Археологът Димитър Янков разказва историята на Музея на религиите в Стара Загора

На 21 януари 2025г. Музеят на религиите в Стара Загора получи една от трите големи награди на Международния конкурс CT AWARD в Щутгарт! Признанието е голямо, в конкуренция с 18 държави.

Архитектурен комплекс „Музеят на религиите“ в Стара Загора бе сред шестте номинирани в категория „Насърчаване на междурелигиозния диалог“ на конкурса CT Award  – Connecting Cultures. Форумът се организира за поредна година от Съюза на туристическите представителства в Германия.

Кандидатурата е по инициатива на аташето по туризъм към Българското посолство в Берлин Тихомир Патарински. Община Стара Загора е представена чрез отдел „Туризъм“ и Регионален исторически музей – Стара Загора.

Тази хубава новина ме провокира да се свържа и разговарям със 75-годишния археолог ДИМИТЪР ЯНКОВ, който знае най-добре и цялостно истинската история на обекта. В продължение на повече от 10 години, той извърши археологическите проучвания, ръководи реставрацията и консервацията и е кръстник на един от знаковите исторически обекти в Стара Загора. Разказът му поместваме без редакторска намеса:

„През 1999 г. ми поставиха задача да направя разкопки, финансирани от Министерство на културата. С наличната малка сума открих абсидата на черквата в джамията. По обекта работих от 1999 г. до 2011 г. Открих средновековна черква и средновековен некропол. Черквата е строена през втората половина на Х век. Съществувала е до към ХIII век, след което се е саморазрушила от времето. Тя е рухнала, но пространството около нея продължава да се използва като некропол. До изграждането на джамията, стените й са стърчали. Най-интересното е, че изграждането на джамията е съобразено с плана на черквата. Тя е поставена в средата на молитвения салон. Костите на част от погребаните в средновековния некропол са били събрани по християнски обичай и са положени на едно място. Тъй, че е спазен и този обичай.

В дълбочина открих останки от едно тракийско обикновено светилище, което има правоъгълна форма, посветено на тракийския конник. Там открих и фрагмент от плочка на тракийския конник.

В един от поясите на централния купол, там където има бели камъни, има две идиколи, нещо като иконостаси, където се слагат оброчните плочки в християнската религия.

Когато се изгражда джамия, изпълнява се обичаят погребение на дете. Върху него е изградена курбанджийската яма, в която са направили курбана. Специална гробница за това детско погребение не е правена.

В западното предверие на джамията открих огромна керамична пещ за така наречените тухли -фаршове. Там имаме още един засвидетелстван обичай: Магия с яйце в гърне – от бяла и от черна кокошка. Явно е свързана с разрушаването на пещта.

Под източния зид на джамията, под южния прозорец, открих яма с керамика от ранно желязната епоха, мазилки и две култови фигурки, които се загубиха. Те са документирани, вписани в полева инвентарна книга, но вероятно се намират в някоя колекция. Тази яма показва непрекъснато развитие на терена като култово мястото.

През 2011 г. когато нямаше вече възможност да се правят други разкопки, при мене дойде зам. министърът на културата арх. Бояджиев, който каза, че имал възможност да кандидатства по европейски програми за реставрация и консервация на джамията.

Трябва да заявя, че през тези 12 години не се правиха непрекъснато разкопки. Имаше период, когато се смени покритието на джамията, тъй като старото покритие от оловни листове се беше компрометирано. За това помогна областният управител Мария Нейкова и особено много Галина Стоянова като зам. областен управител на Стара Загора, сегашната кметица на Казанлък. Идва един ден тя в джамията и ми казва:“Пари не можем да ти дадем, какво да направим, за да помогнем“? Казах й:“Акт за държавна собственост“. Колко струва този акт? – 60 лв…Така се сдобихме с акт за държавна собственост.

За да се кандидатства за европейски проект, обектът трябваше да има име. Много спорихме със зам. министъра, който предлагаше „Музей на толерантността“ и други подобни. Предложих му „простичкото“ заглавие – Музей на религиите, защото на едно място се събират много религии. Няма друг такъв музей не само в България, не съм чул да има и някъде по света.

Събират се от ранножелязната епоха – тракийска религия; с тракийското светилище – през римската епоха – II-III в.(В тракийското светилище открихме яма със жертвоприношение от малко прасенце) ; средновековна -византийска църква и джамията -мюсюлманството.

