Валентин Дончевски с нова книга на коленете си

Старозагорецът представи пред своята публика „Нощни слънца“

„Вървят краката на годините/ крачолите им вее вятърът“. Интересни са стиховете на Валентин Дончевски. В тях няма подправеност, по-скоро предлагат разговор. Като картините му. На две от стените в моя дом има три негови – две графики, които той нарисува специално за моя стихосбирка, и една с балерините. Пусна ме в ателието си да си избера. Тази ме впечатли много – няма пламтящи цветове, а синьото сякаш те изтегля в безкрая. Впрочем, всичките картини на Дончевски са в движение. Ту контрастират, ту се допълват една друга. Също като поезията му, която предизвиква доверие към думите. Изпятата от него пък изтръгва живот. И ражда слънца. Макар и нощни.

На 24 януари 2025г. в залата на Регионалната библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора известният художник, бард и поет Валентин Дончевски представи пред старозагорци деветата си книга с поезия, озаглавена „Нощни слънца“. Да, такъв оксиморон може да се роди от „високите мисли“ на един творец, доказал се като автор на белия стих.

„Енигма е въртележката/ в центъра на площада./ Пловдив се върти около моя обектив“. Този стих е от „Пловдивски импресии 11“. Стихотворенията му започват като разказ и не се силят да изглеждат възвишени. Не са пресолени или ароматизирани, но имат заряд, слънца, които греят и в нощта.

„Дончевски пише дълбоко екзистенциална поезия. В думите се крие всичко. В стиховете му има много тъга и самота. Пасторално-лирическият герой е забележително хуманистичен. В поезията му има хиляди слънца, а за любовта поетът пише деликатно и съкровено“, каза литературният критик Никола Иванов. А редакторът на книгата – поетът и драматург Иван Странджев, посочи, че такава поезия може да създава човек, който има невероятен усет към изкуството.

„Не им пука на мравките -/предварително са в другия свят,/ не им пука и не мислят за глад“ („Мравешки прицип“). Отказвам се да тълкувам това, по-скоро оставям на теб, читателю, да откриеш „мравешката“ пътечка на смисъла. Това са, както ги нарече Никола Иванов, „рисунки със слово“. Когато се тръгне към най-същественото, се разбира, че стихът се движи в непредвидими посоки, а свалим ли „очилата“, ще видим човек с китара в едната ръка и с четка на майстор в другата.

Новата поетична книга на Валентин Дончевски „Нощни слънца“ няма да ангажира всекиго, но за тези, за които поезията е изповед, тя е ангажираща. Съкровено лично авторът показва, че е поклонник на красотата – във всичките й измерения. И на любовта – към съпругата, към децата, към приятелите, към природата… Затова в книгата има стихове, посветени на жена му Таня, на Димитър Данаилов, Таньо Клисуров, Неделчо Ганев, Теодосий Спасов и др. Най-голямата благодарност е отправена към децата му – Стелиана и Антон, заради полета на крилете.

Валентин Дончевски е поет със своя дикция. „Един ден, когато се превърна/само в мисъл/ и стана малък бог,/завърнал се в града на истината,/ тогава, истина ви казвам,/ще се завръщам отново и отново/пак на моя хълм любим – Аязмото“. Един естествен стих. Като автора си и неговите три изкуства.

Димка КАБАИВАНОВА