Със специалното разрешение на г-жа Момера Пенчева, ще ви предложа някои нейни открития, прозрения и сентенции, публикувани в книгата й „Момера“, издание  на „Литера принт“ АД, Стара Загора, 2023.

3. /Продължение/

ТАЙНИТЕ НА БИТИЕТО- ВСЕЛЕНА, РАЖДАНЕ И СМЪРТ

„…Когато се изправя пред иконата и помоля за здраве, благополучие, разбирателство от цялото си сърце, с пълна сила се изтръгва от мен към покойниците: помня, обичам, блажен да бъде покоят им, благодарността е в сърцето ми“.

Когато отправя мисълта си съм тях, установявам, че в спомените ми са останали само и единствено добрите неща.

Всеки мъртвец идва в съзнанието ни с физически образ, който е носил на земята.

Когато сме добре, когато сме щастливи, когато сме обградени от скъпи и мили хора, тогава трябва да си спомняме за тези, които не са сред нас- за мъртвите, защото нашата мисъл ги свързва със земното. Трябва да им пожелаваме да почиват в мир и покой и да отправяме молитви към Бога да бъде милостив към прегрешенията им.

Блажен да бъде покоят им и вечна паметта им!

Затормозяващо е човек да се плаши от неизбежното. Всички сме земни. Всеки допуска прегрешения с мисъл и деяния. Безгрешни люде няма. Безгрешен е само Бог и след земни страдания – и божиите светии, вписани в светата книга- Библията.

За мъртвия остава богатството от спомени.

Славяните смятат, че душата на човека след смъртта 6 дни се скита около родния дом, още 3 се разхожда по полетата и горите на своя роден край. Затова се извършват следните обреди:

– На 3-тия ден след смъртта -погребение;

– На 6-ия ден – прощаване с дома;

– На 9-тия ден – прощаване със селището;

На 40-тия ден – прощаване със земята.

На 40-тия ден от смъртта духът се издига към Бога и Бог му определя място според делата му на земята.

При помен за починал желателно е да се приготви и подаде жито, хляб и плодове, като се изрича името на покойника.

Курбаните са народна традиция, а не вяра.

Смъртникът се разделя с деня на раждането си. Остава денят- датата на преминаване в отвъдното.

Нека да не забравяме, че тялото е само нашият физически дом.

Да се опитаме да бъдем добри. Нека остане добрият спомен за нас тук, а духът ни да почива в мир.

Духът става силен след смъртта, защото не е обвързан в оковите на плътта.

Съществува живот след смъртта в отвъдното. Нека да не забравяме, че в основите на битието и неговите закони не съществува нито щастие, нито нещастие. Човекът сам гради и радостта и скръбта си. И ако в този свят съществува щастие, то е само в душевното спокойствие.

Със сърцето и ума си се помъчих да вникна в „Символът на вярата“:“Вярвам в един Бог, Отец, Вседържател…“, която е отпечатана във всяко православно годишно календарче. Благодарна съм, че проумях в същността, където много точно и ясно е написано единството на Светата Троица.

Когато посетим мъртвия на гробищата, трябва смирено да запалим свещички. Нека да бъде по-малка, защото е необходимо да постоим, докато свети пламъчето й. Показността е излишна. Трябва да се изправим в краката с лице към паметника и да отдадем нужната почит.

Гробищата са най-пустото място. Там рядко каца птичка по клоните на дърветата. Птичата песен се носи силно и волно вън от гробищния парк.

Нужно е да не забравяме, че сме гости на този свят.

Един пламък обгаря всички ни и това е пламъкът на живота.

Единствени човешките същества сме надарени с ум, воля и разум, за да преценяваме това, което вършим. Ако говорим за добро или зло..? Нима може да съществува даже като понятие добра война, добра кражба, добро престъпление? Самата дума говори за прегрешение.

„Никога не е имало добра война или лош мир“- Бенджамин Франклин.

В годините на моята младост се говореше, и то много рядко за извършена кражба…или имаше такъв случай: След национализацията нашият дом беше в квартал „Камъка“ срещу входа на църквата „Свети Йоан Предтеча“. В началото на улицата, на височината, имаше самотна къща, където живееше стар и болен мъж. Една късна студена вечер на вратата му се почуква и отваряйки, старецът вижда младеж, който го помолил за хляб и подслон. Човекът не отказал. На сутринта целият квартал беше вдигнат на крак. Старецът, с прерязано гърло, натикан под леглото. Всичко в стаята обърнато наопаки, а престъпникът-убиец избягал през прозореца. След около месец, с белезници на ръцете го докараха, за да покаже как е извършил деянието. Красив млад мъж с пъклена душа. Нямаше човек, който да не беше потресен от стореното.

