Владислав ХРИСТОВ: Стара Загора има много активни литературни хора

Преди да го поканя за това интервю, Владислав Христов ме впечатли с неговите комбинации на хайку и снимка. Когато се заговорихме как се нарича това изкуство, разбрах, че то е хайга – тоест, картина с хайку.А неговите са фотохайги. Подредени в поетично-философски подбор, те предизвикват усещането за „дишаща“ кратка поезия. И зрителят-читател не остава безучастен наблюдател. Става част и от картината, и от писаното хайку. Преди да излезе новата му поетична книга „Маслен нос“, говорим за конкурси, за високи награди – и то в Меката на хайку-жанра, за уъркшопове по хайку, за отношението на българина към тази кратка форма на поетично споделяне…

Сътавителят на първия учебник по хайку на български „Основи на хайку“ Владислав Христов е от Шумен, роден е през 1976 г. Работи като журналист и фотограф в Пловдив. Той е един от българските писатели, получил с творбите си широка международна известност. Негова поезия е публикувана в литературни издания като „Granta“, „Cider Press Review“, „Drunken Boat“ и др. Носител е на отличия в националните конкурси: за кратка проза на LiterNet & eRunsMagazine (2007), за Хайку на свободна тема (2010), Добромир Тонев (2015), Славейкова награда (2015), Международния конкурс за хайку – Cherry blossom (2011), голямата награда “Basho-an” (2020) на Музея Башо, Токио, първо място на конкуса „Аkita” ( 2021) Япония. В продължение на осем години е в класацията на 100-те най-креативни хайку автори в Европа. Член e на Световната Хайку Асоциация и на „The Haiku Foundation“. Негови хайку са публикувани в изданията на Американската хайку асоциация „Frogpond“, Световния хайку клуб „World Haiku Review“, „Simply Haiku“, „The Heron’s Nest“, „Мodern Haiku“ и др. През 2016 г. хайку на Владислав Христов влиза в обучителната програма на университета Кумамото, Япония. Текстовете му са превеждани на 18 езика. Издадени книги: „Снимки на деца“ (кратки прози, 2010), „Енсо“ (поезия, 2012), „Фи“ (поезия, 2013), „Германии“ (поезия, 2014), „Обратно броене“ (поезия, 2016), „Продължаваме напред“ (публицистика, 2017), „Germanii“ (поезия, немско издание, 2018), „Комореби” (поезия, 2019), „Писма до Лазар” ( поезия, 2019), „Мопсът на Вазов” ( кратки прози, 2021), „Мед от оси” (фейлетони, 2023), „Пойни птици” ( поезия, 2024 ).

През 2024 г. спечелихте награди от световни конкурси за хайку в Япония и Канада. Как се стига до отличие в престижни състезания в страна, в която възниква този литературен жанр, г-н Христов?

Преди всичко с четене, четенето е в основата на всяко литературно постижение. Не познавам нечетящ писател, постигнал не само световни, но и успехи в собствената си страна. Четенето ориентира най-добре един писател за мястото му сред останалите пишещи хора. Това му помага после в процеса на създаване на собствените му текстове. Хайку е жанр на няколко века. И въпреки че е възникнал в Япония, вече повече от столетие той е интернационален жанр. Това е , защото, освен литература, хайку е най-вече усещане за света и специфичен мироглед. Тук географията няма такова значение, а настройката на всеки един човек. Дали има способност да оцени малките детайли и моменти от ежедневието си, които да му дадат храна за размисъл за по-голямата житейска картина. Българските майстори на хайку отдавна са се наложили като едни от най-добрите в света, което показва, че те имат както изострени сетива за заобикалящата ги реалност, така и таланта да опишат преживяното в стихотворение от три реда.

Кое е важно в създаването на комбинация между хайку и снимка?

Хайгата е възникнала първоначално като съчетание между рисунка с туш и поезия. Разбира се, в дигиталния свят, в който живеем, формите се променят и в момента хайга най-често съчетава фотография и хайку. Най-важното при нея е снимката да не повтаря буквално написаното, а да е негово допълнение, за да може цялостното внушение върху публиката да е още по-силно. Хайку се комбинира лесно с фотография, защото и двата жанра са минималистични. Фотографията е затворена в четири рамки, а хайку – в три реда. В тях трябва да кажем всичко и това всичко да има поразителен ефект. Понякога се получават чудесни образци на хайга, а понякога има разминаване. Успехът идва с липсата на страх от експерименти.

