За една красива любовна история разказва /и в снимки/ Слави Котаров

Каква е връзката между кораба „Титаник“ и малко известното днес село Гумощник край Троян? Малцина днес знаят историята, която свързва трагично тези две имена.

На 10 април 1912 година луксозният лайнер „Титаник“ потегля от Саутхемптън за Ню Йорк. На четвъртия ден от пътуването си – 14 април, в 23,40 часа той се удря в айсберг и 160 минути по-късно потъва. Загиват 1500 души. По документи на застрахователната компания „Лойд“ 38 от тях са българи. От тях 8 са родом от Гумощник – Пейо Колчев, Пенко Найденов, Илия Стойчев, Лалю Йонков, Марин Марков, Лазар Минков, Стойчо Михов и Недялко Петров.

„Повечето са млади момци – на по 19 и 23 г., били са ергени и не са оставили поколение“, разказва уредничката на читалището в селото Ангелина Георгиева. Тогава търговски агент от Драгоман обикалял из махалите и вербувал гурбетчии с обещанието: „Открийте новия рай на планетата.“ За да съберат необходимите 30 наполеона за плаването през Атлантика, местните продали ниви и животни, събрали пари назаем и тръгнали да гонят американската мечта като дюлгери и миньори в Щатите. Всички са пътували в трета класа и не успели да стигнат до спасителните лодки, след като лайнерът се ударил в айсберга.

Скоро след потъването злокобната вест се разнесла из Гумощник и жените сложили черни забрадки като след война. Роднините символично погребали удавените си родственици. В двора на църквата „Св. Николай Летни“ изкопали кенотаф (гроб без тленни останки) и положили дрехи и вещи на удавените, за да има какво да оплакват.

Трагедията с „Титаник“ родила и съвсем истинска любовна история в Гумощник. Петър Чакъров, бивш училищен директор, имал двама дядовци, загинали на кораба – Лазар Минчев и Пейо Колчев. Двамата били приятели, взели пари назаем от съселяните си и се записали за първия курс на „Титаник“. Оставили голяма челяд и бременни жени. След удавянето на двамата булката на Пейо родила момче, а тази на Минко – момиче.

Години по-късно двете сирачета, кръстени на загиналите си бащи – Пейо и Лала, се залюбили и решили да се вземат. Трогнати, комшиите им напълнили къщата със сватбени дарове. „И двамата сте сираци от този параход. Като че ли съдбата е решила всичко да ви е еднакво, да ви събере“, нареждали гумощничани. „Дядо Пейо цял живот пасял овчиците си, дори намерил смъртта си на пасището. А баба Лала беше приказна жена – вечно усмихната и щедра“, разказва Ангелина Георгиева.

Преди няколко години се споминал и внукът на двамата от „Титаник“ – Петър Чакъров.

Текст и снимки: Слави Котаров

И послеслов от автора от  днес:

„Вече ви разказах за паметника – кенотаф на българите от с. Гумощник, загинали при потъването на Титаник. Не по-малко интересна е обаче и самата църква, в двора на която се намира паметника. Ще ви разведа из нея по-късно, а сега за зарибявка само един кадър от най-великолепния резбован олтар, който съм виждал в нашите храмове”

/следете публикациите на Слави Котаров в неговата прелюбопитна лична страница във Фейсбук. Авторът е носител на много награди за фотографиите си/