Спасеният славянски корен

Към училищното дело в Стара Загора през Възраждането

Още в края на XVIII век в Хилендарския метох при църквата „Св. Димитър Солунски Чудотворец“ в Ески Загра (Стара Загора) е съществувало старо килийно училище. През 20-те години на XIX век, в около 20-хилядния по онова време буден занаятчийско-търговски град, се наброявали общо три реномирани (и „твърде дисциплинирани“) килийни училища, уредени при православните старозагорски храмове: „Св. Димитър“ (в махалата „Имарéт“), „Св. Богородица“ (в махалата „Акàрджа“) и „Св. Николай Чудотворец“ (в махалата „Мисѝроглý“). След по-малко от едно десетилетие – през 1827 година, в Ески Загра било открито и първото гръцко училище, което навремето „жънело“ голям успех сред гърчеещата се част от забогателия старозагорски еснаф и околното чорбаджийско съсловие.

Но национално-възродителните идеи, положени с „История славяно-българская“ на отец Паисий Хилендарски – за спасяването на славянския ни корен и българщината, като „богоогласено наше предопределение“, от пагубното асимилаторско влияние на éлинските фанариоти, намират революционен духовен отзвук и в Стара Загора. През 1841 година именно в Стара Загора отваря врати едно от първите български светски училища! Главната заслуга за това благородно и високо патриотично, национално, но и европейски значимо дело принадлежи на старозагорския възрожденец – Даскал Атанас Иванов (1810 – 1897), учителствал в родния си град в продължение на 44 години…

Училището „Свети Никола“ в Стара Загора, 60-те години на XIX век

По същото време – 40-те и 50-те години на XIX век, във възрожденска Стара Загора стават и други две знаменателни събития: разтурено е агресивното гръцко фанариотско училище; построена е новата монументална сграда на Светиниколското училище – със средствата набрани от доброволните еснафски дарения и частни родолюбиви спомоществователи. Светиниколското класно училище е окончателно завършено през месец октомври 1850 година – в годината, когато в Сопот се появява на „бял свят“ и народният поет Иван Вазов! Като градска архитектура, училището представлявало внушителна по своята височина триетажна сграда – дълга 25 метра и широка около 16 метра. През първите няколко години след отварянето си, Светиниколското училище в Стара Загора било третокласно, а през 1855 година то закономерно израства и до петокласно. Славата му бързо се разнесла из българските етнически земи. В него започнали да прииждат и да се учат деца не само от Стара Загора и „каазата“, но и от Чирпан, Нова Загора, Казанлък, Сливен, Ямбол, Хасково, та чак и от по-далечна Македония.

Погледнато в регионално уедрен възрожденско-просветителски план, обаче, бихме припомнили как в един официален общински документ от 1858 година дори се съобщава, че „<…> в Стара Загора съществуват пет мъжки и три девически училища, на които ходят до 800 деца“! Разбира се, в аналите на старозагорското Възраждане е незаличимо вградена не само благодарността на предците, но и реалността на особено голямата и ценна помощ, която оказват на местното училищно дело и двамината старозагорски просветители, енциклопедисти, книжовници и дипломати – Александър Екзарх (1808 – 1891) и Захарий Княжески (1810 – 1877). В този контекст знаменателно е, че в 1860 година всички, функциониращи в Стара Загора училища, са вече преминали на обществена издръжка, а през 1863 година в града било тържествено осветено и първото класно девическо училище. За негова главна учителка била всеобщо избрана потомствената старозагорка Анастасия Тошева (1837 – 1919), първата българка, получила още в предосвобожденската епоха висше образование в чужбина – в Русия.

През 70-те години на XIX век успехът и прѝносите на учебно-педагогическия и народностно-възпитателен процес в Стара Загора са вече подчертано утвърдени, достигайки завидна национална висота. Едва ли е случайно, че в 1869 година – когато апостолът Васил Левски основава в махалата „Акарджа“ Старозагорския таен революционен комитет, начело с любимия на старозагорското общество учител Кольо Ганчев, тъкмо в Стара Загора се провежда Първият общобългарски учителски събор, а една година по-сетне там е свикан и Вторият (наш) национален учителски събор. Тук задължително трябва да изтъкнем, че за първи път в историята на новобългарското светско образование, в разискванията и актовете на учителските събори в Стара Загора се поставят извънредно актуалните, национално консолидиращи и модерни тогава въпроси: за уеднаквяването на програмите и методиките на училищата; за изравняването в организационно и учебно отношение на градските и селските училища; за ограмотяването и на възрастното население; за планомерното и целенасочено събиране и записване, а и за обработването на автентичния български поетичен, легендарен, приказен, афористичен и необятно богат песенен фолклор.

Обобщавайки статистически фрагментарния си преглед, ще заключим, че ръстът на образователното дело в Стара Загора в навечерието на Освобождението и конкретно – към 1871 година, би могъл да се  отрази нагледно  следната цифрово-графична таблица:

1. I. В Стара Загора (Ески Загра)

II. В Старозагорската област (Ески Загренската кааза) – без областния град

 Автор: Иван Матев, литературен изследовател и

литературен историк, директор на Музей „Литературна Стара Загора“

Източник: Музей „Литературна Стара Загора“