Стара Загора посвещава 2025г. на 130-годишнината от създаването на парк „Митрополит Методий“ – святото и любимо място на старозагорци и гости на хилядолетния град.

130 ГОДИНИ ПАРК  „МИТРОПОЛИТ МЕТОДИЙ“ – АЯЗМОТО

проф. д-р Светла Димитрова

Ахмак баир и Казлера, двата хълма, на които е разположен днешният парк „Митрополит Методий“ някога са изобилствали с буйна растителност. По време на османското владичество, поради липса на строги мерки в тогавашното законодателство за горите, дърветата са изсечени. Височините оголяват и по склоновете остават да виреят само няколко дребни дъба. Сред старозагорци паркът е известен като Аязмото, заради извора с лечебна вода, който се намирал близо до върха.

Видният старозагорец Димитър Наумов на страниците на вестник „Земеделец“, първият в страната земеделски вестник, през 1883 година пръв повдига въпроса за залесяването на голите баири. Идеята му е реализирана десет години по-късно от старозагорския митрополит Методий. През 1894 година той основава благотворителен комитет „Св. Йоан Милостиви“, който да започне залесяване на Аязмото. Първите дървета са засадени на 28 февруари 1895 година по повод 25-годишнината от възстановяване независимостта на Българската православна църква, осъществено с ферман на турския султан. Същата година на 2-ри май е положен и основният камък на параклиса „Св. Теодор Тирон“, въздигнат за възпоменание от първото празнуване на Свети Борис, българският княз – покръстител.

Комитетът „Св. Йоан Милостиви“ успява да набави семена от Испания, Италия, Франция, Гърция и Германия и създава разсадници. През първото десетилетие на ХХ век са построени старата митрополия и фонтана на върха на Аязмото. Бароковият фонтан е подарен на митрополит Методий от австрийска фирма, от която е закупен посадъчен материал. По време на демократичните промени бронзовата статуя в средата на фонтана е открадната, но по време на ремонтните дейности през 20-те години от 21 век е изработена отново и монтирана на същото място.

В началото на 20-те години паркът се разширява и върху хълма „Казлера“. Активна дейност през 30-те години за залесяването и благоустрояването му развива директорът на търговската гимназия Слави Абанозов, който е председател на Комитета по поддържане на Аязмото. След масово залесяване с иглолистни дървета паркът се слива с горите на Средна гора. По това време е изградена и централната алея с гранитни стъпала и каскада от водни ефекти по проект на арх. Христо Димов, а в южната част на алеята се поставят бюстовете на Христо Ботев и Хаджи Димитър. Автор е скулпторът Васил Вичев, който прави техни паметници и в градовете Пловдив, Бургас и Сливен.

По идея на проф. Рачо Казански през 1937 година арх. Стефан Тодоров проектира на главния вход на Аязмото арка от гранит с надпис върху нея: „Хвала Митрополиту Методию„. Рачо Казански (1909–2006) е полиглот, преподавател, автор и преводач на научни трудове. Той е от с. Казанка от където идва и фамилното му име. Баща е на певеца Константин Казански. През 1963-1964 година, прекрасната арка е съборена и на нейно място е издигната не особено лицеприятна -настоящата. Текстът върху арката е сменен с „Парк за отдих и култура Владимир Илич Ленин“. В ляво от нея на 22 април 1970 година е открит паметник на Ленин, на когото е именуван самият парк, както и днешният булевард „Митрополит Методий“. Инициативата е свързана с отбелязване 100 годишнината от рождението на вожда на Октомврийската революция. Автор на високата около 4,40 метра статуя от едрозърнест мрамор е видната българска скулпторка Мара Георгиева. В началото на демократичните промени (1991) паметникът е демонтиран на парчета и прибран от Общината. Има идея да бъде предоставен на Димитровград, където се предвижда изграждане на Алея на тоталитарното изкуство. Начинанието не се реализира.

