Десислава Добрева-ЛАНДОЛТ: Моята най-голяма мечта е да имам много дълбока емоционална връзка с детето си

Чух я за първи път как свири на флейта на сцената на Старозагорската опера. Преди почти седем години си беше дошла в родната Стара Загора от Виена по покана на директора Огнян Драганов, за да участва във февруарския концерт „Децата на Стара Загора по сцените в Европа“ със Симфоничния оркестър на операта под диригентството на Пиер Калабрия. Десислава Добрева-Ландолт е наистина уникален музикант. На сцената е искрена и завладяваща. Нейната флейта прониква дълбоко в душата, а енергията в залата става магична. След концерта я потърсих за интервю. Усмихна се с едва доловими пламъчета в очите, чрез които я почувствах от голям музикант в близко наше момиче. Говорихме за кариерата и за щастието тогава. Сега в разговора на първо място излезе нейното най-голямо събитие – предстои да стане майка. Толкова е щастлива, че поиска да сподели това трепетно очакване със своите съграждани от Града на липите.

КРАТКО СЪДЪРЖАНИЕ НА КАРИЕРНОТО РАЗВИТИЕ

Деси Добрева-Ландолт живее и твори във Виена от 2005 г. След успешно прослушване получава покана да свири като соло пиколистка с Кралската филхармония в Лондон, Великобритания, което води до участия, включително в Роял Албърт Хол като част от фестивала на БиБиСи Промс. През 2023 година тя подписва договор с Брукнер Оркестър, Линц, Австрия. Освен това, има участия като оркестрантка с Виенската филхармония, Националния оркестър на БиБиСи Уелс (видео и аудио записи за БиБиСи), Виенската държавна опера, Виенските симфоници, Народната опера във Виена, Симфоничния радиооркестър Виена, Народния театър в Клагенфурт и други. Сред диригентите, с които е работила, са Симеон Бичков, Марин Алсоп, Пинчас Щайнберг, Мориц Гнан, Михаел Бодер, Франц-Велзер Мьост, Филип Йордан, Кристоф Ешенбах, Инго Мецмахер, Владимир Ашкенази, Алфред Ешве, Антонело Манакорда… Страстта й към камерната музика я събира с духовият квинтет qWINDett, с който участват на престижния фестивал Залцбургер Фестшпиле под ръководството на Виенските филхармоници. Изнасят рецитали в Музикферайн, Радиокултурхаус Виена, Концертхаус Виена и др. От 2018 година Деси редовно изнася концерти с модерния ансамбъл Виенски колаж, с който се изявява като солистка на Фестивала за съвременна музика Виен Модерн. Заедно с китаристката проф. Божана Павлова (Моцартеум Залцбург) концертират като ВиенаДуо от 2020 година на фестивали като Forum Gitarre във Виена, Австрийски седмици на музиката, Софийски музикални седмици, Култур Зомер Виена, Виа Понтика Балчик и др. През 2005 завършва НУМСИ “Христина Морфова”-Стара Загора, през 2012 г. Десислава Добрева завършва магистратура с отличие в Университета за музика и сценични изкуства във Виена, в класа по флейта на проф. Барбара Гислер-Хаазе. По европейската програма „Еразмус” учи в Парижката консерватория при Винсент Люка (соло флейтист на Оркестъра на Париж). В периода от 2012-а до 2014-а следва в класа по флейта на Карл-Хайнц Шутц (соло флейтист на Виенската филхармония). Десислава Добрева участва и печели награди на редица международни конкурси и концертира в много европейски страни, както в Япония и Китай. Посещавала е майсторски класове на Филип Бернолд, Пиер-Ив Арто, Андраш Адорян, Феликс Ренгли, Патрик Галоа и др. От 2016 година преподава в Държавното музикално училище „Й. Г. Албрехтсбергер“ в Клостернойбург, Австрия, а от октомври 2024 г. – в Университета за музика и сценични изкуства във Виена. Тя има покани да преподава на майсторски класове в България, Австрия, Мексико и Русия. Нейнитe ученици са носители на награди на национални и международни конкурси. През 2024 г. е била член на журито на конкурс за камерна музика към Университета за музика Принцеса Галяни в Банкок, Тайланд, където също дава майсторски класове и свири концерт с ВиенаДуо.

Очаквате дете, а продължавате да сте активна музикантка. Как се справяте с това предизвикателство, г-жо Ландолт?

