„Майката Русалка“ – едно вълнуващо есе за майчинството

„Майката Русалка“ е есе на Жени Бързакова, един любим автор в Долап.бг. Жени /позната като Рашева/ не беше писала за нас толкова дълго време и така и се зарадвахме.

Приятно четене!

Майчинството ме удари като студена вода, в която се разбиваш от сто метра свободно падане. Девет месеца бременност, дванайсет часа раждане… и животът стана неузнаваем за един ден.

Помня часовете след раждането, стоях в болничната стая след като съм преживяла най-кошмарната нощ през живота си, изтощена, объркана, на ръба на психиката си и всеки път като затворех очи, си представях някаква сцена като от филм на ужасите. Изпитвах огромна вина и направо гняв, че не съм се справила така както си представях. Току що бях родила, естествено, след извънземни усилия от моя страна, но ми се ревеше, че не съм успяла да съм по-силна, да напъвам по-добре, да не казвам “не мога” когато бях най-отчаяна и не виждах края. Искаше ми се някой да се втурне през вратата и да ми каже “беше изключително трудно, но ти се справи чудесно”. Но никой не каза нищо такова, защото всяко раждане е трудно, за всяка една жена. Така и не получих това облекчение, от което имах нужда. Всъщност трудното тепърва започваше, когато ме пусна адреналинът от раждането и ме заля бурята от хормони.

Нищо не можеше да ме подготви за емоциите и изтощението, които изпитах първия месец. Просто за един ден се озовах зад борда, под вода и трябваше да се науча мигновено да дишам и плувам в един съвсем нов свят. Усещах се потънала под тежестта на притеснението и безсънието. Едвам се държах на краката си от физическа слабост и обездвижване. Завиваше ми се вят и ми падаше кръвното само от една двайсет минутна разходка около блока. Гледах света навън от аквариума, в който се чувствах че бях затворена и тъгувах по живота, който имах и който доброволно оставих, за да стана майка и да бъда с едно малко човече, което да обичам.

Не всяка жена преминава през този период по този труден начин, но съм сигурна, че има и други като мен. Които са се чувствали ужасно, че им е толкова трудно. Които са се обвинявали, че нямат право на тези чувства. Че са ужасни майки, защото им отнема време да се свържат с бебето си и да се оставят да почувстват обич. За които чувството на тревожност, дълг и вина са толкова силни, че ги завладяват и не оставят място за никаква друга емоция.

Благодарна съм, че не бях сама в морето на емоциите си и имах невероятно адекватни хора около себе си, на които можех да се облегна с цялата си тежест като на спасителен пояс. Чувствах адски тежка. Толкова тежка, че можех всеки момент да се счупя под собствената си тежест. Най-много от тежестта със сигурност понесе мъжа ми. В този период само пред него разкрих най-големите си сенки, които уплашиха и него и мен, когато ги пуснах на дневна светлина. В такива моменти има мисли, които минават през теб и думи, които казваш, които идват от едни други дълбини. Там от морското дъно, където чудовищата живеят в пълен мрак и самота и са готови на секундата да погълнат всяко същество, което се доближи до тях. И в мен се бяха скрили такива чудовища, които бяха готови да ме изядат, ако бях позволила на тежестта да ме завлече до долу.

Имаше нещо, което ми помогна тогава да изплувам над дълбините. Няколко думи, които макар и да чух само като далечно ехо под водата, ми вдъхнаха глътка въздух и освободиха малко от налягането, което ме натискаше.  “Бебето ни е голяма мечта и го създадохме с нашата любов, но то не ми е по-важно от теб. Аз искам ти да си добре, да прекарам живота си с теб и да остарея с теб.” То не ми е по-важно от теб… Разбира се, че това беззащитно създание беше най-важното нещо в нашия нов свят и двамата го осъзнавахме напълно, но имах нужда да чуя, че и аз съм важна. Че мога да се оставя в ръцете на някой друг да се погрижи за мен, докато аз давам всичко от себе и на което бях способна в този момент, за да се погрижа за нея. Имах нужда да мога да си поплача всеки ден без укор, за да се освобождавам с всяка сълза с част от тежестта. Имах нужда да мога да си позволя да се чувствам зле, защото нямах никаква енергия да се преструвам, че всичко е наред, че изживявам мечтите си да бъда майка.

