Търкаляне на туртета за Първа пролет в Копривщица – любопитно

На 21 март в 11 часа!

В Копривщица има една невероятна традиция. При настъпването на пролетта, децата се качват на висока поляна около града и търкалят по склона предварително направени питки туртета. Където се спре питката, се отчупва едно от трите рогчета на питката и се оставя на място за дребните животинки и буболечките. Останалата питка се носи в къщи и се разделя на домашните животни за да са здрави. С питките туртета, се буди тревата и се подсеща слънцето, че е време да затопли земята.
В Музея на хляба и традиционните храни, ще опечем отново туртета за всички желаещи. „Моля да се обадите предварително, за да сме подготвени за всички. Кулинарните спектакли ще се провеждат по предварителните резервации, а туртетата ще са на двора на музея“ – казват от този забележителен музей .

Телефонът за връзка е :088 563 2035

Екип на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към БАН  направи кулинарна карта на българската етническа територия, в която заснема хора от различни региони как готвят и обясняват рецептите на автентичен диалект. Тя е едновременно и за езиково, и за кулинарно изкушени българи, като рецептите могат да бъдат открити с кликване върху гърненце на сайта на картата https://kulinar.ibl.bas.bg/

Те са описани на книжовен български език, за да се избегне вероятността да не разберете кой точно е продуктът, който трябва да използвате. Проф. Славка Керемидчиева от екипа на проекта разказва за Копривщица, където е израснала.

• Петнайсет тави за печива пази в дома си Пенка Цветкова
• Тъщата посреща бъдещия си зет със „зетьова манджа“

Всеки българин знае какво е дала Копривщица за Българското възраждане – просвета, духовност, култура и Първата пушка на свободата. Градчето е микромодел на процесите във възрожденското общество с първостепенна роля. Но по отношение и на кулинарията, и на езика е подминавано от етнолози и от езиковеди, защото е с превратна история, разкриваща много изселнически и преселнически движения след размирици, погроми и епидемии. Другата причина е, че говорът на това средногорско селище заслужено заема, най-вече с книжовната дейност на Найден Геров и Любен Каравелов, извънредно важно място във формирането на българския книжовен език. Но нашите проучвания и на диалекта, и на кулинарията на копривщенци разкриват, че те притежават много оригинални и специфични черти, които заслужават да получат по-широка известност, казва проф. Славка Керемидчиева.
Но да влезем в кухнята на някогашния и съвременния копривщенец. И понеже споменахме Каравелов, да си припомним епикурееца Хаджи Генчо с неговото отношение към храната: „Когато се върне от черква дома, то Хаджи Генчо опече на жаравата едно парченце месо, налее си малко червено винце, вземе соленицата и седне да си оправи червата…“. Според проф. Керемидчиева, ако човек чете „Българи от старо време“ от гастрономична гледна точка, може да научи много за храната на копривщенеца по онова време. За вината, които Хаджи Генчо пие с Дядо Либен, има цели изследвания. Любен Каравелов описва специфичното за града варено жито за помен, при което всяко зрънце стои отделно, със смокини, с тълчени орехи (ситно счукани), с печено кукурузено или пшенично брашно, със захар и мед. „И до днес се прави по този интересен, но трудоемък начин, стои сухо и е много вкусно и ароматно“, разказва потомствената копривщенка.
Екипът от БАН, подпомогнат от професионалния фотограф Камен Стефанов, е заснел местните специалитети, приготвени от копривщенската майсторица Пенка Цветкова. „Тя е изключителна уредница, както казват местните хора за добра къщовница и пъргава стопанка. Приготви ни характерния копривщенски бохча-тутманик“, разказва проф. Керемидчиева. Това е тутманик, чиято технология изисква време, сръчност и умения. От омесеното тесто, разделено на 24 топчета, се разточват малки туртета. Слепват се с масло по три и от тях се изтеглят с ръце осем петури /кори/. „Пенка успя да направи тези кори толкова тънки, че се виждаха шарките на мушамата, върху която точеше. Направи всичко с много любов, търпение и майсторлък. Така на практика се получава изделие от многолистно маслено тесто – според съвременната терминология – от бутертесто“, разказва езиковедът. Копривщенката е правила този многолистен тутманик много преди съвременната българка да започне да използва масово бутертестото, станало популярно през 90-те години. А масленият бохча-тутманик буквално се топи в устата.