Феноменалната лечителка МОМЕРА гостува на Долап.бг

Със специалното разрешение на г-жа Момера Пенчева, ще ви предложа някои нейни открития, прозрения и сентенции, публикувани в книгата „Момера“, издание „Литера принт“ АД, Стара Загора, 2023.

4.

/Продължение/

…Смъртта е разделянето на духа и душата от тялото. Смъртта представлява проекция в други измерения. След смъртта личността се запазва с целия си психически и емоционален заряд. Ще цитирам думите на Лист:“Нишката на живота не свършва със смъртта. Тя чисто и просто се навива на друга макара“.

Тялото по законите на природата се предава на земята, а душата и духът не изчезват, а продължават да съществуват в невидимия отвън свят.

Има наука за смъртта – танатология, и специалисти в тази област много по-ясно и по-точно бих изразили своето мнение и становище.

Всеки идва и си отива от този свят. Закон, който никой не може да прескочи.

Ще си позволя да споделя моите разбирания по отношение на прераждането. Непонятна дума за мене – неразбираема. Да се преродим, за да се усъвършенстваме и очистим?

Нима е възможно?

Ако до този момент притежаваме престъпна душа, при прераждането по-малко престъпни ли идваме отново на този свят? Тогава, по силата на логиката, ние можем много да не се замисляме върху лошите си постъпки, вярвайки, че в новия живот се издигаме по-високо до съвършенство. По какъв начин изкупуваме, за да се пречистим и претворим в ново живо творение? При новото идване при житейските съблазни да търсим път за съвършенство? Един път сгрешили, можем ли да се предпазим от нови прегрешения?

Тогава: кога бихме поставили началото на първото раждане, след като става въпрос за прераждане и в какъв облик би било то?

Ако приемем началото от Адам и Ева – сътворени от Бог. Две създания, само две. А милиардите населявали земята, преродени само от два индивида…или?

Как е възможно едновременно, в един и същи период от време, да има преродени от Клеопатра или от Цезар, или т.н.

Единствено човешкото същество притежава ум, разум и воля – даденост, за да обмисли нещата и да преценява постъпките си.

Мога да приема това понятие „прераждане“, ако в случая става въпрос за съприкосновение до душата, която след смъртта продължава да съществува.

При голяма концентрация и проявена воля може да стане докосване до тези материални частици, от които се черпи информация за преминал живот. Разчитане по съществуващи елементи. Информация за миналото може да се получи при разчитане на това, което вече е било по време, място, събития, личности.

Мисля, че енергия и материя са едно и също нещо. Където има мисъл, има и химична реакция.

Пример:Лятото на 1798 г. В Съмърсет поетът Самюел Колридж спял в креслото си. Присънило му се, че пише стихове, и то много лесно, без усилие, съчинил близо 200 стиха. Щом се събудил, започнал да ги записва, но на 50-тия стих неочаквано го прекъснали. Когато отново хванал перото се оказало, че стиховете сякаш били изтрити от паметта му. Колридж живял още 36 години, но никога не успял да завърши стихотворението си.При това отпуснато състояние, без дразнители, освободен от мисъл, той просто е разчитал това, което вече е било произведено – без значение писано или не. Всяка мисъл се материализира и остава, времето не я заличава.

Изобретателят на парната машина Джеймс Уат сънува как да получи оловни сачми чрез капване на течно олово във вода от голяма височина.

Чарлз Дикенс често вижда насън своите герои с напълно оформени характери.

През 1863 г. германският химик Август Кекуле се сблъсква с проблема за химичната структура на атомните съединения. Той задрямва и „вижда“ молекулата на бензола като завита на кълбо змия, захапала опашката си. Когато се събужда, Кекуле осъзнава, че въглеродните атоми трябва да образуват пръстен.

По време на сън е творил Пушкин.

Дмитрий Менделеев по време на сън е сътворил схемата на химичните елементи.

Хайнрих Шлиман- немски археолог, „Видял“ местонахождението на Троя.

Джонатан Суифт написва „Приключенията на Гъливър“. В книгата описва с подробности две луни на Марс, които са описани от астрономите 100 години по-късно.

Понякога ни се случва да имаме усещане, че сме били на дадено място, което преди това никога не сме посещавали. Имено в този момент се докосваме до съществуваща информация, която разчитаме. За момент можем да приемем, че освен нашите сетива за усещане и виждане съществува и друга приемственост.

Защо тогава Христос прие човешки образ за изкупление на греховете ни, ако се издигаме при прераждането?

През живота ни има и друга величина – време, най-ценното ни притежание. Понятие, което по логика има три измерения – минало, настояще и бъдеще, съпоставимо към земен живот. Смятам, че величината време е ядрото на Всемира и ако с мисъл се докоснем до тази величина, ще разчитаме законите на самата Природа – вечна и велика. Времето не чака никого. Да се възползваме от всеки миг, който ни е отреден. Единствено настоящето ни принадлежи.

„Ползвайте живота, защото е бързотечен“ – Сенека.

При живите творения говорим да съдба. Очертан път, по който преминаваме, крачейки бодро с малки и ситни крачки в своето детство. Изсилвайки се оптимистично в младежките години и с нови сили все по-напред и нагоре до самия връх – върхът с неговата сила, смелост, бодрост и младост. Най-вече младост.

След което следва склон надолу. По него не се крачи с желание, но въпреки всичко той идва. Идва и защо ли? За да прекрати едно съществуване, да очисти житейския друм за нови човешки същества. Колкото еднакви, толкова и различни. Краят е един – неповторим и незнаен. Идва веднъж, както човек веднъж се ражда и живее.

А бъдещето?

Бъдещето е даденост 99% и 1% доразвитие. Чрез тази даденост отново ни се дава възможност чрез воля, желание, усърдие и труд да променим в процентно отношение даденост и доразвитие до 50% на 50%. Затова, говорейки за бъдещето, понякога се казва: така е…Но би могло да бъде и така…

Дава се възможност на самото лице чрез ум и разум да прецени и приеме уреждане на бъдещето си в живота. Имаме заложби, които през краткия отрязък от живота си, не можем да развием и използваме, но трябва да опитаме, като се съобразяваме и помним, че върху чуждо нещастие не може да се гради щастие.

Много пъти през тези години съм си задавала въпроса за кармата. Да изплащаме и поемаме прегрешенията по кръвно родство на тези, които са живели преди нас, независимо отдалечеността във времето.

Убеждението ми е: всеки сам винаги дава отчет за собствените си деяния.

Два пъти се явяваме пред лицето на Бога – в мига на смъртта и при Второто пришествие. Бог не допуска децата ни, потомството ни, да плащат за нашите грехове. Всеки сам плаща за всичко, което е извършил. Обременяване от деянията на едно лице към друго не съществува.

Трудностите и изпитаният, които трябва да преминем в живота си не трябва да ги отнасяме към кармата.

/Следва/