Старозагорският абитуриент КРИСТИАН КОНОВ: „Артефактите са свидетели на епохи, на събития и личности, които са формирали нашето настояще“

Историята е повече от просто минало – тя е жива, тя е част от нас. Моето увлечение към нея не е случайно, а дълбоко вкоренено в желанието да разбера как и защо се е формирал светът, в който живеем. Всеки артефакт, всяка книга или спомен носи част от този пъзел, и с времето разбрах, че събирането на тези неща ми позволява да се свържа по-дълбоко с миналото и да се науча от него.

Моят интерес към историята не се ограничава само до това да чета книги или да уча в училище. Аз събирам различни предмети, които разказват собствените си истории. Това могат да бъдат стари фотографии, документи, печати, пощенски картички или всякакви други артефакти, които са преминали през ръцете на хора от миналото. За мен всеки такъв предмет е повече от просто вещ – той е свидетел на епохи, събития и личности, които са формирали нашето настояще.

Особено ценни за мен са книгите и изданията от миналото, които не само че носят културна стойност, но и служат за прозорци към времето, когато са били написани.

Един такъв пример е дарението ми на издание на Гео Милев „Септември“ – поема, издание 1944 г., София, което направих днес, 25 януари 2025г. На Къща-музей „Гео Милев“ в Стара Загора. Книжката  „Септември“ на Гео Милев е издадена от съпругата на поета Мила Керанова през 1944г. След своето необичайно пътешествие през времето и различните ръце, през които е минала, най-накрая тя намери своето място обратно в света на културата и паметта. От Народната библиотека, през библиотека „Родина“, до ръцете на търговец – този странен и на моменти тъжен маршрут изглеждаше като отклонение от истинския ѝ дом.  Но сега тя отново е там, където принадлежи – в среда, която разбира нейната стойност и история. Това е напомняне, че дори когато изглежда, че културните ценности са загубени или забравени, винаги има възможност за възстановяване и уважение към миналото. Книгата вече не е просто предмет, а символ на възродената памет и връзката между миналото и настоящето.

Книгите, които събирам, са не само източници на знания, но и мостове, които свързват миналото с настоящето. Събирането на тези книги не е само хоби за мен, а начин да съхранявам и предавам паметта на миналото.

В същия дух на съхранение на културното наследство, на 15 октомври 2024г. дарих книгата „Огледалата на Вълтава“ от Кирил Христов, публикувана през 1947 г., на музей “Литературна Стара Загора. Книгата беше с послание, в което се честити новата 1947 година. Това издание носи със себе си не само литературна стойност, но и духа на времето, в което е създадено. За мен е истинско удоволствие да съм част от тази история, като го предам на място, което съхранява спомените за културното ни минало и вдъхновява бъдещето.

„Огледала на Вълтава“ е намерена на битак, захвърлена в купчина пръст като нещо ненужно. Беше тъжно и обидно да видя как такива произведения, които са вдъхновявали поколения, лежат забравени, а тези, които ги продават, дори не могат да прочетат името на автора. Още по-впечатляващо е, че книгата има свой собствен живот – пътувала е, преминала през ръцете на различни хора и е подарена на гара Мездра на 01.01 1947 година. Представям си как някой я е държал с трепет, преди да я предаде нататък, оставяйки частица от себе си между страниците ѝ. Тези детайли придават уникален характер на тази книга – тя не е просто вещ, а свидетел на времето и хората.

Много хора около мен ме подкрепят в този процес, а без тяхното съдействие тези жестове биха били много по-трудни. Родителите ми играят ключова роля, като не само ме насърчават, но и финансово подкрепят даренията ми. За тях това не е просто акт на щедрост, а начин да бъдат част от съхраняването на важни културни паметници. Освен тях, имам и много възрастни хора около себе си, от които черпя знания и опит. Техните разкази и съвети са безценни и с тяхна помощ успявам да разширя знанията си и да разбирам още по-добре каква е важността на съхранението на културното наследство- / Иванка Сотирова , Росица Ранчева, Снежана Маринова, Райна Антонова, Петър Калчен, Иван Матев и др./Чувствам се изключително щастлив, че имам възможност да попивам от тях и да се възползвам от тяхната мъдрост, опит и знания.

Даряването  не е просто акт на предаване на предмет, а на съхраняване на духа на времето. Това действие ми носи изключително удовлетворение, защото усещам, че допринасям за запазването на част от литературното и културното наследство на България. Всяко такова дарение е не само личен жест на уважение към литературата и историята, но и начин да споделя моето разбиране за важността на съхранението на културни паметници за бъдещите поколения.

Интересът ми към историята и събирането на различни предмети ме мотивира да се потопя по-дълбоко в изследването на нашето наследство и да предам тази любов към миналото на бъдещите поколения. За мен събирането е не само начин да пазя тези спомени, но и да участвам активно в тяхното съхранение, за да може културното наследство да продължи да живее и да вдъхновява всеки, който се докосне до него.

С голямо удоволствие и нетърпение планирам да открия изложба на 27 май 2025г. в Регионален исторически музей в рамките на Нощта на музеите. Тази изложба ще бъде моят начин да споделя част от събраните артефакти и да покажа как миналото може да бъде живо, докосвайки се до него и изучавайки го.

Кристиан КОНОВ

***

Удивителен и възхитителен е този млад старозагорец. Той завършва след няколко месеца с отличен успех ПГОХ „Райна Княгиня“ и както споделя, намира се на кръстопът да избере между история и медицина – за висше образование.

Кристиан притежава таланта да се отдава на обществени каузи. Като председател на Съвета на младите омбудсмани, той е в основата на организиране и провеждане на редица дарителски кампании, конкурси и викторини, в които лично участва. През 2023г. във фоайето на Регионална библиотека „Захарий Княжески“, той подреди самостоятелна веществено-документална изложба, посветена на пра дядо му Райчо Конов – виден старозагорски търговец. Още много инициативи са или негово дело, или активен участник в изпълнението им.

Кристиан Конов е сред малкото млади хора, който почти не пропуска изложби, представяне на писатели и забележителни личности, спектакли на операта и театъра. Той е човек, който е достоен пример за подражание.

Долап.бг