130 години от рождението на Гео Милев

Ние свързваме името на Гео Милев повече със Септемврийското въстание, с написването на поемата „Септември“ и с безследното му изчезване после. И може би съвсем малко знаем за неговите детски години. А те също са много любопитни. Сега ще разкажем за тях.

Георги е първородният син на Милю и Анастасия Касабови. Роден е в малкото селце Радне махле на 15 януари 1895 г. Бащата бърза да опише това радостно събитие в един документ – Акт, в който пише, че днес в 5 часа преди пладне по Европейски и при князуването на Н. Ц. В. Фердинанд Първий се роди отроче от мъжкий пол след 28 часови мъки.

След много години Милю Касабов пак ще се върне на тази тема в един разказ-спомен за „раждането на най-красивото бебе“. В биографичните бележки на бащата се чете: „Бебето бе едро, пълно, цяло розово, червено и така необикновено красиво, което се забеляза от двете му баби / майка ми и майката на жена ми/…Имах и други бебета и не зная на що да отдам тези си впечатления за красотата на това ни първо бебе. Дали като първо така ни се е сторило, дали поради заключенията и оценката още в първия момент на бабата акушерка и на двете му баби – майките ни – или пък наистина е било най-красивото бебе от всички наше бебета…“.

В спомените си и майката на Георги разказва, че той са ражда „здраво, пълно, хубаво дете“. Когато става на три-четири месеца той вече не плаче и е все засмян. Даже не прави разлика между чужди и свои и на всички се усмихва.

Прохожда на осем месеца. И все тича да гони малкото теленце на хазяите им в с. Ачларе, Карнобатско. По това време родителите учителстват там. Георги започва да говори рано, още преди годинката си. „Той говореше на свой детски език: на халвата казваше „куку“, на високо – „мисоко“, и само аз го разбирах“, споделя Анастасия.

И когато става голям, на цели две годинки и половина, не остава без работа. Любимо занимание за него става да извади всички дрехи от сандъка и да влезе вътре. А колко безстрашен е Георги! Често пъти вечер той отива в тъмния зимник да донесе праз. А когато домашните го похвалят, че е голям юнак, той пак иска да отиде там.

На четири годинки Георги започва да чертае с молив. Един път ще нарисува конче, друг път „едно гуси“. И майка му, и татко му се радват безкрайно. Милю Касабов често ще се обръща към съпругата си Анастасия с думите: „Забелязваш ли, че това дете не е като другите?“

И той като повечето деца има любими игри – да играе на „файтон“ и на „трен“. Разбира се, за тези игри трябват столове и поради тази причина те често се налага да бъдат поправяни. И не само, че той измисля игрите, но занимава и другите деца Борис и Евгения.

На пет годинки Гео вече знае буквите и дори има желание да тръгва на училище. Но как да ходи на училище, когато няма седем години? Добре че съседката леля Дешка, учителка в първо отделение, се съгласява да приеме Георги за няколко дена в училище, та дано се убеди той, че там не е толкова интересно. Обаче вместо да му омръзне, той става един от най-добрите ученици. А в края на учебната година учителката е убедена, че Георги знае достатъчно и го приема във второ отделение. Така Георги става редовен ученик. А основното училище, според майката, нашият герой завършва с много добър успех.

А как рисува Гео! Рисува, където може и с каквото може. Първо по стените на къщата, после по юклюците с въглен от огнището. Сюжетите са детски, но изпълнението е учудващо за възрастта му, си спомня неговият по-малък брат Борис. Колко много рисунки остават под пластовете боя, която бащата нанася, за да приведе дома в прегледен вид. Дядо Милю вижда тази дарба на любимия си син и започва да му носи от книжарничката си бои, тетрадки и блокчета. А Гео бързо запълва донесеното и очаква още.

Има все пак един запазен профил на цар Фердинанд на вътрешната стена на долапа в долната къща, рисуван от Гео. През 1907 г. студентите освиркват цар Фердинанд и вестниците са пълни с описание на това събитие. А и монархът е любима тема за Гео. От това време например е запазеното албумче „Негово Величество“. За радост на изследователите запазени профили, портрети на любими поети, карикатури има в неговите тетрадки и учебници. От това време са и някои от псевдонимите на Георги – Казбич, Г. Казбек, Георги Милич, Г. Мил и др.

Но не само училището е в главата на Гео. Още от отделенията Гео започва да прави „театър“ с малкия магически фенер. Той и днес може да се види в къщата музей в Стара Загора. Какъв е театърът на Гео? Реди по-малките да декламират, да пеят. Чудите се къде е сцената? Там, в голямата стая на пристройката, на леглото на двете баби –баба Гена и баба Пена. А банята … Там пък децата чакат реда си, за да се изявят на сцената. Малкият режисьор е безпощаден, ако някой сбърка. Гео също усърдно участва в театралните представления. Декламира с чувство, очаква същото и от другите. Взискателен е. Не всичко обаче минава по мед и масло. Ако някой не се справи добре с поставената задача, режисьорът изхвърля детето от програмата и затова много често тези театрални представления завършват със сръдни и плач.

