105 години от рождението на Федерико Фелини (20 януари 1920 – 31 октомври 1993)

„Киното е стара блудница, като цирка и вариетето, която знае как да ви предложи различни удоволствия”. 105 години от рождението на Федерико Фелини (20 януари 1920 – 31 октомври 1993) – гениалният Маестро от Римини! Той е уникален филмов фантазьор и разказвач, един от фундаменталните съзидатели на авторското кино. Къщата му на улица „Маргута” № 110 в Рим е култово място за поклонение пред гения. Неговият втори дом е Чинечита.
От 1951 до 1990 Фелини е създал 20 игрални филма, два документални и три новели от омнибуси. Снимал е и реклами. Сред върховете му са „Пътят” („Оскар” за чуждоезичен филм), „Нощите на Кабирия” (награда за женска роля от Кан, „Оскар” за чуждоезичен филм), „Джулиета и духовете” и „Джинджър и Фред” (2 „Давид на Донатело”), „Сладък живот” („Златна палма”, „Оскар” за костюми), „8 ½” (2 „Оскар”-а), „Рим”, „Амаркорд” („Оскар” за чуждоезичен филм, 2 „Давид на Донатело”), „Репетиция на оркестър”, „Градът на жените” (6 италиански награди), „И корабът пътува…” („Златен глобус”, 4 „Давид на Донатело”), „Интервю” (юбилейна награда в Кан). Всеки един от тези филми е променил с нещо езика на киното. В тях има експлозивна фантазия и колорит, дързост и извисеност, сънища и спомени, реалност и гротеска, възторг и тъга… Филмите на Фелини са вселена на фантазията, изтърбушила конвенционалните представи за екранно изкуство. Те са творения на вулканичен кинематогрaфичен хедонизъм. В изповедалното му и издевателско кино делникът е магична игра, творчеството е неизменно съмнение, любовта е утопия, а самото живеене – екзалтация за странници. Героите му са скиталци и режисьори, аристократи и клоуни, сладострастници и страхливци, прагматици и лунатици, деца и родители…
Били Уайлдър: „На екрана човек винаги ще познае филмите на Фелини. Стилът му е индивидуален. Има неща, на които не могат да ви научат. Раждате се с тях. Той бе първокласен клоун, с уникално, страхотно светоусещане. В живота, в компанията на Фелини би било да изключено да го сбъркате с някой друг. Имаше си своя орбита. Когато човек като Фелини умре, няма начин да завещае формулата си, защото такава формула не съществува. Онова, което правеше, извираше от личността му. Изучаваха го, анализираха го и го копираха и може би за някой някога ще кажат, че „филмът му е като на Фелини“. Но само като на Фелини. Когато нещо стане непредаваемо, значи е истинско.”