Поканата за това интервю изключително ме зарадва и се чувствам много привилегирована. През последните седем години се случиха много интересни неща в живота ми, за които нямам търпение да разкажа на старозагорската публика. Винаги е огромно предизвикателство да се балансира между личния и професионалния живот. Доскоро беше от само себе си ясно, че за музикалното изкуство бих дала всичко от себе си и съм способна да оставя всичко на заден план, за да постигам професионалните си цели.

Животът като музикант е често турбулентен, свързан с много пътувания и всекидневна многочасова подготовка, за да се поддържа нужното ниво. Всъщност, не остава много време за личен живот, или трябва да имаш някого до себе си, който има същия интензивен ритъм на живот, или просто да е също отдаден на музикалното изкуство.

Един немузикант трудно би разбрал работата до късно вечер или по празници. Но приоритетите се променят… В момента, в който разбрах, че едно малко прекрасно създание е напът, реших да ударя спирачките на професионалния живот – поне за първия триместър от бременността. По съвет на лекарите трябваше да огранича пътуванията и за мое голямо съжаление се наложи да откажа майсторския клас в Музикалното училище в родната Стара Загора, турне в Китай, както и в Полша.

На втория ден, след като знаех, че съм бременна, получих обаждане от Виенската филхармония за петседмично турне с оркестъра в Азия (Китай, Тайван, Япония, Южна Корея) – изключително трудно решение, но имайки предвид риска, беше ясно, че на този етап не е възможно да замина. Така е, когато хубавите неща в живота идват едновременно и човек трябва да направи правилния избор. Сега свиря други интересни концерти и представления в Австрия, отдала съм се на преподавателската и композиционната дейност.

Бременност и флейтово свирене… Как си взаимодействат?

Това е друг интересен аспект. По принцип 80 процента от звукоизвличането се образува първо в тялото, т.е. флейтата служи само като допълнение към тялото. То от своя страна прави всеки ден повече място за бебето в корема, за сметка на други органи, включително и дихателните. Кръвта в тялото се удвоява по време на бременността, което изисква повече кислород от обикновено, както енергия и ресурси, за да може бебето да се развива пълноценно. Също интересен феномен е тежестта на корема, която се измества напред. И за да улесня дишането, трябва да намеря нов център на баланс на тялото. Ноември, декември и януари са месеците, в които има най-много концерти и репетиции. Трябва всеки ден да преоткривам тялото си по нов начин, за да мога да контролирам дишането си, за да създавам звука, който желая и чрез това да музицирам свободно. Мисля, че всяка бременна певица или музикантка, която свири на духов иснтрумент, знае за какво говоря. За мен е супер важно да водя балансиран начин на живот, достатъчно сън, хубава храна, спорт и доколкото е възможно – да се зареждам с голяма порция спокойствие. Слава богу, нямам сутрешното неудобство от бремеността и смятам, че тя ми дава уникална чувствителност и фини инстинкти, които преди не съм преживявала. И това допринася за висше ниво на музициране. Смея също да твърдя, че бременността ми дава изключителна сила и вдъхновение! Горещо препоръчвам на всяка жена, ако иска да бъде пълноценна и да изпита уникалната да възможност да създаде нов живот, да мине през този период от живота си.

Кой е най-близкият човек до Вас, с когото „сверявате часовника“?

Омъжих се за Доминик Ландолт – страхотен мъж от Виена, всестранно развита личност: превъзходен джаз пианист и комедиант, който свири по най-големите сцени във Виена. В същото време има собствен бизнес и разработва нова апликация за музикален мениджмънт. Можете да си представите енергията и ефективността, с която работи. Едно неспирно същество, което ме вдъхновява ежедневно. Музиката ни събра и малко повече от една година живеем заедно на 30-ия етаж и гледаме Виена от птичи поглед. Имали сме и участия заедно, от които уча за джаза и за мирогледа на джазмените – един коренно различен свят от този на класическия музикант. Много по-нестандартен, креативен и леко откачен. Казват, че противоположностите се привличат. И сигурно е така.

Владеете най-нежния инструмент в света на класическата музика. Защо избрахте флейтата?