Гео пораства и все по-малко участва в игрите на децата. Отдава се повече на четене и рисуване. Когато родителите го съветват да стане от масата, защото ще се изгърби или да иде да играе с другите деца, той обикновено отговаря: „Какво да правя на улицата? И тук съм с хора, хем какви хора!“ и после показва книгите на Вазов, Ботев, Каравелов. Когато родителите му много настояват все пак да си почине той започва да играе ръченица из стаята. А после победоносно заключава „Ето, наиграх се.“ И се връща пак там, където му е най-приятно – в спалнята на родителите му, заобиколен от любимите книги.

В семейството на Милю Касабов се почитат народните обичаи и в тях активно участват и децата. Със своя пример и отношение бащата ги възпитава. А какво се случва по време на празниците си спомня Борис, братът на Гео.

Почита се обичаят „люпене на пилета“ на Игнажден. Гео винаги с голям интерес слуша разказа на своя баща за него.

На Коледа пък, когато се изважда голямата софра, баща им пее хубави коледарски песни. Много скоро към него се присъединява и Гео.

На Нова година се приготвят баницата с късмети и сурвакниците. Георги и Борис стиснали здраво сурвакниците заминават в Новата махала, прочута с лошите си момчета, за да сурвакат обичната баба Венка.

Интересен за Гео е и друг весел празник – Заговезни. Бащата приготвя бутурници. И всички деца с радост наблюдават танца на огнените стрели. Всичко завършва със завъртането на халвяното колело. Специалната халка на тавана в голямата стая с огнището все още стои на мястото си, сякаш очаква отново децата да си спомнят за нея. Най-сръчен в отхапването на колелото е Гео. Но докато се случи това въздухът е изпълнен с глъчка, ръкопляскания и смях.

Зимата си отива и идва пролетта. А с нея и мартеничките, после се задава и Великден.

На един Великден, когато Гео и Борис са 6-7 годишни, баща им ги завежда в Сиропиталището. Майка им приготвя по една кошничка за всеки от тях с червени яйце и гевречета. Гео и Борис се запознават с болката на децата, останали без родители и се връщат доста умислени. Гео дълго след това разсъждава колко радостни и доволни трябва да бъдат, защото имат родители, които да се грижат за тях.

Пак през пролетта бащата събира Гео, Борис, Евгения и Пенка в градината и определя за всекиго по една леха. Те ще ги разкопават, ще ги садят с цветя или зеленчуци, ще ги поливат, ще ги плевят. Накрая ще се определи на кого лехичката е най-хубава. Организира нещо като състезание. Според Евгения това той прави, за да откъсне Гео от книгите. Уви! Точно Гео не се увлича от това съревнование. „Какво да правя, мамо, като най-обичам да чета?“, отговаря той.

На Гео принадлежи идеята да се уреди в къщата на дядо Милю детска библиотека и по библиотечния списък да се дават книги на децата от махалата. Борис става библиотекар, а Гео нещо като директор на библиотеката. Събират се съчиненията на Майн Рид, стихосбирките, разказите и драмите на Вазов, Любен – Каравеловите произведения, общо около 150 книги.

Пак по това време в Стара Загора на мода е гимнастическото дружество „Юнак“, в което членуват учениците от всички училища. Учениците се обучават в гимнастически игри с флагчета, с кръгове, в игри на лост, в правене на „пирамиди“, но нищо от това не привлича вниманието на Гео. Запазена е само една снимка с „юнаци“, на която се вижда, че Гео е единственото дете, което забравя да сложи трикольорната си лентичка през гърдите.

Най-смислени и интересни за Гео са малките ръкописни вестничета –хумористичният „Ура“ и „Лира“, вестникът за литература и живопис, изпълнени със „стихотворения, хумор, язвителни политически бележки, карикатури и рисунки“. От бр. 6 той се преименува в „Изкуство“.

Също толкова завладяващо за децата се оказват и театралните представления, на които родителите водят децата си. Това става в салона на мъжката гимназия, където за радост на Гео те присъстват на „Борислав“, „Иванко“, Към пропаст“ и др.

На пръв поглед това дете има детство, каквото имат всички на неговата възраст. И все пак се забелязва и нещо особено, нещо необичайно у него. Близките му виждат това ранно израстване, този порив да твори, да оставя следи след себе си. Осъзнават колко неспокоен е духа му още като малък – той рисува, чете, превежда, прави театър. И запазва тази искра до последните си дни, когато взорът му отново ще е отправен към онзи „безконечен възход – нагоре! нагоре!“

Валя СОТИРОВА

уредник на Къща-музей „Гео Милев“ Стара Загора