Гергана Димитрова: „Моята кауза „Добрата Стара“ вълнува все повече млади хора, което показва, че има потребност от нея“

Гергана Димитрова е родена в Стара Загора. Завършва ГПЧЕ „Ромен Ролан“ с профил немски език. Дипломира се като философ в Софийски университет. Автор е на книгата „Дилижанс“, издадена през 2017 г. Едно лято прекарва в ранчо, в Монтана, САЩ, където трупа знания и опит за безотпадъчен живот в България. След завръщането си се отдава на различни еко- каузи, както и на фондация „Детски книги“. Връщайки се в София, тя стартира проекта „Разпластяване“, като документира и популяризира безотпадъчния начин на живот. В рамките на проекта организира кампании като „Софийското торбичкосъбирачество,“ която достига до 500 000 души. От две години госпожицата живее отново в Стара Загора, където създава „Добрата Стара“ – карта и архив на старите къщи в родния град.

Представете се, моя, на читателите на Долап.бг?

Родена съм в Стара Загора. ГПЧЕ „Ромен Ролан“ е моето училище, на което винаги ще бъда благодарна.

Цял живот съм организирала и участвала в най-разнообразни каузи – от екология, през функционална грамотност, до сега -“Добрата Стара“. Това са доста различни теми и идеи, но аз вярвам, че всички те са обединени от търсенето на по-разумни и добри начини да съществуваме заедно, да споделяме общото пространство.

В София съм работила най-разнообразни неща. Последната ми работа там беше за фондация „Детски книги“.

Аз съм философ по образование. От две години се върнах отново в родния град след следването. Организирах „Философска закуска за деца“, което се оказа много интересно и полезно занимание. За да се издържам в момента съм детегледачка и основно съм се посветила на проекта „Добрата Стара“.

Какво Ви провокира да се захванете с проекта „Добрата Стара“, да откривате и популяризирате стари старозагорски сгради?

Имаме отчайваща нужда от историческа грамотност. Имаме отчайваща нужда да виждаме повече красота около нас, в града си. Считам, че Стара Загора има много и различни проблеми, от различно естество. Но така също тя съхранява къстчета красота, които ние трябва да можем да видим. Добре е да знаем повече за тях и да ги пазим, колкото това е възможно. Това е град с много голям потенциал, с много история, много значими неща, които не са достатъчно добре представени. Вярвам, че има много по-голям туристически потенциал, както и да привлича и задържа младите хора, ако има какво и как да им покаже. Според мене има нужда от такава инициатива, чрез която доброто, красивото, уникалното в нашия град да бъде по-видимо за хората.

Как точно се нарича Вашият проект?

„Добрата Стара“ е уличен доброволчески проект. Все още не е под шапката на организация, но започва да събира съмишленици, предимно млади хора, което е не само чудесно, но и обнадеждаващо.

В тази инициатива сама ли работите? Има ли екип?

Няма устойчив екип, но има съмишленици. Изключително съм щастлива, че получавам подкрепата на хора на най-различни длъжности, на различни поприща. Благодаря на Райна Андонова от Регионален исторически музей, на краеведа Снежана Маринова, на Райна Димитрова, известна със своята „Книжарница в куфар“, която много ми помага за популяризирането на каузата, на „Улиците на Стара Загора“ – Ивайло Аврамов и Деян Петков, които са се заели с показването, още по-цялостно от мен, на красивото лице на Стара Загора. Въобще много хора, които всячески сътрудничат на „Добрата Стара“. Това възприемам много повече като обществена кауза, отколкото като личен проект. Би ми се искало в бъдеще все повече хора да припознават мисията и да допринасят с каквото могат, за да можем да създадем този не просто архив, колкото познаването на нещо красиво, което да ни радва, да ни обогатява, да се гордеем повече.

Любопитно е като млад човек, преди да се захванете с „Добрата Стара“, какво знаехте за Стара Стара Загора ?

Честно казано почти нищо. Проучвайки старите сгради, самата научих изключително много за тях. Това по никакъв начин не е свързано с досегашните ми интереси. Нещото, което дълго време ме притесняваше е, че аз не съм нито архитект, нито урбанист, не към краевед, т.е. човек, който по някакъв начин да съм свързана със системата. Но пък работя с различни специалисти, които знаят това, което на мене ми липсва и допълват моите знания.

