Мощите на Свети Антоний Велики

Днес християнската църква чества паметта на Свети Антоний Велики, основател на монашеството.
Нещо за неговите мощи

Свети Антоний Велики традиционно се смята за „баща на монашеството“, въпреки че далеч не е бил първият, който се е оттегля в пустинята за подвижни дела. Още през II-ри век има доста отшелници, някои от тях избягали, за да се спасят от преследване, но други потърсили уединение доброволно. Подвижничеството е толкова древно, колкото и християнството, но по съвършенство отшелничеството получава първите си образци в лицето на Св. преподобни Павел Тивейски и Св. Антоний Велики.
Свети Антоний Велики е роден около 251 г. в Египет. Още 20-годишен той поема по пътя на монашеския живот. По-късно се заселва в една пещера в Египетската пустиня, където живее сам в продължение на много години. Към края на своя праведен, отшелнически живот, предусещайки края, той “завещава” да го погребат тайно, за да не узнаят людете мястото на неговия гроб. Двама от учениците му остават докрай при него. Когато дава последното си благословение към тях, небесна радост озарява лицето му. Св. Антоний почива на 17-ти януари 356 г.
Но неговият гроб не е забравен. През 544 г. при византийския император Юстиниан /482-565 г.,/мощите на Св. Антоний Велики са намерени и тържествено пренесени в град Александрия. По-късно, в началото на седми век, около 623 г., след завладяването на Египет от сарацините, мощите на светеца са спасени в Константинопол.
През 980 г., вероятно при император Василий Българоубиец/958-1025 г./, мощите на Св. Антоний Велики са подарени на френския граф Жосели. Той ги пренася в малкото село Saint Marcellin близо до френския град Виен и до градчето Chatte. През 1070 г. Гиго ди Дидие, потомък на знатния Жоселин, построява църква, в която да се съхраняват мощите на светеца.
Това място спечелва особена слава във връзка с върлуващия по това време ерготизъм. В края на 11-ти век в много провинции във Франция има страшна епидемия, причинена от гъбична инфекция, която заразява житните растения. В цяла Франция по това време са правени публични молитви и шествия за преодоляване на болестта. И Бог благоволил да даде много чудодейни изцеления от тази страшна чума, на онези, които молеха за милостта му, чрез застъпничеството на Св. Антоний. Особени чудеса се случват пред мощите му в църквата където са поставени. Неизлечимо болните се стичат от цяла Франция да се помолят. Така това място спечелва особена слава и става център на католически орден за болнични канони, основан в 1095 г. При бенедиктинския манастир е основан и хоспис- domus elemosinario. А селцето става център на ордена, докато се слее с Малтийския орден на хоспиталиерите през 1774 г. Болестта става известна като „Свещеният огън” или „ Огънят на Св. Антоний”, което е днешното заболяване ерготизъм.
По-късно, между 13-ти и 15-ти век в близкото селце Saint-Antoine I Abbaye e построена внушителна катедрала, в която в специален 114-килограмов ковчег и до днес се пазят мощите на Св. Антоний Велики. Самият манастир е възхитителен и е ярък образец на готическата архитектура.
Друга реликва, свързана със Св. Антоний, по специално главата му, се съхранява в град Арл, Южна Франция. Преди мощите на светеца да бъдат пренесени в църквата Saint-Julien, през 1491 г. главата е съхранявана в абатство Монтмаджор /Abbaye de Montmajour/. То се намира на няколко километра северно от град Арл. Манастирът на бенедектинските монаси е построен през 10-ти век, сред блата и езера, по делтата на река Рона. Първата сграда на храма е построена през 11-ти век от монасите от бенедиктинското абатство Монтмаджор. Тогава църквата е известна като църквата „Свети Антоний“. Осветена е от самия папа Каликст II/1065-1124 г./, който минава през Арл на връщане от конгрес в Реймс. По време на Контрареформацията, тя е разрушена и на нейно място е построена нова, по-голяма и по-модерна църква Saint-Julien. Строителството продължава до 1676 г. Днес се намира в центъра на град Арл близо до река Рона.
Според коптската църква обаче мощите на Св. Антоний Велики никога не са напускали Египет. Те твърдят, че реликвите се съхраняват в египетския манастир, където някога е живял монахът.
Египетският манастир “Св. Антоний Велики” се намира на 50 км от град Zaafarana на брега на Червено море, южно от Суецкия канал в пустинята. Манастирът е основан през 4-ти век, на мястото, където монахът е живял през последните 44 години от живота си. В момента манастирът принадлежи на Коптската църква. Местните монаси твърдят, че той е най-старият християнски манастир в света. На територията му има 7 църкви. Една от тях, най-старата, е построена на мястото на параклиса, построен от самия монах през 4-ти век. Вдясно от олтара, в централната част на църквата, има дълбока ниша, където се предполага, че са погребани мощите на светеца. Именно тук, в тази пещера, в която е живял, той е погребан от своите ученици.
Свети Антоний Велики не е живее в известен град, където всеки би го познавал. Напротив, оттегля се е в дълбоката пустиня и там завършва живота си. Но неговата любов и слава към Господ се разпространява из всички страни. Той става известен с благочестивия си живот. И словото на Спасителя се изпълни върху него „И Аз ще прославя Този, който Ме прославя”.

Петко Нейчев магистър по теология
Мястото на мощите на Св. Антоний Велики в Египет.