Като дете стоях пред избора да свиря на флейта, обой или контрабас. Контрабасът не пасва никак на моя ръст, а обоят не ме впечатли звуково. Когато видях за първи път флейтата, бих казала, че беше любов от пръв поглед. Представете си малко момиче, което вижда лъскав инструмент, наподобяващ прекрасно бижу. После, когато пробвах, се влюбих и в звука, и във възможностите на флейтата. Имах късмет и някак си ми отиваше и ми лежеше толкова добре, че само след шест години свирене ме приеха във Виена в един от най-добрите университети за музика в света. Обожавам да свиря в оркестър, особено на пиколо флейта, тъй като това е един от най-високите и най-силни инструменти. Усещането в оркестъра наподобява това да бъдеш на гребена на вълната от оркестров звук и понякога да контролираш посоката и темпото. С пиколо флейта съм имала незаменими преживявания да свиря с оркестъри като Виенската филхармония, Кралската филхармония в Лондон и Радиооркестъра на ББС Уелс.

Кое е онова, което упражнява своето магично въздействие и върху познавачите и ценителите на класическата музика, и върху различни поколения? За Вас в какво се състои вълшебството на флейтата?

Класическата музика е неизменна част от нашата култура. Да познаваш или поне веднъж да си преживял произведения на композитори като Бах, Бетовен или Чайковски, вдига качеството на живота на друго ниво – там, където емоциите и геният нямат граници, политически виждания или статус. Един универсален човешки език и начин на емоционална комуникация. Има безброй научни изследвания, които доказват, че класическата музика въздейства позитивно в много аспекти още от зародиш. Всяко дете, което учи музикален инструмент, има по-висока интелигентност и дисциплина. За мен класическата музика е вид медитация, чрез която се пренасяш в друго измерение или състояние, или преживяваш отново познати чувства. Вълшебството на флейтата идва дълбоко от душата на флейтиста, преминава през дишането и се трансформира в енергия, която слушателят възприема според своите собствени възприятия и приживявания.

В кой момент решихте, че искате да се занимавате с музика?

Първите стъпки към музиката са благодарение на майка ми и на учителката от детската градина, които много рано забелязаха, че имам музикална дарба. Постъпвайки в музикалното училище от ранна възраст, предопредели пътя ми така, че, като завършвах, нямаше абсолютно никаква дискусия дали да се занимавам с музика.

В родния град учите при Йордан Вълчев в НУМСИ „Христина Морфова“. Какви бяха първите спомени от участията с флейтата?

Благодарна съм на учителя ми по флейта, който ме запали истински по този музикален инструмент. От самото начало постоянно ми измисляше нови цели и участия по конкурси и по концерти. С голямо търпение винаги вярваше в моите способности и ме мотивираше да се развивам така, че да бъда на сцената и да изразявам чувства и преживявания чрез флейтата. Това се превърна от само себе си в един естествен процес и призвание.

Заминахте за чужбина, за да продължите музикалното си образование. И си проправихте безапелационно път за кариерно развитие и в австрийската, и в парижката столица. Какво стои зад този успех? Пред какви изпитания Ви постави усвояването на красивия флейтов звук?

Като ученичка в Музикалното училище в Стара Загора имах пътуване до Франция, където свирихме концерти. По пътя направихме почивка във Виена и това беше първият централноевропейски град, който посетих. И безкрайно впечатлена, тогава се заклех, че някой ден ще се върна. И така мечтата ми се сбъдна. Почти преди двайсет години след успешни приемни изпити дойдох да следвам тук. Това беше само началото, тъй като истинският живот тепърва започваше. Във Виена се научих да познавам и контролирам тялото си, да бъда коректна и аналитична. В Париж живях и учих само половин година на Еразъм програма в Парижката консерватория, където има съвсем противоположна школа. Там научих, че нашето изкуство се случва на момента и най-директният начин да достигнеш до публиката е да вложиш максимално емоции и инстинкти, за да сътвориш от всяка фраза и тон конкретно състояние и характер. Пътят ми невинаги е бил розов и всяко препятствие ме правеше по-силна и независима. Няма да говоря за флейтовата конкуренция в музикалната столица и по света. Също няма да споменавам милионите часове ежедневна подготовка, за да бъда на ниво. Минавайки през стотици прослушвания и интервюта за работа, за да извоювам позициите или договорите на интернационално ниво, които съм постигнала, са просто част от моето лично развитие. Всеки неуспех ми даваше повод за размисъл и за нова насока на подобрение. Всеки успех опитвам да колекционирам в спомените си, за да мога в подобна ситуация пак да пресъздам усещането на победителка. Мисля, че много малко музиканти могат да се похвалят с права и възходяща линия на успеха. Като творец, ако искаш да вложиш сърцето си на сто процента, или по-скоро на сто и десет процента – за да има развитие, се преживяват многобройни падения и възходи. Според мен най-важното е, въпреки трудностите, човек да съхрани духа си и любовта си към музиката.

