Феноменалната лечителка МОМЕРА гостува на Долап.бг

Със специалното разрешение на г-жа Момера Пенчева, ще ви предложа някои нейни открития, прозрения и сентенции, публикувани в книгата „Момера“, издание „Литера принт“ АД, Стара Загора, 2023.

6./Продължение/

Ще си позволя да обърна внимание на нещо, което много, много ме притеснява – АЛКОХОЛЪТ И НАРКОТИЦИТЕ.

Алкохолът е противоплазмена отрова, която разрушава целият организъм, разтваря миелина (разслоенията на нервната клетка, съставена от мастни вещества и белтъци) и нанася поражение . И това става много бързо, защото информацията протича по влакната с бързина 100 метра в секунда. Води до излишно натрупване на мазнини в клетките на черния дроб и нарушава структурата и функциите му – настъпва алкохолно затлъстяване на дроба.

Младежите, които прекаляват с алкохола, имат нарушен растеж, функционирането на мозъка се променя, довежда до промени в биологичните функции (промени във функциите на мозъка).

Алкохолът предизвиква отделянето на адреналин, което води до промяна в настроението.

При приемане на по-голямо количество настъпва упояване на центровете на дишането и сърдечната дейност в продълговатия мозък.

Алкохолът и кофеинът са силни дразнители на стомашната лигавица и повишават производството на стомашен сок. Стомашната лигавица произвежда солна киселина, която причинява загиване на микробите, които се поемат с храната.

Основното средство за борба с алкохола и наркотичните зависимости е любовта към себе си и към света.

Тютюнопушенето уврежда способността на кръвта да пренася кислород.

Нервната система по време на сън възстановява своя биотонус.

Насърчението и увереността в собствените сили са безценни духовни дарове за нашите приятели и за децата ни. Но не бива да вършим услуги, когато влизаме в конфликт с почтеността си и да се натоварваме с отрицателна енергия.

Душата боледува, когато загубим необратимо близък човек, когато любовта и доверието си отидат, когато надеждите ни рухнат. Тогава губим част от себе си. Болката е гняв и мъка.

Успяват да издържат на изпитанието борбените, тези, които искат. Малодушните рухват и сякаш се наслаждават да бъдат окайвани. При депресия мога да помогна на тези, които искат да бъдат спасени.

Всички същества и ние, хората, сме част от една безгранична реалност. Нейната същност може да се определи като материя и енергия с взаимосвързаност, взаимозависимост и преплетеност. От друга страна в реалността съществуват изключителна хармония стабилност и баланс.

Никога реалността не е преставала да впечатлява, да вълнува и да предизвиква учени и специалисти. И сега те продължават да я изследват. Целта е да се обясни по-достоверно и научно „мирознанието“, а от там и себепознанието. Но реалността е пълна с тайни! Какво всъщност е тя? Никой не знае! Реалността е изначална тайна на битието. Между човека и нея винаги съществува преграда, която не може да се прекрачи. Там, зад преградата, са чудесата – непознаваемите и необясними хора, процеси и явления. Някой от тях усещаме подсъзнателно, на други сме очевидци, можем да им се възхищаваме, да се учудваме,, но не можем да ги обясним. Защото реалността не се поддава на непосредствено наблюдение. Светът, (всичко, което ни заобикаля) е такъв, какъвто го виждаме, и все пак -не е! Има една реална видима част, която въздейства на сетивата ни, но това не е всичко. Основната същност на реалността е недостъпна за очите, защото е енергия – флуидна, постоянно в движение, непроменима, вечна!

Да се даде разбираемо и точно определение на енергия е много трудно. Става дума за едно комплексно понятия, известно на науката още от 1500 -та година. Думата е въведена във физиката от Юнг през 1807 г. Произлиза от гръцката дума „енергепа“ и означава „действаща сила“, т.е. едно тяло притежава енергия, когато може да извършва работа. Под различни форми енергията може да се предава от една система на друга. Енергията никога не се създава от нищо и не изчезва. Този закон за запазване на енергията е формулиран през 1850 г.и е един от основните закони на физиката. Неговият дълбок смисъл е, че след смъртта ние се трансформираме, защото не можем да се превърнем от нещо в нищо.