Впоследствие гледайки назад осъзнах, че аз май никога не съм мечтала да бъда майка. Мечтаех да си имам едно малко, любопитно момиченце, с усмивка и питащи очи, готово да откриваме вълшебствата на света заедно. Но някакси в мечтите си бях пропуснала момента, че за да стигна до малкото момиченце, трябва да мина през този труден период и да претърпя болезнената трансформация от безгрижната Малката Русалка в Майката Русалка. Вече не принцесата на своя собствен свят, а покровителката и пазителката на една нова малка принцеса, готова да създава своя собствен вълшебен свят.

Лесно не се става майка. Егати клишето. Искам да ударя някого с него по главата… от яд, че е прав. Да си майка за мен не беше мечтата, но се оказа неизменната част от сбъдването на мечтата.  А сбъднатата ми мечта е да гледам всеки ден как вдъхвам живот на едно същество, чисто като бял лист и му помагам да избере боичките, с които да нарисува своята реалност. Сбъднатата мечта са скъпоценни моменти, в които тя ме погледне право в очите и за миг потъвам в нейния вълшебен свят. Сбъднатата мечта е да протегне ръчички и да се гушне в мен, когато има нужда, защото аз съм нейната вселена, както тя моята. Сбъднатата мечта е да я гледам с часове и да не мога да повярвам, че е възможно тя да е по-прекрасна и от най-смелите ми мечти.

Мое мъничко момиче,

ти ме учиш да обичам.

Да прощавам, да забравям,

да преглъщам и да продължавам.

 

И когато съм дълбоко,

в бит, в проблеми, суета

да погледна отвисоко

да повярвам, че в света

 

има нещо по-голямо

от самите нас.

Малка длан на мойто рамо,

светъл детски поглед, смях и глас.

Следродилната депресия е сериозно психологично състояние, което изисква навременна намеса и помощ. Ако вие или някои от близките ви изпитвате някои от симптомите изброени долу, споделете на семейството и приятелите си и потърсете професионална помощ.

Според Американския институт за психично здраве симптомите на следродилната депресия може да са различни комбинации от:

• Постоянна тъга и депресивно настроение, които на моменти пречат на пълноценното ежедневие;
• Загуба на интерес към дейности, които преди са носили удоволствие;
• Изтощение, дори след наспиване;
• Промяна в навиците за сън – безсъние или прекалена сънливост;
• Чувство за вина и провал;
• Обострена тревожност
• Невъзможност за свързване с бебето;
• Отдръпване от близките и нежелание за социални контакти;
• Промени в апетита и теглото
• Намусеност, раздразнителност, ярост;
• Мисли за самонараняване и нараняване на бебето (последните, за разлика от първите, вероятно никога няма да се реализират) – особено за бащите е много важно да са нащрек.

Материали и контакти, които могат да ви бъдат от помощ:

Табличка с разликите между нормално приспособяване след раждане, следродилната тъга, следродилната тревожност и следродилната депресия от консултант по кърмене Христина Янева (Хедра)

Наръчник “Защо полудя след като роди” на Александра Козбунарова-Михайлова създател и автор на сайта “(Не)винаги ведри мами”

Безплатна спешна психотерапевтична помощ и емоционална подкрепа от Kabinet.bg можете да намерите тук или на телефон 0800 20 202  ∙

Безплатна помощ при проблеми с кърменето от Ла Лече Лига можете да откриете тук или на телефон 0888 555 385

Жени Бързакова

снимка на корицата https://www.facebook.com/MilenaPhotoPR