от старозагорския музей разкопават огромен каменен дворец с колони, обитаван от VI – XII-ти век. Предполага се, че там е живял митрополитът на града и епархията, понеже в двора на двореца е имало голяма църква. След присъединяването на Берое към българската държава в този дворец сигурно е пребивавал управителят на комитата. Като четвърто доказателство служат откритите в последните години 7 манастира (скитове) в радиус от няколко километра от мястото на предполагаемата лавра.

Фиг. 4. Старозагорският митрополит Методий (Кусев).

В 1894 г. новият старозагорски митрополит Методи Старозагорски (Тодор Кусев) (1838 -01.11.1922) си поставя задачата да възстанови значението и светостта на Аязмото за българите. Той учредява благотворителен комитет “Св. Йоан Милостивий” с чиято помощ и с подкрепата на общината се възстановява гората (Александров, 1992: 10), а на мястото на стария главен манастир на града е изграден параклис, носещ името на св. Теодор Тирон. Днес до параклиса лежи голям мраморен блок – квадра, останал от античното предхристиянско светилище. В подземието под пода на параклиса е разположена скалата, от която продължава да извира светената вода на Аязмото (Тангъров, 2001:223-230).

Успешното дело на митрополита и комитета обаче продължава до началото на тоталитаризма. През 1949 г. комитетът “Св. Йоан Милостивий” е ликвидиран, гората на върха е национализирана и наименувана Парк за култура и отдих “Владимир Илич Ленин”. В началото на 60-те години манастирът-дом на Методи Кусев на върха е взривен и на негово място е построен увеселителен ресторант (за кратко време ресторантът се превръща в таен публичен дом). Почти по същото време е разрушен и порталът на 12-ти пехотен Балкански полк в Стара Загора, построен през 1938 г. Традиционният празник на града -Тодоровден, денят на Св. Теодор Тирон, покровителя на главния храм и на града е отменен. Вместо него общинското и партийно ръководство на Стара Загора утвърждава нов празник на града, 5 октомври, предложен от Величка Койчева, историк в Окръжния музей Стара Загора. 5 октомври е денят когато през 1879 г. е положен основният камък за възстановяването на опожарения от войските на Сюлейман паша град по време на Руско-турската война (1877-1878). Безпорно този ден е важен празник за града, но неговото честване не бива да замества хилядолетния първи празник на града – Тодоровден. Замяната на един традиционен духовен празник с граждански и разрушаването на културни паметници от миналото е елемент в политиката на БКП за унищожаването на стари, утвърдени ценности и празници на българите и заместването им с партийни. С това една хилядолетна традиция в града, имаща християнски и общоевропейски характер е унищожена. Богоугодното и високопатриотично дело на митрополит Методи Кусев започва да се представя от някои старозагорски историци като грижа за българската гора от страна на един природолюбител и лесовъд. Тази политика продължава и след утвърждаването на демокрацията от 1990 г. до сега. Църковното ръководство на града постепенно заменя св. Теодор Тирон в ролята му на хилядолетен покровител на града с малко известния св. Игнатий Старозагорски, обесен на 8 окт. 1814 г. в Цариград.

ЛИТЕРАТУРА:

А. Чучулаин. Св. Борис, княз български, т. II. София, 1914.

Ан. Тошев. Ранни спомени, С., 1935, с. 43.

В. Гюзелев. Княз Борис Първи, Изд. Наука и изкуство, София, 1969.

В. Койчева. Народностни и верски насилия на османските поробители спрямо българското население в Старозагорския регион (XIV–XIX в.). В кн.: Ислямизационни процеси в Старозагорско и Казанлъшко през епохата на османското владичество. I част. Стара Загора, 1989 г., с. 6.

Г. Чорчопов. Сърнена гора. Пътеводител, Стара Загора, изд. Кота, 2006, с. 69-73.

Д. Ваклидов. Предание за Старозагорското Аязмо на Св. Велико-мученика Теодора Тирона.

Д. Илков. Приносът на историята на град Стара Загора. Издава Старо-Загорското градско Общинско Управление. Пловдивъ. Търговска печатница, 1908 г., Фототипно издание, Стара Загора, 2004.

Д. Николов. ИАИ, XX, обр. 2, с. 575-576.

        Д. Янков. Християнско култово строителство в Стара Загора през късната античност и Средновековието. Известия на МЮИБ, том XVI, Стара Загора, 1993, с. 139-154.

И. Д. В. Покръщаването на княгиня Теодора – княз Цолова дъщеря – принос за Старозагорското Аязмо, 1884, С. 1.

И. Иванов, М. Минкова. Още веднаж за средновековните каменни релефи от Стара Загора. Известия на Старозагорския исторически музей, Том III, 2008, с. 177-184.