Има ли нужда човек като Вас, постигнал толкова много, участвал в жури на конкурси, научил много деца, които се изявяват успешно на австрийските и международните сцени, да продължава още да се учи?

Разбира се! Постоянното развитие и ученето на нови неща е определено една от основните теми, които винаги ще ме интригуват и занимават. Последните години посвещавам доста от времето си на преподаването. Смятам, че натрупаните от мен знания трябва определено да предам нататък. Изграждането на млади музиканти и характери изисква постоянно нови идеи и вливане на вдъхновение от различни страни. Успехите на интернационално ниво с моите ученици ми проправиха път от октомври миналата година до преподавателското място в Университета за музика и изкуство във Виена. Работата с талантливи ученици и студенти ме зарежда с нови идеи и така се получава един кръговрат на енергия. Те учат от мен, но и аз от тях. Обожавам да слушам музика и подкасти за новите тенденции в музикалния живот, или просто книги за психология и личностно развитие. Черпя вдъхновение и идеи от други изкуства, за да имам още по-пъстър свят и идеи. Постоянно обновявам библиотеката си и посещавам семинари на всякаква тематика. Всъщност, мисля, че няма живот без развитие.

Кои бяха най-скорошните Ви концертни изяви?

Списъкът е доста дълъг, но ще спомена най-вълнуващите проекти. През последните години имах няколко договора в оркестри като Кралската филхармония, където имах късмета да свиря в Роял Албърт Хол с техния шеф-диригент Васили Петренко. През 2023-та имах договор в Брукнер Оркестър Линц с многобройни участия и със страхотни диригенти и музиканти. Често свиря в оркестъра на Синхрон Стедж, с който записваме филмова музика за Холивуд, Нетфликс, Марвел и др. Заради авторските права там, често получаваме нотите в последния момент. Преди да влезем в студиото, предаваме телефоните си и всичко е строго секретно. За да се синхронизира музиката с филма, се изиква екстремна прецизност и за това записваме с клик. По време на коронавируса през 2020 година започнах проекта ВиенаДуо с китаристката Божана Павлова – професор в Моцартеум Залцбург. И досега натрупахме доста участия. Миналата година бяхме на фестивал в Принцеса Галяни Вадхана Институт за музика в Банкок, Тайланд. Там давахме майсторски класове на студентите, участвахме като жури на конкурс и свирихме концерт. Последните шест седмици свирих на Тиролер Фестшпиле, на който в момента музикален директор е световноизвестният Томас Кауфман. Участието ми беше като първа флейта в представленията на „Бохеми“ от Пучини, Коледна оратория на Бах, „Кавалерът на розата“ от Щраус и други симфонични концерти. Наслаждавах се на красива музика в прекрасната атмосфера на заснежените Алпи.

Какво предстои преди да станете майка?

Сега тече интензивна подготовка в моя клас по флейта. Имам четирима талантливи участници за Националния конкурс Прима Ла Музика. Първият кръг ще е на регионално ниво през февруари, а вторият – на национално ниво през месец май. Заради бебето, ще се наложи да компримирам подготовката до април, защото по австрийските правила нямам право да работя два месеца преди раждането, което ми позволява да се концентрирам върху подготовката около раждането.

На коя сцена първо бихте искали да Ви гледа детето Ви?

Бебето още отсега слуша ежедневно красива музика. Вечерно време, преди да заспим, имаме ритуал с баща му и пеем австрийски и български песни, за да свиква с нашите гласове. Като за начало, се надявам всичко да протече нормално около бременността и раждането. Следващата ми цел и най-голяма мечта е да имам много дълбока емоционална връзка с детето. Може би един проект, който ще отнеме доста години. А професионално имам много идеи за нови проекти и концерти, които засега бих искала да запазя в тайна.

Интервю на Димка КАБАИВАНОВА

Снимки: Елисавета НИЧЕВА