Джентълменът Петер Митев навръх 70- годишнината си:“Щастлив човек съм – обичам и съм обичан“

Петер Митев е роден на 10 януари 1955 г. в Стара Загора. Средно образование завършва в Гимназия „Иван Вазов“. В Пловдивския университет завършва специалност „Българска филология“. Започва работа като методист по театрална самодейност в Центъра за художествена самодейност. След закриването му от демокрацията, става учител по български език и литература в СУ „Железник“ Стара Загора.

Приятелите и колегите му го наричат „подвижна енциклопедия“. С невероятната му памет, той може да шашне всеки с подробности за автори, книги, с дословно цитиране на цели пасажи от художествени произведения, филми, исторически данни и факти, велики личности и пр.

В продължение на 10 години работихме заедно с него в Центъра за художествена самодейност. Освен като изряден колега, за него мога да кажа че е от рядко срещащите се вече джентълмени, модел за приятелство, широко скроена личност, внимателен и галантен мъж, който цени естетиката и етиката. Затова си позволявам в това интервю да си говорим на „ти“ .

От Долап.бг, на който рожденикът е фен, желаем здраве, да дарява и да получава обич и любов, да открива нови светове и да не се променя. Такъв какъвто си е, е прекрасен!

Драги ми Петер, как успя да се уредиш и да се сдобиеш със 70 години?

Мислил съм това нещо, как така стана. Имам отговор: благодарение на любовта и обичта. Лично аз, нямам друго обяснение. Майка ми ме ражда с любезното съдействие на баща ми. Гледали са ме с любов, както мене, така и брат ми. Винаги съм попадал на прекрасни, обичливи и обичани от мене хора. Дори като работник в строителството при бай Белчо Живков, съм срещал най-малкото разбиране, а най-много – любов и обич.

След това в Университета създадохме компания, която се занимаваше с изкуство, театър, литература, с учене…Също прекрасни млади хора. Там си намерих и Донка (съпругата му Донка Матеева, преподавател по български език и литература в ГПЧЕ „Ромен Ролан“ б.м.) която също с много любов и обич се отнася. След това се появи и синът ни, който, сигурен съм, че също ме обича…

Когато започнах работа в Центъра за художествена самодейност, а след години като учител по български език и литература в СУ „Железник“ съм срещал точно това. Аз не съм кой знай колко кадърен или еди какъв си, но за сметка на това винаги съм получавал повече, отколкото съм давал. Така около мене винаги е било и аз съм безкрайно благодарен на съдбата.

Като говориш, че цял живот си получавал и давал любов и обич, имаш ли определение за това понятие или то е само тема в художествената литература?

Нямам обяснение. То се чувства. Тези неща са особени. За мене и любовта и обичта са особени състояния на еднакви, синхронни вибрации. И заради това сигурно се случва. Това е отношение един към друг – на човек към нещо, на човек към някого или на някой към мене.

Носи ти се славата на нестандартна личност, на максимално информиран човек в областта на художествената литература, на театър и киното…Вярно ли е това?

Вярно е! Към всички изброени неща винаги гледам от по- друга оптика. Интересува ме по-нестандартния ъгъл. Тогава се откриват някои неща, което според мене, става по-интересно. Ако правя изказване за литература, кино или театър или пиша текстова, обикновено са малко по-нестандартни.

Кои са важните стъпала през изминалите седем десетилетия?

Нямам важни стъпала, всичко с което съм бил ангажирам е било най- важно, защото човек прави себе си благодарение на това, което прави. За мене най-важно е семейството ми и синът ми. Защото някак си човек се чувства продължен. Успехите в театъра, в училище са мимолетни и ще се забравят…Искам да ме помнят приятелите…Дано съм подбрал хубав кръг от тях.

Кои от различните занимания ти доставят най-голямо задоволство?

Най-вече четенето на художествена литература. Това ми е светът. Така съм отгледан, така съм живял и така ще живея, колкото Господ ми отреди. Другото са киното и театърът. По въпроса за театъра – подбирам, пазя някаква хигиена, защото се появяват големи боклуци по сцените изобщо.

Обичам да чета. Обичам да откривам онези неща, които досега съм чел и възприемал по един начин. Сега се оказва, че с течение на годините откривам други неща, които са минали покрай мене. Не че не съм ги прочел, чул и видял…Сега откривам много по-интересни смислени неща. От това не ставам по-щастлив.

През последните 2-3 години имаш ново занимание – част си от Старозагорския куиз отбор „Guardians of the Galaksy” -”Пазачите на галактиката“, който печели победа, след победа. Как попадна там и с какво се занимавате?

