Елза Могилкова-Вакио – посланик на добра воля на Стара Загора в Южен Тирол

Тя е дъщеря на дългогодишния секретар на Старозагорската митрополия Стоян поп Димитров Могилков, който се представи пред Господа преди шест години. За нея баща й е ревностен и честен служител на Църквата, обичащ работата си. Такъв го помнят и старозагорци: божи служител с честно сърце и с голяма вяра. Казал й: „Когато си в момент на дискомфорт, не се отчайвай, помоли се и върви напред. Нищо не идва от само себе си. Ходи, виж, но един ден се върни към корените си“. И тя ходи, гледа, живее, работи, но не се откъсва от родната Стара Загора и от България. Идва си всяка година. Елза Могилкова-Вакио е в чужбина от 35 години.

„От тях шестнадесет прекарах в Рим. Работих в Посолството на България при Светия престол (Ватикана, б.а.). Съпругът ми е италианец, от 19 години живеем в Южен Тирол – област със специален статут на територията на Италия, на границата с Австрия, насред Алпите. Първият език тук е немски и аз преподавам на него“, разказва старозагорката. И добавя, че изборът на професия дошъл от само себе си. В НУМСИ „Христина Морфова“ в Стара Загора тя намира пътя към музиката.

„От дете ме впечатлява изкуството, в което средството за изразяване е звукът. Майка ми беше учителка, вероятно от нея съм взела това влечение към музиката. Завърших всички степени на музикалното образование и сега преподавам в музикални училища“, продължава разказа си Елза Могилкова-Вакио. В СУ „J. Roed“ тя работи за музикалното образование на децата, а в Гимназията по социални науки и изкуства е учител по флейта. Не прави сравнение между музикалното образование у нас и в Италия, защото в България е преподавала преди 40 години, а „тук почти няма дете да не свири на инструмент. Много е важно семейното музициране. Учениците са възпитани и с голямо уважение се отнасят към преподавателите си. Старая се да ги подготвям много добре. Голяма част от тях завършиха консерватория или университет в Залцбург, Виена, Инсбрук и сега те самите са преподаватели“. Питам я кои са най-важните уроци, които е научила през кариерата си, какво съветва учениците, които са избрали да се занимават с музика?

„Преди всичко, проблемите и лошото настроение да останат пред вратата на училището. Музиката не позволява да не си в настроение и да не се отдаваш пълноценно, с обич и търпение.Това учениците научиха от мен и до днес са ми благодарни, никога не ме забравят. Имам картички от някои, които не мога да прочета докрай. Разплаквам се. Това ми е наградата“, е отговорът. И пак се връщаме към Църквата и ролята й да даде сила и вяра да се преодолеят тежки изпитания. Тя замълчава за кратко, но отговаря категорично: „Църквата е в основата на преодоляването на тежките времена на нашия народ. Особено в миналото. Може да го прави и сега, стига да дава добър пример. Времената не са лесни. Не само в България“. Госпожа Могилкова-Вакио е убедена, че мястото на Българската православна църква е преди всичко във възпитанието към Вярата, която да помогне да се съхранят християнските ценности.

„Много добре е това, че има неделни училища. От малки децата да вървят по този път. Но е хубаво и да се учи „Вероучение“ в училищата, както е тук“, предлага тя. Най-хубавите спомени пази за годините в старозагорското Музикално училище. Прекрасните преподаватели, продукциите, концертите, съучениците. С много от тях и досега поддържа връзка. Може да се каже, че Елза Могилкова-Вакио е един от емисарите, заради които в друга страна се знае за България и за Стара Загора.

„Винаги съм говорила с любов и гордост за Родината ми и за родния град. Мои ученици са изпълнявали произведения на български композитори, някои, дори колеги, след мои разкази избраха да летуват на нашето Черноморие. В дома ми всичко говори за България – като се започне от килимите, картините, многото предмети, книгите… На една от стените е изработеният от дърво и керамика герб на Стара Загора. Моят съпруг го избра при едно от идванията ни там. Той много обича Стара Загора и България“, усмихва се страозагорката.

Димка КАБАИВАНОВА