Има друг интересен момент, който е свързан с минарето. Какви ли не легенди се носеха и се носят за „падналото“ минаре, като се намесва името на Людмила Живкова, Желязната църква в Цариград и пр.

Истината е, че след като беше построен Профсъюзният дом, се събира местна партийна делегация, която започва да хвали шефа на Проектантска организация, каква най-висока сграда е построена в центъра на града, само че това минаре пречи, да бъде най-висока. С местно решение, за една вечер секретарят на Окръжния комитет на БКП Лечо Данев ,заедно с военните, събори минарето и на другия ден нямаше следа от това деяние.

Държа за подчертая, че Община Стара Загора не е дала нито един лев, нито за проучване, нито за консервация, нито за реставрация. Дори имаше куриози да плащам на Общината. Изкопните работи, които никак не бяха малко, правехме и със затворници и работници, а няма наблизо тоалетни. Плащал съм на Общината, за използването на градските клозети, ползването на които беше с вход. Когато всичко беше готово стана дума кой ще плаща електричеството. Директорът тогава доц. д-р Светла Димитрова издейства електричеството и СОТ-а да се плаща от Министерство на културата .

Още нещо искам да съобщя: Джамията е лежала след едно дере, на което долната му част попада сега върху подземния паркинг зад Универсалния магазин. Интересното при разкопките е това, че горният край на основния зид на молитвения салон е със шестстъпална основа, докато долу – са четири стъпала. Това показва, че извънкрепостната стена, след дерето, това място е било леко издигнато от тракийско време, като свещено място, за да продължи да съществува до средновековието и след него.

Сградата на мюсюлманския храм „Ески джамия“ (Хамза бей джамия), е построена в началото на ХV в. и е оцеляла до наши дни. Тя е мюсюлмански молитвен дом с четириъгълен план, с предверие, централен купол, три малки купола над предверието. Вътре със стенописи. Джамията има препратка към средата на ХIХ век. По това време в целия градски център на Ески Заагра е имало пожар, който обхваща Чефте баня, пазарището, джамията, жилищни сгради, работилници. Първоначалният под на джамията е бил дървен. Има голям пласт от пепел, който открих при разкопките. Върху него е поставен тухленият под , какъвто и сега виждаме. На от едната страна на вратата има надпис 1860 г., когато е правен ремонт на джамията. Тогава е била измазана и изписана за втори път.

Текстът на запазения до днес строителен надпис, преведен на български език от Ибрахим Татарлъ през 1969 г., гласи: „Пророкът, мир на него, каза: Който изгради джамия за господа, за него бог изгражда дом в рая. Завърши построяването на тази благословена джамия във времето на царуването на достойния всеподкрепен, всепобеден султан; на исляма и мюсюлманите, сянката на всевишния бог на световете, владетелят емир Сюлейман, син на Баязид, син на Мурад хан, да бъде вечно царството му; на великолепния емир, сянка на господа на земята, величието на държавата и религията, (от) Хамза бей, нека бог му продължи щастието. Завършването на построяването стана в края на годината осемстотин и единадесета (=1409 г.)“.

Възстановяването на уникалните стенописи са дело на реставратора Николай Стоянов. Интересни са „пейзажните“ стенописи в купола на сградата от времето, когато е била джамия.

Сградата на „Ески джамия“ е обявена за народна старина по предложение на Старозагорското археологическо дружество през 1927 г. През 1968 г. става национален архитектурно-строителен паметник на културата. През 1972 г. нейните уникални стенописи са обявени за национален паметник на изобразителното изкуство. През 2003 г. за индивидуален археологически паметник на културата са обявени останките от средновековната църква..

Откриването на „Музея на религиите“ стана на 16 септември 2011 г. от министър председателя Бойко Борисов и министъра на културата Вежди Рашидов, в присъствието на много официални гости, музейни работници и журналисти. Директорът на Регионален исторически музей доц. д-р Светла Димитрова (от 10 г. –професор) запозна официалните лица с уникалността на обекта и благодари за осигурените финансови средства. На премиера тя връчи автентичния голям ключ за портата на музея, с който той отключи и обяви националната историческа придобивка за открита.

Росица Ранчева