Точно се бях пенсионирал и небеизвестният архитект Петър Бакърджев ме покани:“Що не дойдеш да играем заедно едни игри, които се наричат куиз?“ Не съм от много играещите хора, не обичам игрите, но да не му скърша хатъра – отидох. Играехме най-напред в един клуб „Джаза“. Постепенно се заформихме група от хора, които идваха по-редовно веднъж седмично и който беше специалист в своята област: арх. Петър Бакърджиев, Пламен Пуцов, Гергана Божинова, Пейчо Кисьов, Георги Георгиев и аз. Възрастта ни е различна – архитектът е най-възрастен, след него – аз, а Георги е два-три пъти по-млад от нас. Младите са по-наясно със съвременната музика, разбират повече от компютри, IT . Тогава започнаха и победите ни .

Какво е удоволствието от това занимание?

Лично за мене е огромно. Инстинктивно усещам, че гони алцхаймера, тренира ми паметта. Като се има предвид, че с Бакърджиев сме пенсионери, контактът ми, особено с млади хора, които понасяш и които те понасят , е много приятно преживяване. Има и състезателен дух и стремеж към победа. Този куиз ми връща вярата, че има много по-млади хора от мене, които обичат знанието, знаят и могат. През последната година изведнъж се появи добре познатата литераторка и общественичка Антоанета Банова, която със съпруга си Красимир са отбор, също играят и печелят. Т.е. възрастовата амплитуда от съвсем млади момчета до по-зрели като нас, не е бариера. Куизът държи духът ти буден, любопитството към света, способността ти да запазваш в паметта си детайли и подробности, дава ти възможност да се поровиш, да потърсиш допълнително информация. Това, което минава пред очите ти от TV екрана или от пресата, или страниците, наистина да остава в главата ти и в даден момент да ти свърши работа. Много ме радва, че има млади хора, които искат и те да покажат знания. Много от тях искат да бъдат оценявани не по коли, маркови часовници, маратонки и пр., а с нещо друго – със знание.

Друго любимо занимание, поне през последните години са пътешествията ти по света. Кои са последните интересни дестинации, които си посетил?

Ние сме една група пътешественици, които отиваме на хубави непознати места, наситени с история, изкуство и култура. Най-любопитно беше пътуването ни до Гюбетли тепе. Това е нещо уникално, за което тепърва ще се говори. С направените археологически открития учените са сигурни, че ще върнат историята на човешката цивилизация със десетина века.

Гюбетли тепе се намира в сърцето на Турция. Изкачихме се на планината Немруд, което за мене беше подвиг. Обходихме Диарбекир. Видяхме невероятния град Дара. Видях реките Тигър и Ефрат. Стигнахме до границата със Сирия, която не беше толкова опасно място, както сега. И тогава край нас имаше въоръжени хора…Сърцето на Турция е нещо невероятно. Това беше най-впечатляващо пътешествие през последните ми години. Стигнахме до Коня, до подземните градове, до Кападокия. Имаме много хубаво пътешествие до полуостров Пелопонес. Стигнахме до всички места, които знаем от митологията. Още по-впечатляващо е, когато живяхме две седмици на остров Крит. Там видяхме отблизо съвсем друга култура – критско-минойската, която е невероятна. Посещаваме места, които са свързани с културата и цивилизацията на съответната нация. Не сме влизали по МОЛ-ове и различни видове вериги.

Когато отидохме в Сицилия, казах на пичовете, че всичко сме чели и чували. Номерът е да отидем на онова място, където е сниман епизодът със сватбата на Майкъл Корлеоне – градчето Савока… Слава Богу има едни народи, които си пазят цивилизацията, и историята, и културата. Това място сега е превърнато в огромна туристическа дестинация. В Палермо отидохме да видим къде е живял Сиракуза – големият учен. Там отидохме и на стъпалата, където е убита дъщерята на Корлеоне, т.е. неща които ти дават основание да разбереш, че наистина културата – литературата, киното, скулпторите и т.н. са най-важни за човечеството. Това е целта на нашите пътешествия. Ако тази година е живот и здраве, и ако Господ е решил, мислим да мръднем към Египет.

Като заклет старозагорец, преди години предложи, заедно с арх. Бакърджиев, идеен проект за онагледяване на определението на Стара Загора -град на поетите. Какво се случи след това?