С огромна мъка и болка се откроява в съзнанието ми мисълта на Робърт Кенеди:“…Да убиеш човек е убийство, да убиеш милиони, е статистика…“

Нима разумните човешки същества през ХХI век и то в родната България чрез статистика трябва да отчитаме кражбите, изнасилванията, убийствата? Много дълбоко потъваме. На кого разчитаме? На какво се надяваме?

По отношение на човека има три основни неща, които ни съпътстват в живота.

Първо- душа. През целия си земен живот, независимо колко години е бил, 10,50 или 100 години човек натрупва знания, придобива умения и не е възможно при тази разумна природа, придобитото през тези години в един единствен миг, в мига на смъртта, да изчезне, да се затрие, да не съществува. В природата няма пропуски, няма празно. Всичко като материална съставка остава в атмосферата.

В Университета в Кливланд през 1996 г., също така британски и руски научни екипи, независимо един от друг, в болнични заведения са правили опити с тежко болни пациенти, които са поставени на много чувствителни теглилки. В мига, когато починат, се отчита намаление на физическото им тегло от 3 до 5 грама изчезване на материя. Имено тази материална съставка съдържа придобитото през земния ни живот, това, което се е увеличавало и наслагвало с годините. Според руския учен и физиолог акад. Владимир Верлански по-сензативно се контактува с т.нар. „ноосфера“ или „сфера на разума“, която е слой в зелената атмосфера, където попадат всички мисли и идеи на хората. Оттук идеите по сензативност могат да с черпят. Възможно е новото човешко същество да се докосне до тези частички по-рано и по-лесно в своя живот да проявява дарбата да свири и да пее, способността лесно и без трудност и бързо да усвоява чужди езици.

Кристиан Фридрих Хайне от Любек на 1 годишна възраст владее елементарната математика, на 3 – говори свободно френски и латински. Стара толкова известен, че датският крал го кани на аудиенция.

Ким Цинг Янг, роден в Корея през 1961г. На 6 месеца говори и пише, а на 4 – владее свободно английски и немски.

Но има и нещо друго. След раждането си ние приемаме способности, които са заложени в родителите ни.

Така например:

Моцарт на 8 години виртуозно владеел музикалната техника.

Уйлям Томсън, английски физик, за заслуги в науката получил титла барон Келвин и е бил 10-годишен, когато е постъпил в университета.

В случай с биографиите и на двамата, е важно обстоятелството, че бащите им са били специалисти имено в областта на бъдещата дейност на синовете си.

Генетичното наследство е кодирано в 46 човешки хромозоми. Характерните особености за даден човек се обуславят 50% от майката и 50% от бащата. (Мендел -монах 1822-1884 открива законите на наследствеността. Томас Морган(1866-1945) доказва, че гените са физически единици и се предават по наследство.

Второ. Никой не обръща внимание на тази величина дъх. Чрез дъх идваме на този свят (поемане на първата глътка въздух при раждане) и чрез дъх си отиваме от него. Междинна величина. Така както и сънят е междинна величина. Сънищата не са повторение на конкретни случаи, а сплав от късчета от памет и знания, които мозъкът преплита едно в друго.

По време на сън мозъкът продължава да преработва информацията, която е натрупана подсъзнателно (под кората на главния мозък), анализира се и резултатът е сънят. В съня може да се получи прозрения.

Сънищата възникват от шума на електрическите импулси, които преминават през створа на мозъка на всеки 90 минути по време на бързия сън.

Трето. Най-основното и най-важното – дух. Връзката между Бога и Човека. По отношение на духа, всеки човек, живял на този свят, има свой единствен дух. Чрез него ще даваме отчет пред Бога за своите мисли и деяния.

Или още по-точно, какво е дух?

Бог е дух. Нематериален, вечен, неосезаем, безсмъртен, неизменяем.

Бог има много имена. Той е онази непозната сила, която човешкият разум още не е разгадал.

/Следва/