На 13 януари 2025 г. се навършват 147 години от повторното Освобождение на Стара Загора през Руско-турската война 1877 – 1878 г.

Датата 13 януари не е особено популярна сред старозагорци, макар че е изключително значима за историята на нашия град. На този ден през 1878 г. Стара Загора е повторно и окончателно освободена от османското иго. От 2008 г. насам Общинската администрация ежегодно отбелязва събитието, съвместно със Старозагорската митрополия.

Община Стара Загора и Старозагорска митрополия ще отбележат славната дата в историята на града нa 12 януари 2025 г. /неделя/. По повод паметното събитие в Енорийски храм „Света Троица“ от 9.15 ч. ще бъде отслужена Света литургия от духовниците на Стара Загора, а от 11.00 ч. ще бъде отслужена панихида, в памет на загиналите при превземането, опожаряването и освобождението на Стара Загора български опълченци, руски воини и мирни граждани.

Християните изповядват, че няма човек – освен Иисус Христос, – който да не е сторил грях през живота си. Затова колкото и добре да е живял човекът, колкото и за свято дело да е загинал, той се нуждае от молитвите на Църквата. Ето защо по време на панихидата просим от Бога опрощение на греховете и блажен покой за починалите (в случая – за православните християни, войни и мирни граждани, отдали живота си в битка за Освобождението на Стара Загора или загинали от зверствата на поробителя).

Преди да бъде окончателно освободена, Стара Загора преживяла страшно разорение. При първото й превземане настъпил обрат и освободителните войски се оттеглили. Избити били хиляди старозагорци и потърсилите тук убежище жители на околните села – общо над 14 000 души. Само в църквата „Света Троица“ намерили смъртта си 2500 християни (виж тук). Зверствата трудно могат да бъдат описани. Градът се изпълнил с камари трупове, които нямало кой да погребе. По бадемови дървета в основата на „Аязмото“ висели чучела на хора, направени от одраната им кожа, натъпкана със слама. По улиците не останал жив човек. Градът бил опожарен.

„Ужасното зрелище, което е представлявал цветущият по-напред град Стара Загора, никой не ще бъде в състояние да опише. То е на мнозина известно по слух само, но твърде малцина са имали нещастието да видят със своите очи родния си град в такова едно положение!“, разказва летописецът Георги Димитров. Съвременното издание на неговата документална книга „Страданията на българите и Освобождението на България през 1877/1878г. Е дело на Настоятелството при храм „Св. Троица“.

Димитров пише, че през петте месеца между първото и второто освобождаване на Стара Загора, в града останала само една българка – Неда Ив. Черковкина, която „предала някои кратки сведения за положението на изгорелия и запустелия град до повторното пристигане на русите“.

„Неда, която била така скрита, щото и дяволът да не я намери, като не чувала из града никакъв глас и никакво движение не забелязвала, тя решила да излезне. Обиколила всичките здрави къщи по края, надниквала и в някои от недоизгорелите, на всяка стъпка мъртви трупове срещала, но нито един жив другар не си намерила, а като котка по таваните вечер сама се прибирала.“ Месец след опустошаването на града, в него започнали да се завръщат турски семейства, около стотина на брой. „Някой си налбант Хасан с пристигането си намерил Неда и прибрал я да му слугува.“ Благодарение на което тя отново оцеляла. „След повторното избягване на турците, Неда пак останала самичка в града и дочакала русите.“

Тъй като Стара Загора била превърната в град призрак, при повторното й освобождаване нямало значителни сражения. Затова и датата 13 януари 1878 г. не се споменава често в хрониките и не е много известна. Когато на този ден гренадирите на ген. Александър Струков влезли в Стара Загора, посрещнала ги една-едничка Неда Черковкина.

 * * *

Постепенно избягалите и оцелели старозагорци започнали да се завръщат сред руините на любимия си град. В своя „Принос към историята на Стара Загора“ Димитър Илков разказва, че още през февруари хората тук започнали да вдигат много сватби. Тъй като и четирите църкви в града били съсипани, българите свалили полумесеца от джамията и там започнали да правят венчавките. Лека-полека Стара Загора възкръснала от пепелта.

Източник: По материали на храм „Св. Троица“ Стара Загора