Идеята беше в централната градска част – парк „Пети октомври“ и районът между Станционната градина, Аязмото, на изток – до Патриарха и на запад – до храм „Свети Николай“, съвсем ненатрапчиво, в естествена големина , да бъдат разположени скулпторите на нашите знаменити старозагорски поети и писатели Димитър Подвързачов, Веселин Ханчев, Иван Мирчев, Иван Хаджихристов, Кирил Христов и пр…Ненатрапчиво присъствие. Както си вървиш и сядаш на пейка при безкрайно неизвестния Георги Илиев – първият български фантаст…Те да се намират в естествени пози и състояния. Преди години, на южната алея на парка имаше няколко арменци, които правеха моментални снимки с „маймун фото“. Те също могат да присъстват, като част от от предишната ни култура. Това лято посетихме Испания и Португалия. По-надолу от Музея „Прадо“, имаше един пич, който правеше същите такива снимки…Затрихме и забравихме тези хора, които бяха част от атракцията на града.

Тогава си говорихме и с проф. д-р Марин Добрев, който предложи „да вкараме“ и художниците, което е чудесно. Мястото им в градинката северно от Художествената галерия. Като се оправи сградата на театъра, пред нея могат да се сложат видни артисти, част от над 100 – годишната история. Същото се отнася и до операта…Въобще не всеки гост на града от страната или чужбина, да му е ясно, че това наистина е специален, единствен град с отколешна култура. За съжаление, предложението ни потъна някъде из етажите на Общината в очакване на по-добри времена.

Ако имаш възможност, какво би променил в родната Стара Загора?

Бих закрил всички игрални зали. Бих оставил само една чалгаджийница – не говоря за песни и танци, а за това, в каквото превърнаха например кино „Комсомол“ или кино „Септември“. Би трябвало нашия град да има единствен и спазван собствен вид. Особено за централната градска част. Бих премахнал незабавно пристройката към „Верея“ срещу общината, която загрозява целия ландшафт. Като се тръгне от „Верея“ надолу, под самата нова „Верея“ има магазини за китайски боклуци и други подобни.

Четох в Долап.бг, че зад Универсалния магазин и ул. „Пазарска“ нещата са тръгнали нанякъде. Нека да стане така, както трябва. За любимото ти Аязмо, онова чудо на върха, трябва най-сетне да се реши. Мисля стигат 20 години – ресторант, манастири, центрове и пр. Ако зависи от мене, веднага бих свалил тарабите, бих рушнал останалото от сградата и така ще се завърши веднъж завинаги одисеята. Ако имам възможност, бих отрязал до четвъртия етаж сградата на Областна администрация и на Дома на строителя. Бих направил всичко възможно, в центъра на Стара Загора, да има поне още един обикновен киносалон, където да се предлагат по- стойностни филми.

Какво не можа да свършиш за седемте си десетилетия?

Никога не съм си поставял високи, неосъществими цели. Какво не направих?- Не натрупах мангизи, нямат интерес към коли, към лукс… Живея си добре и така.

В профила си си публикувал една идея на Уди Алън, по повод неговата 89-годишнина за „живот наобратно“:

„Искам да изживея следващия си живот наобратно. Започваш мъртъв. После се събуждаш в старчески дом и всеки ден се чувстваш все по-добре. Изхвърлят те от него, защото си твърде здрав и отиваш да си вземеш пенсията. На първия ти работен ден ти дават златен часовник и ти организират купон. След 40 години работа си достатъчно млад, за да се насладиш на пенсионирането си. Купонясваш, пиеш алкохол и развратничиш, докато не си готов за гимназията. После отиваш в предучилищната, ставаш дете и си играеш. Нямаш отговорности, ставаш бебе и после се раждаш. След това прекарваш 9 месеца в луксозни СПА условия с централно отопление и румсървиз, по-голяма стая всеки ден и накрая воала! Приключваш като оргазъм“. Споделяш ли тази идея?“

Не, не, не! Просто се мъча да бъда оригинален. Не искам за живея наобратно. Не искам да изживея втори път живота си. Каквото е било – било е. Може би един-два елемента бих променил. Има една африканска поговорка:“Господ създаде крокодила. Не му хареса, ама стореното сторено“. Може би бих искал да преживея някои светли моменти – например когато се роди синът ми, и още два три, но няма да ги посоча, заради публиката.

Какво планираш за следващите 30 години?

Знаеш, че когато човек си правил дългосрочна програма, Господ се превивал от смях. Бих се радвал да съм здрав. Здраво да е семейството ми и приятелите ми. Трябва да има кой да ме понася, нещата не са толкова лесни.

Към всички, с които правя интервю, последният ми въпрос е, коя е твоята любима дума?

Те са три: Любов, Заедно, Едновременно!

Росица Ранчева