„Не затваряй очи“ се гледа с отворени очи и душа

„Погледнеш-нещастие,

Вглеждаш се-Воля Божия!”

С тези думи, изписани на екрана, започва филмът „Не затваряй очи”! В буквалния и в преносния смисъл на думата, от първия, до последния миг този филм те държи в салона с отворени очи, миглите дори не трепват, сълзите потичат на моменти и дори когато ги избърсваш, очите остават отворени, да не изпуснеш кадър, дума, дихание…И знаете ли, установих че има пряка връзка с Душата. Механизмът на постоянно отворените очи идва от постоянно отворената широко Душа, през цялото време на филма, свързани са алхимично.

Действието започва направо с трагедията, няма нито един спокоен миг. Още от появата си на екрана, от първата до последната минута екранно присъствие младият Яни Малинов грабва очите, душите и сърцата на хората. Неслучайно авторите на филма разказват, че дълго са търсили момче за  ролята на Петър, че накрая са се помолили и че са го намерили на  неделна служба в една квартална църква, случайно.

Не съм сигурна, че Яни „прави образ” или „играе роля”. Момчето е толкова дълбоко, толкова истинско. Не знам как се  постига това – в минал живот ли е имал връзка с героя от филма, сънувал ли го е? Имам чувството, че си е говорил дълго с него и че е оставил просто през тялото му да протече цялата мъка, срам, вина, разкаяние на Петър. Оставил е да пресъхне от болка. Да се сгърчи от вина.

Много хора предричат и пожелават на Яни бъдеще като актьор. Ако сърцето му истински желае това, той ще бъде добър, но само ако насреща си има режисьор, който да е с подходящата енергия и да го заплени с образ. Не знам как го правят режисьорите с техните обяснения за героя, за поведението му, как се движи, как гледа…но Яни е гледал и движи образа на Петър със сърцето си и с цялото си същество.

Присъствието на това различно момче е огромният късмет на този филм. Яни е неговия талисман. Чувствителните хора обикват това момче от пръв поглед. Тези, които са в салона от просто любопитство към някакви си там попове, също са респектирани, вярвам  че са. Все съм гледала титанични като талант актьори да играят хора, по един или друг начин ощетени от природата, но такова чудо не  бях виждала!

Радвам се, че в салона имаше много млади хора. Освен че разбраха, защо и как православните християни се прекръстват, и още много православни и богоугодни неща, младите хора няма как да останат равнодушни пред героя на Яни. На различния, на необикновения! И че той има душа, и то такава душа! И много важна причина, за да е на този свят.

Преди години гледах на сцената пиесата „Вълци” на Драматичен театър Пловдив. Най-смиреният, сияещ от чистота образ на сцената, този на Попа, беше изигран от човек, който е бил пазач на театъра. И режисьорът Диана Добрева го е познала и извикала за този образ. Излъчваше святост и невинност. Просто се сетих за това доказателство, каква принадена стойност имат непрофесионалните актьори!

Във филма останалите актьори до един са професионалисти. Само не съм сигурна за Дядо Владика, главният поп на Рилския манастир, той беше също толкова достоверен! Не съм гледала Ирен Кривошиева на екран от години, но е все така добра актриса. Николай Урумов и Кръстьо Лафазанов като  попове! И през ум не би ми дошло, но бяха много добри. Както и Въргала, както и Милянова, както и младият  Александър Кънев в ролята на отец  Павел, а също Павел Попандов, Мария Кавърджикова. Дано не изпускам някого, не бих искала. Филмът е сниман много хубаво, елементът на екшън в тунелите на Бачковския манастир в него държи в напрежение. Операторски много ми хареса.

Да кажем, че е оправдан рекламно да бъде наричан „първият православен Филм” у нас. Че коя съм аз да оспорвам! Това просто  е филм със силна история, с дълбок разказ в него, със силни образи.

И е – правилният филм – в точното време – рекламиран точно! Носи много позитиви на православните Служители на Бога у нас. На Църквата сграда-място за покаяние и измолване на прошка. Обител на Вярата,  която извисява, измолена и на колене. НА Любовта, която приютява.

Четох ли някъде, чух ли, че Холивуд ще се мести в Европа. Направо да идва в България! Тук подобни истории като тази във филма има много за разказване и показване. Истории за Чудесата на Вярата, на молитвата и на хора, които ги случват със своите необикновени способности!

Желая от сърце успех на филма „Не затваряй очи”, той ме провокира да си купя книгата, защото обикновено книгите са по-силни.

Силна прегръдка за Божието Чудо Яни Миленов!

Непременно гледайте филма!

Уляна Кьосева, обикновен зрител

Филмът проследява житейските истории на Петър и Павел. Двама герои в две различни ери, респективно Петър – в 80-те и Павел – в днешно време. Петър губи сестра си в инцидент и бива изгонен от дома си. В съвремието сестрата на Павел е болна от рак и се бори за живота си. Историите на двамата герои се преплитат и намират начин чрез Божия промисъл да си послужат взаимно за добро.