Ив. Стоянова. Културно-историческата стойност на парк “Аязмо”. Доклади на Юбилейната конференция “160 г. от рождението на митрополит Методий Кусев”, София, 2001, с. 210 – 216.

История на българското изобразително изкуство. Отг. ред. Ал. Обретенов. Изд. на БАН. Институт за изкуствознание, София, 1976 г., с. 88-90.

Й. Тангъров. Перспективи за парк “Аязмо”. Доклади на Юбилейната конференция “160 г. от рождението на митрополит Методий Кусев”, София, 2001, с. 223-230.

М. Кусев. Личен архив № 132 / 1917 г, папка I.

М. Кусев. Личен архив № 251 /1920 г., папка I.

Н. Александров. История на залесяването и паркоустрояването на хълма “Аязмото” по почин на първия старозагорски митрополит Методий Кусев, Стара Загора, 1992, с. 10.

ЦДИА фонд 420, к. оп. 2, оп. 3

7777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777

Важни факти от историята на Стара Загора е събрала дипломантката от Великотърновския университет Мариана Зах. Пулева (Историко-етнографско проучване на град Стара Загора от началото на XIX до средата на XX век. ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Историко-юридически факултет. Катедра по нова и най-нова история на България. 2006 г. , с. 16-20). Според легендата, край чудотворния извор на Аязмото в Стара Загора е покръстен княз Борис – Михаил. На това място в църквата „Свети Теодор Тирон” има стенопис, подобен на византийска мозайка, който изобразява неговото кръщение.

При посещението си в Стара Загора през 1895 г. проф. Иван Савич Палмов от Петроградската духовна академия разказва за това предание на делегатите на църковно-славянския събор, поканени от Старозагорския митрополит Методи Кусев на Аязмото: „… Св. Княз Борис на три пъти (!) се срещал с патриарх Фотий, тук в Загорието, за водене на преговори по въпроса за покръстването… Известно е от историята, че войводите на Бориса се бунтували срещу покръщението на българския народ. Само един войвода – князът на Загора Цолю, поради обстоятелството, че бил вече покръстен, станал съмишленик на княза и покровител на движението за тази цел. Ето затова Св. Борис водил преговори с Фотия в Загорието под охраната на християнина княз Цолю. Где Фотий е покръстил Бориса? Естествено, в свободното от воеводските набези място … в Загорието. Ама на кое място в Загорието? Разбира се, край чудотворния извор на Аязмото, гдето били покръстени княгиня Теодора и баща й, княз Цолю. Излиза, че Св. Княз Борис се е покръстил на Аязмото”. (Аяров Иван, Нейчо Кънев, Невена Ганева. Възрожденска Акарджа и Стара Загора. Стара Загора. 2004, с. 13)

В друга публикация – «Легенда за Аязмото» (в. „Старозагорско утро” № 211, 17 февруари 1944 г.) четем: «В този храм (храма на Св. Теодор Тирон на Аязмото) приел Христовата вяра и Св. Цар Борис. Отдалеч дошъл той чак зад Балкана. Защото там (в Плиска) бил обграден от езичници – боляри и князе, безмилостни врагове на християнството. Затова дошъл той тук, в българския християнски град Верея. Тук, приет с радост и възторг, сред християни да приеме своето кръщение. Затова е толкова свято това място.»

6. Друго доказателство са останките в този район на две големи раннобългарски крепости. Началото им е от римско време и те са стратегически разположени на върховете Българско кале и Римско кале. В подножието на м. Българско кале минава древния стратегически път от Боруй на север през прохода (м. Римския друм), днешния Змеевски проход.
7. Съгласно данни на историци от старозагорския регионален музей, през епохата на византийското владичество в района на Боруй е имало родово имение на византийските императори от династията Комнини. Някои от тези императори са резидирали продължително време тук, използвайки Боруй като своя втора (зимна) столица. От тук те са организирали походи срещу северните нашественици – печенеги и кумани. Голяма битка между печенези и византийци се е състояла близо до Боруй, вероятно в защита на това имение. Най-вероятно, имението на Комнините е съдържало укрепен център – крепост, тясно свързан с религиозния център северно от Боруй.

7777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777

На 7-мия км по пътя от Стара Загора към Старозагорските минерални бани граничи най-горния край на споменатата местност Бабаолу (местност, отстояща на около 6 км северозападно от Стара Загора). Тази местност е била селище на старозагорци до 1730 – 1732 г., когато им е било позволено да се застроят край самата градска крепостна стена, от когато селището е запустяло. Същото е станало и с другите две селища: Хатюрен (Ат-юрен), съседно на Бабаоглу и Ново село – три км североизточно от града.