За празника на Св. Харалампий – завещаното от баба ми до днес

Детството е едно вълшебно място, в което се сгушвам всеки път, когато ми охладнее на душичката. Там усещам топлата пазва на баба, ласкавата строгост на дядо и безброй спомени, които като пълноводна река ме заливат с вълнение и невероятни багри от лъчи, доверие, милост и смях…В тези дни човечето расте и преоткрива света на възрастните през приказки, през събития от ежедневието, през ритуалите и обредите на семейните традиции…Но нека ви разкажа за празниците у дома и за баба.

Всички празници започваха от вечерта на предния ден. Приключваше се с домакинските задължения. Жените прибираха куките с плетката, хурката с вретеното…Някъде към заник слънце камбаната биеше и баба събираше малко вързопче и тръгваше към храма…

За празника на св. Харалмпий /на село бабите му викаха Хараламбей/ и други възрастни жени с малки вързопчета отиваха в черквата. Всяка от тях носеше във вързопчето дрешки, най-вече на децата – ризки или потничета. При тях беше сложена шепа бонбони, ролка или лукчета /в ония години това бяха бонбоните – други нямаше/. Която не беше успяла да купи лукчета ,слагаше торбичка със захар, небет-шекер, а тези дето гледаха пчели – слагаха бурканче мед.

Торбичките се събираха в един голям панер и иподяконът ги внасяше в олтара да пренощуват под купола на храма. Всяка от жените записваше на листче в стройна колонка имената на близките си за здраве. Записваха се само малките имена по кръщелно, така както са заявени в деня на светото кръщение пред купела от кръстника. Така си оставаше името на човека и горе в списъците на Господа се знаеше с това име. Умалителните и закачливи имена си оставаха за ползване тук на земята, само сред приятели и близки. Жените записваха още тези имена за поменуване в Светата Литургия и баба му викаше – „За св. Хараламбей откупих литюргия“- и така се правеше за всеки празник.

Поменаването на имената в Светата литургия не е самоцел. Това е всъщност голямата молитва, в която ние проследявайки живота и делото на Господ Иисус Христос, се молим за себе си и за всички. Вярата на хората през вековете ги е убедила в силата на молитвата: на малката молитва в частния домашен параклис и в силата на голямата обща молитва на общността в храма. Ето, тук в храма, в общата молитва, ние всички се молим за всички. И тази молитва е с голяма сила. Тя ни помага, тя ни изправя, тя ни подава ръка във време на болест и теготи да се изправим и да продължим по житейската си пътека напред.

Молитвата на едно поколение е измолване на божията благодат за същото поколение, но е измолване на сили и благодат и за следващото поколение и така поколение след поколение се застъпва молитва за следващото…И нашите предци са знаели, че само така децата им ще оцелеят, поверявайки ги на Божията милост и на грижата на Майката Божия…Животът им е бил молитва и благодарение за всичко и за всеки. В последните години рязко скочиха тежките онкологични и психични заболявания …, но ако се замислим и молитвата на поколенията е прекъсната. Ако за предното поколение все още има благодат, измолена от по-предното поколение, то за нас и за след тези след нас, вече няма кой да измолва сили и благодат…Но по тази тема ще продължа някой друг път. А сега нека се върна на празниците от моето детство и днес…

След вечернята жените се прибираха у дома. Баба запалваше кандилото и се прекръстваше, а устните й без звук произнасяха нещо, което ние не чувахме, но разбирахме, че си говори с иконата от малкото иконостасче…

Празникът на св. Харалампий винаги се чества на 10-и февруари. Той е от неподвижните празници в църковния календар и се тачи като зимния празник на пчеларите. Светецът се смята за покровител на пчеларите и пчелите. Тачи се особено много по нашите земи като застъпник за здравето – душевно и физическо, на хората, а още повече на децата. Ето затова се носеха в храма дрешките , бонбоните и медът. Хората открай време са измолвали Божията благословия за здравето на семейството и на добитъка, а пчелата и добивания от нея мед е лекарството за всякакви болести. Ето затова пък е трябвало да се измоли благословение, както за усърдието на пчеларите, така и за меда – да е добър и лековит. От житията на светците знаем, че в силната молитва, която е дълбока и искрена, може да се измоли здраве в тежка болест или да се преодолеят сериозни трудности. В някои сведения до нас се чува, че св. Харалампий имал толкова силна молитва, че лекувал дори чумата!

На другия ден, след като биеше камбаната първия път, баба облечена в новите си дрехи с прясноизпечена пита, тръгваше на черква. Тези, които се бяха приготвили с пост и молитва, бяха се изповядали , отиваха на причастие, а останалите бяха само в общата молитва. След Светата Божествена литургия, свещеникът четеше специална молитва към св. Харалампий, с която се освещаваха донесените рано сутринта красиви обредни хлябове и оставените от вечерта бонбони, захар, мед и дрешки. Жените раздаваха хлябовете за здраве и отнасяха от тях, бонбоните, захарта, меда и дрешките – у дома. Всички чакахме да хапнем мед и мека питка, както и бонбони за здраве. Останалото баба скриваше на тайно място и го изваждаше да ни го даде, когато сме болни или когато тя прецени. Вечерта ни обличаха дрешките и с тях отивахме да спим. Тази дрешка се носи един или три дни, след което я потапяха в чиста вода, изцеждаха я и я слагаха на съхне, а с водата се поливаше цветето или се изливаше „на чисто място“, чак след това дрешката се переше с другите дрехи.

На 7-и февруари, петък, бързам да се обадя на всички, които у дома имат болен, малки деца, които често боледуват, да се обадя на познати пчелари – да донесат дрешки, мед и бонбони, които да оставят в параклиса… Всяка година аз вървя и следвам пътеката, завещана ми от баба, която събираше вързопчето и го отнасяше в храма и аз се стремя като нея да сложа големия панер или кашона, в които да събера малките вързопчета и да ги оставя да пренощуват в параклиса в нощта срещу празника на св. свщмчк Харалампий Чудотворец.

И се обръщаме към него“Отче Харалампие, моли Бога за  приятелите, за семействата ни, за колегите, лекарите, терапевтите, грижещите се за болните! Моли Бога за страдащите и боледуващите, за всички, които са в нужда, за децата ни, за всички хора! Отче Харалампие, моли Бога за България!“

Гинка МИХАЙЛОВА