През 1938 година е открит паметникът на гроба на митрополит Методий, погребан до църквата „Св. Теодор Тирон“ през ноември 1922 година. Негови автори са професор Никола Кожухаров и архитект Георги Стойков. Арката и паметникът ознаменуват 100-годишнината от рождението на архиерея. По инициатива на председателя на туристическото дружество „Сърнена гора” Койчо Михайлов през 1939 година в тихо и сенчесто място под върха на парка е създаден за кът за отмора, наречен Алеков кът. Върху част от скала е монтиран релеф на създателя на туристическото движение в България.

С приемането на Закона за горите от 1948 година и преустановавяне дейността на комитета „Св. Йоан Милостиви“ общината в Стара Загора става стопанин на „Аязмото“. През следващите години по решение на Общинския съвет е изготвен подробен план за бъдеща системна залесителна дейност. Особени грижи в това отношение проявява кметът Йордан Капсамунов по време на своите почти три мандата (1953-1962). На площ от 300 декара се изгражда разсадник за декоративни дървесни видове. През 1959 година в него се отглеждат над 500 000 дръвчета от 160 вида. Това позволява масово залесяване на парка, което се извършва с доброволния труд на старозагорското гражданство. Общината успява да се споразумее с ръководството на дивизията и военните освобождават значителна част от заеманите дотогава площи от парка, като в замяна получават други терени. В тяхно владение обаче остават още територии от парка.

Залавянето на един елен-лопатар в покрайнините на града през 1956 година поражда идеята Стара Загора да има зоокът. За най-подходящо място е определено Аязмото, където има необходимите условия за отглеждането и развъждането на животните. Първите обитатели на новия зоопарк стават две мечета, хванати край с. Шипка, вълк, лисица, лъв и лама, последните изпратени от зоологическата градина в София по молба на общината. По-късно няколко зайци, сърни, гълъби и фазани допълват животинското разнообразие. Зоокътът е разположен на върха на Аязмото и е открит през 1957 година. След решение за разширяването му през 70-те години е пренесен в друга част на парка, където е до днес. Там са осигурени по-добри условия за отглеждане на животните. През октомври 2019 година е подписан договор за обновяването му с пари от европейските фондове. В зоопарка се отглеждат около 400 екземпляри от приблизително 80 вида бозайници, птици и земноводни, които живеят в близо 50 местообиталища. Целта на проекта е да се подобри сградния фонд, да се направят зони за отдих, забавления, образование, научно-изследователска дейност и други атракции, които композиционно да са обвързани. При реализацията са използвани различни дървени профили, естествени каменни плочи, нова напоителна система и подходящо озеленяване. В началото има кафене, а на територията на зоопарка са разположени детски площадки и пейки за отдих. В пределите му, в южната част, се намира Аул Бага-Тур. Това е демонстрационен атракцион на площ от 3 дка, открит на 18 октомври 2015 година. Добре структуриран сайт предоставя пълна информация на желаещите да направят посещение. Има снимки и описания на отглежданите животни. След основния ремонт зоопаркът отваря врати в края на юни 1922 година.

През 50-те години на ХХ век започва бетонирането и асфалтирането на основните алеи в парка. На централната стъпаловидна алея се поставят каменни плочи, между които се засаждат цветя калдаръмчета. Централният вход се разширява, а долу в ниското се изгражда шадраван с жабки. Автор на проекта за пространственото оформление е арх. Велчо Велчев, а на скулптурните фигурки – жабки и лотос проф. Валентин Старчев.

