105 години от рождението на Леда Милева отбелязваме днес

„Остроумен човек е тя – нещо, което не се забелязваше отдалеч. Тя излъчваше една достолепност, една строга красота“, казва за Леда Милева поетът Георги Константинов.

На 5 февруари 2025г. отбелязваме 105 години от рождението на една от най-обичаните български детски писателки – Леда Милева. Поетеса, преводач, общественик, тя остави дълбока следа в културната история на България със своите творби, изпълнени с топлина, мъдрост и обич към най-малките. Леда Гео Милева е българска поетеса и преводачка , детска учителка, народна деятелка на изкуството и културата, общественичка и дипломат. Тя е авторка на стихове и пиеси за деца и на преводи от английски, руски и френски език.

Леда Милева е родена на 5 февруари 1920 г. в София в семейството на поета Гео Милев. Тя е по-голямата от двете дъщери на поета.

Средното си образование получава през 1938 г. в Американския колеж в София. През 1940 г. завършва Института за детски учителки в София. От 1938 до 1941 г. следва в Юридическия факултет на Софийски университет.

След Втората световна война , от 1944 до 1951 г., е ръководител на детско-юношеските предавания в Радио „София“ . През 1951 – 1956 г. е редакторка в издателствата „Народна младеж“ и „Български писател“, а от 1956 до 1960 г. редактира списание „Дружинка“ . Член е на Съюза на българските писатели от 1947 г. От 1966 до 1970 година е генерален директор на Българска телевизия.

През 1960 – 1980 г. е заместник-председател и председател на българския ПЕН-клуб. От 1970 до 1972 г. е заместник-началник на отдел „Печат и културно сътрудничество“ при Министерство на външните работи. След това, до края на 1978 г., е посланик, постоянен представител на България в ЮНЕСКО, Париж. През 1979 г. ЮНЕСКО издава нейни стихове на френски език в серията „Представителни творби на световна литература“.

От 1979 до 1989 г. е председател на Съюза на преводачите в България. Създател е на списанието за чуждестранна литература „Панорама“ и негов главен редактор от 1980 до 1991 г. Народен представител е в Осмото Деветоно народни събрания и Седмото велико народно събрание.

Още на 9 години прави първите си стихотворни опити. През 1940 дебютира в сп. „Първи стъпки“, редактирано от леля ѝ Пенка Касабова, а след 9 септември 1944 става съредактор на списанието. През 1946 излиза сборникът ѝ с пиеси „Без кого не може“. Още тази първа книга доказва усета на Леда Милева за драматургично изграждане на композиция и образи. Чрез сполучливата структура на пиесите и умението да създава драматургични персонажи авторката провокира детското любопитство. Публикуваната в сборника пиеса „Мръсното момиче“ е написана специално за откриването на Колективния куклен театър. В книгата са включени и песни от композиторите Александър Райчев и Петър Ступел. През същата година е публикувана и първата ѝ стихосбирка – „Зайо на разходка“. В нея все още доминира идеята за послушното дете, но чрез горските животни като персонажи се развива любознателността на детето. В тази книга е публикувано и емблематичното стихотворение „Зайченцето бяло“.

Леда Милева е сред най-значимите автори за деца в българската литература. Творчеството ѝ е насочено към читателите от всички детски възрасти, най-характерни за него са хуморът и веселите истории. Писателката притежава верен поглед, наблюдателност и тънък психологически усет за особеностите на различните детски възрасти. Развитието на детето и необходимостта му от опознаване на околния свят тя пресъздава в творбите си чрез игровото и забавното.

В „Работна мецана“ (1954) с много хумор и находчивост се осмиват характерни качества на главния персонаж. Леда Милева стъпва на фолклорната традиция – желаният ефект да се постига чрез иносказателността. Писателката умее да създава лаконичен слог, точен и верен изказ и да гледа света през очите на детето. Тя разгръща поетичния си талант в създаване и на по-дълги стихотворни форми – поемите „Черно фламинго“, „Чайката Белушка“. Стихотворенията от „Цветни приказки“ (1969) са доказателство за изобретателността на писателката в изграждане на нетрадиционни образи. Метафоричните обрати, опоетизираният и одухотворен свят на природата умело кореспондират с приказния свят, в който живее детето. В пиесите от сборника „Когато куклите не спят“ (1973) Леда Милева за пореден път доказва как един прастар приказен мотив може да бъде пресъздаден креативно и оригинално. Безспорно годините след 1944 оказват отражение върху сюжетите и героите в поетиката на писателката и тя плаща дан на тривиалните възторзи към партизаните и пионерите.

Леда Милева е автор на публицистични и литературно критически статии. Предмет на публицистичната ѝ дейност са предимно въпросите на детската литература и изкуство. Участва в редактирането на съчиненията на Гео Милев. Заедно с Н. Попов съставя антологиите „Американски поети“ (1970), „Американски негърски поети“ (1975), „Нощен дъжд. Съвременна английска поезия“ (1980) и „Африкански гласове“ (1987). Съставител и редактор е на сборници с индийски и английски народни приказки. Превежда множество произведения от руски, английски и френски език.

Умира навръх рождения си ден 5 февруари 2013 г. от рак на панкреаса и е кремирана.

Леда Милева е тясно свързана със Стара Загора. Изключителна е заслугата й за създаването и обогатяването на Къща-музей „Гео Милев“, която счита за свой роден дом. На нея се дължи създаването на Международната фондация „Гео Милев“, организираните на две години паметни „Геомилеви дни“, връчване на специалната награда на името на Гео за високи творчески постижения във всички сфери на изкуството и литературата.