Днес отбелязваме 215 г. от рождението на даскал Атанас Иванов (1810 – 1897), възрожденски учител, читалищен деец, основател на първото светско училище в Стара Загора (01.03.1841).

Даскал Атанас Иванов – доайен на светското образование в Стара Загора през Възраждането

Даскал Атанас Иванов е роден в Стара Загора на 12 февруари 1810 година и е наречен от своите съграждани „учител на поколенията”. Получава добро за онова време образование – започва да се учи на четмо и писмо в килийното училище на Хилендарския метох при църквата „Св. Димитър”. Продължава учението си в Свищов, Букурещ, а по-късно в Габрово и Копривщица, където е сред най-добрите ученици на Неофит Рилски. Половината от своя живот Атанас Иванов отдава на учебното дело в Стара Загора и допринася за превръщането на града в едно от средищата на българското образование през Възраждането. Още приживе неговите съграждани го титулуват „достопочтенний и многозаслуживший гражданин”. Умира на 5 юли 1897 година.

***

В спомените си даскал Атанас отбелязва, че първите училища през 30-те г. на ХIХ в. се намират в най-крайните и затънтени градски улици, да не се набиват на очи, защото „много турчета ходеха да правят смущения.” Разказва, че началото на безплатното обучение в Стара Загора е положено от дядо Косю, богат търговец и епитроп на църквата „Св. Богородица”, човек честен, справедлив и родолюбив, който счита, че чрез освестяването  и образованието може да се изтика гръцкото влияние. Старецът предлага да му плаща  по 200 гроша месечна учителска заплата срещу обещанието не се вземат пари на децата за обучение „дорде съм аз  епитроп на церквата”.

Даскал Атанас Иванов, след като работи 4 години в родния си град, напуска учителстването, за да замине за Габрово и да стане ученик на Неофит Рилски, при когото  изучава „Ланкастерската метода, по-подир наречена взаимно учение”.

Завръща се в Стара Загора и започва да преподава във взаимното училище в махалата “Св. Никола”, открито на 1 март 1841 г. по инициатива на „ученолюбивите енорити”. Местните български първенци го наемат, за да обучава децата им само по „Бел-Ланкастеровата метода”, като за труда му се заплаща определена сума от черковните приходи. Поправят с общи усилия вехтото училище, а  даскал Атанас и Т.х.Косев пътуват до Габрово, за да купят от тамошното училищно настоятелство взаимоучителни таблици, необходими за обучението.

Половин година след отварянето на Старозагорското взаимно училище се прави за пръв път „изпитание”, на което се виждат добрите успехи на учениците. Този напредък предизвиква в началото недоволството и завистта на другите даскали в града, но те, в крайна сметка, „разумяват” ползата от новото обучение и някои от тях започват да посещават взаимното училище, където слушат и нагледно учат „реда и способа на новото учение”.

След откриването на Светиниколското класно училище през 1850 г., даскал Атанас учителства в него. Преподава свещена история, катехизис, аритметика, география и църковна история. Покрай учителската служба той изпълнява безвъзмездно и други обществени дейности: член на училищното настоятелство, председател на първото читалище в града, подпредседател на женското дружество „Майчина любов” и касиер на църковната община.

За 44 години преподавателска дейност подготвя не само грамотни хора, но и кадри, нужни за просветата, културата и стопанския живот. „Даскал Атанас Иванов – пише за него ученикът му Атанас Илиев – бе най-популярният учител преди Освобождението… Почти нямаше малко-много грамотен човек, от родените през 30-те, 40-те, 50-те и 60-те години, който да не е учил при него …”

***

След смъртта му неговото име носи околийското учителско дружество в Стара Загора, а селото Хаджи Айватлий е преименувано и до днес се нарича Даскал Атанасово.

Автор е на книгата „Черти из живота и записки на Ананас Иванов, бивший учител в Стара Загора“, издавана през 1885 и 1896 г.

Броят на „Старозагорски градски общински вестник” от 12 юли 1897 г. е посветен изцяло на заслужилия учител.