От средата на миналия век са и по-важните застроявания по Аязмото. По настояване на туристическото дружество, което още през 1936 година има намерение да изгради туристически дом на хълма, кметът Й. Капсамунов се съглася да отстъпи терен в парка. Проектът е възложен на арх. Йордан Тангъров. Строителството на хижата започва през 1959 година, когато доброволци подравняват терена, прокарват път до определеното петно, а от кариерите край с. Християново докарват каменни плочи за външно облицоване. Градският народен съвет предоставя част от средствата, събрани чрез самооблагане на старозагорци. Проектът предвижда изграждането на хотел (13 стаи и апартаменти и голяма туристическа спалня), ресторант и туристическа кухня. Първоначално Туристическото дружество не е съгласно ресторантът да е част от туристическия дом, защото това противоречи на намеренията му комплексът да е за почивка. Градското ръководство обаче, успява да го убеди, че Хижата ще се посещава не само от гости на града, но и от старозагорското гражданство.

Почти по същото време на върха на Аязмото започва изграждането на още един ресторант. За целта се приспособява и достроява старата митрополитска сграда. Избеното й помещение се оформя като пещера със сталактити и сталагмити и става част от ресторанта. Отвън от камък – бигор се изгражда чешма с постоянно течаща вода. През април 1970 година Изпълнителният Комитет на Градския народен съвет предоставя стария ресторант „Горски кът“ на ДСП „Балкантурист“ за изграждане на нов ресторант, който получава името ресторант „Аязмото”. Проектът е дело на арх. Иван Попов от ДСО „Турист” – София. Сградата има ориенталски тип и е добре съчетана с околната природа. По време на приватизационните процеси през 1996 година ресторантът става частна собственост, а по-късно е закупен от старозагорския бизнесмен Стойчо Кълвачев, известен с прозвището Кълвача. Той решава на негово място да си построи собствен дом. Намерението предизвиква остра реакция от страна на старозагорското гражданство. Старозагорският митрополит Галактион дори заплашва с анатема бизнесмена и всички участвали в покупко-продажбите. След дълги преговори сградата става отново общинска собственост. През 2018 година е приета идеята Старозагорската митрополия да я превърне в Център за православно историческо наследство с природо-научна сбирка и музей на митрополитите.

Архитект Йордан Тангъров е автор и на още един проект, свързан с Аязмото. Това е Летният театър. За изграждането му особено подходяща се оказва каменната кариера, разположена в югоизточното подножие на хълма. Театърът е построен през 1959 година. Побира 3 000 души и има модерна за времето си сцена и четири гримьорни.

През март 2021 година започва основен ремонт на Летния театър по проект на арх. Явор Янулов и ландшафтен арх. Корнелия Маторова. Основната цел на проекта за цялостно обновяване като се запази съществуващата симбиоза между открития театър и заобикалящата го зеленина, давайки възможност за провеждане на концерти, спектакли, фестивали, оперни и театрални постановки и други прояви от културен характер. Дейностите по реновирането включиха ремонт на базата, с който бе подобрена функционалността ѝ,  нова сцена в рамките на старите размери, подмяна на седалките, както и изграждане на достъпна среда за хора в неравностойно положение. Изградената пергола от метална конструкция с решетъчна структура, дава завършен вид на сцената и оркестрината, но е и максимално щадяща съществуващата дървесна растителност. Част от перголата е ажурна, което осигурява свободно преминаване на стволовете на съществуващите дървета. За удобство на публиката, местата са намалени до 1800. Официалното откриване след ремонта е на 6 септември 1922 година с концерт на Лили Иванова.

В непосредствена близост до парка, в котловината северозападно от хълма, през втората половина на 50-те години на ХХ век започва изграждането на най-крупното спортно съоръжение в града – стадиона. Първата копка е направена на 15 април 1955 година. Проектът предвижда на площ от 200 дка стадион за 30 000 души – футболно игрище, писти, сектори за леко и тежкоатлетически дисциплини, баскетболно и волейболно игрище и два басейна. Те трябвало да се пълнят с вода от канала, идващ от язовир „Копринка“ и да се използват за летни къпални. Предвиждало се е естествено свързване на комплекса с останалата част на града, чрез широка алея, украсена от двете страни с мраморни скулптури. Проектът е широко популяризиран сред старозагорското гражданство, за да може градското ръководство да отдели значителни средства от самооблагането за неговото изграждане. Мащабите и сроковете за този обект се оказват несъобразени с реалните възможности на местния бюджет. Безработицата, породена от големите миграционни процеси в края на 50-те години на миналия век, налага отклоняването на значителни средства за изграждането на нови индустриални предприятия. На 4 април 1959 година от целия комплекс тържествено е открит само стадионът. До стадиона по-късно е изграден хотел, който през 2014 година е превърнат в болница „Тракия”.

