С тържествен церемониал Стара Загора почете 177 години от рождението на Христо Ботев

На 6 януари 2025г., в полите на парк „Митрополит Методий“, пред паметниците на Христо Ботев и на Хаджи Димитър Асенов, се състоя тържествена церемония за полагане на венци и цветя, послучай 177 г. от рождението на великия поет и революционер Христо Ботев. В събитието участваха представителна рота на Втора тунджанска механизирана бригада, Военният духов оркестър, офицери, сержанти и войници начело с бригадния генерал, зам.кметът на Община Стара Загора Милена Желева, секретарят на Общината Николай Диков, областният управител на област Стара Загора Методи Марков, председателят на Общински съвет Стара Загора Ивета Лазарова, общински съветници, представители на партийни и неправителствени организации, граждани.

За живота на Ботев, за неговото творчество и героична смърт говори Милева Желева, зам.кмет на Община Стара Загора:

„Днес се навършват 177 години от рождението на големия син на майка България -Христо Ботев. Той имаше една мечта и една голяма молитва – да види България свободна, просперираща, европейска държава.

6 януари е време за слова, за развяване на знамена, за почит, за признателност и за гордост. Нека само си представим как едно 12-13 годишно калоферче заминава за Одеса само. По-късно се отзовава в Бесарабия, в Букурещ и в Браила. Там среща своите съмишленици, с които не винаги гледат в една посока, не винаги са на едно мнение, но следват своята мечта – да работят за освобождението на Родината. Тези млади, луди глави, както сам Христо Ботев ги нарича, идват в Отечеството си с цялото съзнание, че отиват на смърт.

И ето ни днес тук, техните потомци.

Поклон пред паметта им! Поклон пред Христо Ботев, пред всички онези, за които той много пророчески казва:“Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!“ Поклон!“

Водещ на събитието беше актьорът от Драматичен театър „Гео Милев“ Евелин Керанов. Той прочете прочувствено авторско есе, в което се казва:

„Войводо, нека не броим годините – нито моите, нито твоите. Моите, защото станаха доста. Твоите, защото е безсмислено. Ти си все същия колкото и десетилетия и столетия да преминат. Ти си оставаш оня неспокоен млад мъж от портретите с огнен поглед, който като че ли прогаря портрета.

Не знам, не помня кога и от кого за пръв път съм чул името ти. Сигурно от майка си, която вечер вместо приказки ми рецитираше твои стихове. Може да е от баща ми, който обожаваше делото и живота ти, мъчеше се да живее просто и честно, по твоите правила. Като че ли името ти и делото ти са вложени в гена ми и винаги са били в мен и само в мен ли..?

Когато тежкият делник убие поредната ни мечта, когато дребният страх попречи на достойните стъпки напред , когато алчността победи разума, когато паднем лошо и си мислим, че няма повече да се изправим, тогава се сещаме за тебе. За думите, за мислите, за стиховете…Като избавление, си поете! Като икона, пред която стоим мълчаливи и виновни, но и горди, че си наш, че те имаме.

Честит рожден ден, Войводо! Годините нямат значение. Те не могат да променят онази, почти религиозна обич към тебе. Защото разумът и чувствата се вплитат в почти невъзможно единство, когато стане дума за гордия син на България.

Иска ми се да си днес тук, да си с нас, да върнеш вярата ни, че работата за народното дело е свята! Иска ми се да мога да вярвам, поете, без съмнения, без догадки, без страх! Трябваш ни! Трябваш ми на мене, вече застаряващия мъж, ти 27-годишното момче като че ли си по-зрял и по-мъдър от мене.

Ден като днешния е като светена вода за душата, като миро за мислите, като молитва за чувствата. Прости, Войводо! Земният ти път започна на днешния ден и свърши в Балкана над Враца. Кратък път, като въздъхване кратък, като острие на сабя кърви от Козлодуй до Околчица, кратък, но безценен. Защото ти след като премина през поробената ни земя, думата свобода вече не даваше на българина покой. Роб се става бързо, свободен човек се става за столетия. Затова си ни още по-нужен днес, поете, за да разжарваш затихващия огън на свободолюбието. Да не позволяваш да оробят пак душите ни !

Честит рожден ден, Войводо! Нищо не можем да ти подарим, освен себе си! Нищо друго не искаме в дар, освен всепроникващия, огнения поглед на войводата Ботйов!
Да живее България!“ – прочете Евелин Керанов.

Венци на почит и признателност бяха поднесени от името на Община Стара Загора и Общински съвет Стара Загора, от Областна администрация и Втора тунджанска механизирана бригада. Представителна група от Средно училище „Христо Ботев“ положи своя благодарствен венец. Дълга опашка се изви от желаещи да положат своето цвете пред безсмъртния поет и революционер Христо Ботев.

Росица Ранчева