Какво са за Вас кратките форми на информация? Знае се, че една снимка може да говори много повече от един текст…

Ние живеем забързан живот, изпълнен с технологии. Това ни кара да избягваме по-дългите формати, за които е нужно повече спокойствие и свободно време. Кой разполага в делника си с време да гледа двучасови филми и да чете дебели романи? Затова фографията и хайку поезия като моментни жанрове, са много по-предпочитани от съвременния човек. Дали една снимка може да говори повече от един текст е спорно, зависи какъв е текстът. Едно сполучливо хайку има няколко нива на четене и възприемане, и с всяко ниво навлизаме повече и повече в идеята и посланието на автора. 99% от снимките не могат да постигнат това.

Как определяте израстването си в хайку-жанра? По какъв начин разбрахте, че той е Вашето призвание?

Резултатите дойдоха след много труд и упоритост, тайната е в трудните моменти – когато не получаваш признание, да не се отказваш. Писателите, които успяват, не се страхуват от критиката, напротив – сами я търсят. Повечето пишещи хора в България не обичат критиката, това е една от причините да не порастват в литературно отношение. Започнах да пораствам, когато, въпреки успехите си, у мен се затвърди усещането, че съм още в началото на своя път и че ще си остана вечен ученик. Всъщност най-големите майстори на хайку, независимо от възрастта си, са осъзнали именно това – няма нищо срамно да си ученик. А да си ученик и в същото време учител на други ученици е най-мотивиращото чувство. Изпитвам го всеки път на хайку- уъркшопите, които съм водил.

Според Вас, подготвен ли е българският читател за тази кратка форма на поетично споделяне?

Като цяло, поезията е камерен жанр, тя е черешката на литературната торта. Ако погледем по-глобално на въпроса, подготвени да четат стойностна поезия са само единици, а за разбиране и осмисляне на хайку са още по-малко. За щастие, поезията никога не е разчитала на количеството, а по-скоро на качеството. Пак ще се върна към многото четене като основна врата за влизане във всеки литературен жанр.

С кои български автори на хайку се познавате? Има ли старозагорци сред тях?

Имам лични контакти с почти всички български автори, които се справят добре с писането на хайку. Сред тях живееща в Стара Загора е Надежда Станилова, която е доказало се име в хайку-общността (виж нетрадиционното интервю с нея в Долап.бг, б.а.). Извън хайку, вашият град има много активни литературни хора. Тук искам да спомена Райна Димитрова, която организира поетични премиери и е двигател на „Книжарница в Куфар”, а така също и Олга Клисурова – която, освен вкус към книгите, възпитава децата как да опазват природата, творейки с материали за рециклиране.

Отворени ли са хората за такава литературна изява?

Да, разбира се, не съм отказал нито една покана за уъркшоп. Последният такъв беше миналата година в Шумен – като част от фестивала „Деца на джаза”. Участваха ученици от горните класове и студенти, и мога да кажа, че без никакъв опит в писането на хайку се справиха отлично. Имаме будни млади хора с отворени сетива, с които работата е удоволствие. Не са редки случаите, в които самият аз научавам нещо ново за хайку от тях, а това за един преподавател е най-ценното.

В хайку-стиховете не се говори за любов. Защо? Кой е основният акцент?

Не се говори за любов в класическия смисъл. В миналото, преди векове, японците са приемали писането за любов като нещо, което може да разсее или разклати емоционално писателя. Иначе хайку е пълно с любов и издига човешкото на пиедестал. Природата – също. Основният акцент в хайку е улавянето на момента, този така наречен „аха момент”, даващ отговори на въпросите, засягащи живота ни и Вселената.

Този литературен жанр ли е бъдещето в поезията?

В съвременния свят на социални мрежи краткостта на хайку го прави лесно за споделяне. Оттам дойде и бумът, който преживява през последните години. Десетки хиляди автори от цял свят пишат хайку и го споделят със своята публика. По всичко личи, че – за добро или лошо, бъдещето на човечеството ще е свързано с интернет и социалните мрежи. В този смисъл – да, можем да наречем хайку – жанр на бъдещето.

Бихте ли написали пожелание към читателите ни?

Във времена, в които човешкото е влязло в Червената книга, нека бъдем повече човеци. Да отделяме повече време от ежедневието си, за да се радваме на малките мигове, които ни правят по-добри и разбиращи ближните си. Не е трудно, важното е да опитваме!

Интервю на Димка КАБАИВАНОВА