От другата страна на стадион „Берое“ се намира общинският тенис комплекс „Стара Загора“, изграден по проект на арх. Иван Георгиев. Комплексът включва 10 тенис корта, фитнес зала и сауна.

През 60-те години парк Аязмото продължава да се благоустроява. Изготвен е проект за изграждане на зоопарк от арх. Надя Пиперова и проект за озеленяване от инж. Тянко Дянков.

На 25 юни 2022 г. беше официално открит обновеният Зоопарк на Стара Загора. Модерната  визия на втория по големина парк в страната е реализирана за близо 3 години по  „Фонд за устойчиви градове“ (ФУГ). Стойността на проекта е почти 4 200 000 лв. Зоопаркът се разполага на площ от 80 декара и по големина е на второ място, а по видове животни – около 400 екземпляра от над 80 вида бозайници, птици и земноводни – на трето място в България.

Пак пред 60-те години на ХХ век се извършва и реконструкция на т.н. Малкото Аязмо източно от  Митрополията. На мястото на някогашния разсадник на върха на хълма е изградена „Зала на смеха”, детски площадки, кътове за отдих и др. В източната част на парка е построена представителна приемна на Окръжния народен съвет. Неин проектант е арх. Живка Кирчева. След демократичните промени тя попада в списъка на предложени за приватизация обекти и по настоящем е частен дом. През 1970 година е изготвен проект от инж. Т. Дянков за паркоустрояване на хълма Казлера, където преди това са започнали залесявания. На върха му е построена Обсерватория, тържествено открита на 27 май 1967 година. През 70-те години в парка се изграждат водопроводи за поливане с непитейна вода, започва почистване на старата растителност и подмяната й с нови декоративни видове.

През 1995 година по повод 100-годишнината от първото залесяване на Аязмото е възстановена арката на входната алея, по макет, запазен в Старозагорската митрополия. Изпълнители на проекта са арх. Веселин Беров, инж. Петров и инж. Т. Дянков. Наново се отливат откраднатите бронзови релефи на паметника на гроба на митрополит Методий и на Алеко Константинов в Алековия кът. Този кът се ремонтира и отново става любимо място за много старозагорци. През 1996 година по проект на проф. Валентин Старчев на входа на парка е построен паметник на митрополит Методий. По проект „Красива България” през 2000 година в парка се осъществява санитарно почистване, засаждат нови иглолистни видове, ремонтира се осветителната мрежа и се поставя нова паркова мебел.

Днес паркът разполага с 3 500 дка площ, в която са засадени над 200 вида местни и екзотични дървета и храсти. Особено интересни са кедрите, дървото гинко, бор култери, вергинианската смрика, всички те представители на иглолистния екзотичен вид дървета. Дървесната и храстовата растителност заемат 90% от площта на парка, в който има много зони за разходки и отдих.

През 1998 година паркът е обявен за паметник на културата с национална значение с решение на Националния Съвет за опазване паметниците на културата. През 2018 година по проект с европейско финансиране „Зелена и достъпна градска среда за жителите на Стара Загора“ в парка започват ремонтни дейности.  Проектанти са арх.Иван Киряков и ланд.арх. Корнелия Маторова. В изпълнение на проекта са подменени каменните настилки на алеите и облицовките на фонтаните, изграден е нов водопровод, поставени са нови детски съоръжения и са подменени парковите мебели, пуснато е енергийно ефективно осветление и видеонаблюдение, монтирани са нови указателни и информационни табели. Насадени са нови растителни видове на мястото на изсъхналите.