Всичкото ни жизнена цялостност от последната клетка до последното косъмче играе една страшна игра с енергията! Всяка промяна на енергията се отразява не само на областите, които обичайното възприятие признава, а навсякъде в целия организъм.

Значима част на реалността е материята. От гледна точка на физиката материята е доста странно явление. Телата във Вселената, включително и нашите собствени, се състоят от „дупки“. Материалният субстракт не признава никаква компактност. Безкрайни, повсеместни „празнини“ – това е всичко, което се съдържа в плътните осезаеми обекти. Ако се сравнят разстоянието между ядрото на атома и електронния облак, между тях има чисто пространство без следа от каквато и да е материя. Физиците обясняват това подробно: всички тези нищожни прашинки са свързани помежду си с полета – ядрени, атомни, молекулни взаимодействия. Тази пореста, надупчена огромна маса сякаш с невидимо лепило се свързва в цялостност чрез полетата. Какво е полето в реалния свят?Пространство със специфични характеристики. Целият свят е едно огромно поле. Частичките от материята се подреждат от полето и се разтварят в него. Всяка частичка се характеризира с електричен заряд. Той пък определя електромагнитното действие върху частичката или от нея. Зарядът винаги се запазва, въпреки че броят на частичките и тяхната природа непрекъснато се променя, поради „анихилация“. Това е унищожаване на частици. Думата е синоним на дематериализация. На латински „нихил“ означава „нищо“. Зарядът определя по сложен начин поведението на частиците в околния свят. Най-малкият заряд в Природата е електронът. По-малък от него не съществува и това е най-неразбираемият факт за физиците. Тези частици играят ролята на строителен, спойващ материал в мирозданието. Протонът е с положителен заряд и е практически неунищожима частица. Нейното време на живот в години е 10 с 32 нули. Протонът е градивна частица на ядрото заедно с неутрона. Те са свързани помежду си чрез силните (ядрените) взаимодействия. Двойките частици протон и електрон могат да се раждат от чистия вакуум, от нищото. Според физиците, сили на взаимодействие могат да възникват направо от празнината. Това означава, че самото пространство въздейства на потопените в него частички. Такъв извод е направил физикът Казимир, изучавайки енергията на квантовите флуктуации. През последните години учените откриха и други частици: фотон, мю-мезон, неутрино. Открити бяха и античастиците. За тях пръв съобщава в теорията си физикът Дирак през 1930 г. Две години по-късно Андерсън открива античастицата „позитрон“ в космическото лъчение. Когато изчезва (анихилира се) двойка частица – античастица, се излъчват фотони. Понятието е от гръцки произход:“фотос“ означава светлина. Фотонът няма маса и енергия в покой, т.е. той не може да се намира в такова състояние. Това е особена частица, която се движи със скоростта на светлината във всички галилееви системи.

Около нас съществува свят тайнствен, невидим, свят на частици, наречени елементарни, но не и неделими. Те си имат своя вътрешна структура и изключителна взаимопревръщаемост. Тези частици продължават да се делят и никой физик не може да определи колко е точният им брой. Не е открита и онази съзидателна причина, поради която броят на частиците е винаги по-голям от античастиците.

Такава е реалността, в която живеем: изпълнена с невидими сили и невъобразими чудеса! В този прекрасен свят, ние, хората, ще бъдем кратко време. Всъщност, прекалено кратко, за да го изучим или да видим всичките му чудеса! Част от този делим многомерен поток на елементарните частици се намира и в нас, хората. Това обстоятелство е достатъчно да се чувстваме и ние безкрайни като самия живот!

/Следва/