„Добрата Стара“ започна с няколко снимки на „Улиците на Стара Загора“ и съответните сгради, които бях открила. Тя стартира като онлайн архив, в който къщите и сградите се комплектоваха с адресите си. От 5 къщи, станаха 50, вече са над 100. Постепенно проектът се разрасна, гостува на медиите. Реших да продължа инерцията, да създам онлайн канали . В момента присъстваме почти на всички платформи. Реално голяма част от аудиторията на „Добрата Стара“ са точно млади хора. Това много ме радва, защото бих искала да приобщя и тях към каузата, а не само хората от по-възрастното поколение, които познават тези къщи, живели са в тях или около тях, а и онези, които тепърва ги откриват в своята среда.

Колко истории на стари къщи открихте, Гергана?

Успях да идентифицирам доста голяма част от къщите, но все още има много, за които не зная абсолютно нищо – на кого са принадлежали, от кого се ползват…В момента правя проучвания, включително и чрез кадастъра, за да мога да открия поне собствеността – частни или общински имоти са. Работих много с архива на Националния институт за недвижимо културно наследство. Там успях да изровя информация за много сгради, но все още има такива, за които не се знае нищо. Много бих искала „Добрата Стара“ да помогне на мене и от там на всички, които следят проекта да научим повече. Много бих искала проектът да излезе извън пределите на Стара Загора. Имаме един проект със Старозагорския куклен театър. Организирахме една кампания „Стихове за къщи“, в която старозагорци и не само изпратиха стихотворения на български и чуждестранни съвременни поети. Тези стихотворения, заедно със снимките на сградите и техните истории, ще бъдат изложени в съпътстващата програма на Международния фестивал „Пиеро“, който ще се проведе в края на месец септември . Изложбата ще бъде на открито по улица „Сава Силов“ . Надявам се по този начин повече хора да разберат за каузата.

Ако имаме финансов ресурс, много бих искала да работим с училища, да се организират различни презентации, викторини и събития. Обсъждаме да се направи мобилно приложение на вниманието на младите хора и не само.

Кои са най-любопитните Ваши открития?

За някои от тях във Фейсбук направих рубрика с най-интересното от историите. Това са сгради, за които така или иначе може да се намери доста информация. Например Бухчевата къща – превъплъщения, собственици…Може би за Русевата къща, която се намира на бул. „Митрополит Методий Кусев“, преди това е била „Грашевата“. Там ми беше много любопитно, защото имах лична среща със собственика, който я е реновирал напълно. За мене трансформацията е впечатляваща, като знаех как беше изоставена преди това. Г-н Русев ми разказа много любопитни неща за двете сестри – учителките Грашеви … Друга любопитна е историята на Дръмса – етапите на трансформация от банка, в питейно заведение, но не само, а и място за музикални изяви.

Преди няколко дни Обществен дарителски фонд Стара Загора обяви, че Вашият проект „Изчезващият град:Истории на старите къщи“ е спечелил проект на Lidll”.

Проектът е спечелен от Обществен дарителски фонд, а ние сме изпълнителите. Трябва да видим, след подписване на договора, как стоим. Така или иначе аз ще съм основният двигател на проекта. В него сме заложили изработването на 5 видиа, професионално заснети, със съответната класна техника. Ще представим хора, които по някакъв начин са обвързани с къщите – стопани и собственици от различни поколения, с различни професии, които имат отношение и връзка с къщите, за да имаме по-пълна картина. Да се осъзнае, че къщата или сградата е не само дом за двама – трима или едно-две поколения, а за всички граждани. Отделно от това са предвидени три срещи, ако успеем ще направим и повече. В идеалния случай, можем да се събираме в някоя стара къща, например Къщата на архитекта. И хора които имат интерес да дойдат, да разкажат, да покажат. Хубаво е съмишлениците да се виждаме на живо и да обсъждаме различни локации, които ни вълнуват.

В момента във фейсбук създадохме миниобединение, което цели да събере различни специалисти, ангажирани със запазването на старите къщи и сгради в цялата страна. Т.е. да бъде като междуградски обмен на информация, на ресурси, на идеи, на опит, защото всички сме на различно ниво от този процес, който искаме да развиваме в градовете си и да се случва в страната ни. Вече сме хора от 10 места. Тепърва ще се срещаме, ще разговаряме, ще обменяме идеи. Моята амбиция е да създадем и укрепим такава голяма мрежа от хора, които са загрижени за старите къщи и които могат да си помагат, да си гостуват, да си бъдат полезни. Т.е. да не бъдат затворени само в собствения си град и да се работи на парче, а да можем да правим нещо много по-цялостно.

В идеалния случай, като крайна цел, да действаме за промяна на законодателството и политиките около къщите. Не е тайна, че има много неща, които могат да се подобрят в законодателството – да се облекчат собствениците на стари сгради, да бъдат по-добре съхранени и по-лесно опазвани.

Росица Ранчева