20 интересни факта за живота на Христо Ботев. На 6 януари честваме 177 г. от рождението на поета

Христо Ботев е български поет, революционер и национален герой. Роден е в Калофер в семейството на Ботьо Петков и Иванка Ботева на 6 януари 1848 година. Женен е за Венета Ботева, от която има едно дете – Иванка. Ботев умира много млад – едва на 28 години. В тази статия ние от „Всички теми“ ще разгледаме 20 интересни факта за живота на Христо Ботев.

В началото учи в Карлово, после се завръща в родния си град, където успява да завърши училище. За кратко работи като учител в бесарабското село Задунаевка. Младостта му е бурна. Общува с революционери, пише стихове и проза. Издава вестници. Често е безработен и няма къде да живее. 

Когато научава за подготовката на Априлското въстание, Ботев започва организацията на чета и става нейн войвода. Планът включва превземането на парахода “Радецки”. С него четниците слизат на брега при Козлодуй и се отправят към Балкана. За съжаление, местното население не ги подкрепя и никой не се присъединява към тях. Христо Ботев и четата му попадат в няколко поредни схватки с османската войска.  В крайна сметка четата е разбита окончателно в подножието на връх Камарата в Стара планина на 20 май 1876 година. Още се водят спорове дали е убит от вражески куршум или от свои четници. Тялото му не е погребано, а на следващия ден е открито от османски войници, обезглавено е, а главата е изложена на площада във Враца, който днес носи неговото име.

В историята Ботев остава като поет, преводач, журналист, публицист, литературен критик, мислител и революционер. Написал е едва 20 стихотворения, но те оставят трайна следа в българската литература завинаги. 

20 интересни факта за живота на Христо Ботев

1. Христо Ботев има осем братя и сестри – Ана, Петко, Стефан, Кирил, Тота, две родени едно след друго братчета с едно и също име – Генко и Боян. 

2. През есента на 1863 година Христо Ботев заминава за Одеса, след като е получил стипендия от руското правителство. Там той постъпва във Втора гимназия като „волнослушател“, а причината за това е, че не е достатъчно добре подготвен, за да бъде редовен ученик. 

3. Близо две години по-късно е изключен заради “немарливост” и получава малко пари, за да се прибере у дома. Ботев отказва и остава в Одеса, където започва да дава частни уроци. 

4. Съвсем за кратко Христо Ботев е бил записан и в букурещкото медицинско училище. 

5. Най-често започва или търси работа като учител, но успява да се задържи съвсем за кратко, след като бъде нает. 

6. Ботев е боледувал от болести, които днес са забравени, но не и по негово време – малария и тиф. 

7. В биографията му има и някои доста тъмни периоди като например съучастие в опит за изнудване на богат браилски българин, обири на търговци и опити за фалшифициране на пари. 

8. Ботев има още едно интересно начинание – прави превод на руски учебник по аритметика, но заради включени политически коментари, книгата е унищожена.

9. Венета Стоянова Везирева е първата и единствена жена, която официално е била до Ботев. Двамата имат сключен граждански брак, но не и църковен. Причината за това е, че революционерът смятал своята дума за много по-тежка и важна, от църковния обред.

10. Коя е била първата любов на поета? Това е въпрос, около който се спори много. Според едни това са сестри Горанови от Карлово, а според други е учителка от Калофер – Парашкева Шушулова. Отговорът на този въпрос обаче завинаги ще остане мистерия. 

11. През 1868 година съдбата среща двама от най-големите национални герои на България – Христо Ботев и Васил Левски. Двамата за кратко живеят заедно при много тежки условия в една мелница край Букурещ. След обесването на Дякона, Ботев пише в тефтерчето си: …имах брат, когото видях на бесилото… По-късно Ботев пише и известната си творба “Обесването на Васил Левски”, с което отдава почитта си към своя “брат”. Някои източници обаче твърдят, че тази среща е една красива история, която Захари Стоянов е съчинил. Дали е така? Никой не знае.

12. На Христо Ботев са кръстени Нос Ботев и връх Ботев на антарктическия остров Ливингстън. Най-високият връх на Стара планина също е кръстен на Ботев.

13. Първото стихотворение на Христо Ботев е “Майце си” и е публикувано във вестник “Гайда”. Редактор по това време е Петко Рачов Славейков.

14. Съученици на Ботев го описват като будно и разумно дете. В ученическите си години обаче той е бил тартор на група деца, като ги е предвождал до река Тунджа, където всички заедно се къпели и играели.

15. Христо Ботев е и един от блестящите преводачи на Възрожденска България, като превежда чужди съчинения, които засягат историята на славяните и прабългарите.

16. Втора програма на Българското национално радио се казва Христо Ботев. Тя е 24 часова, а основният ѝ фокус е култура, образование, музика, изкуство.

17. Първата отпечатана в България българска банкнота от 5000 лева излиза през 1924 г. – при невиждани мерки за сигурност. Банкнота с такъв номинал е била печатана за първи път. На нея е изобразен ликът на Христо Ботев и затова тя става популярна като „Ботевка“. Дотогава българските банкноти са изработвани в Петербург, Лондон, Берлин, Лайпциг и Ню Йорк.

От другата страна на банкнотата е изобразен цар Борис III. Оформлението на “ботевката” е дело на художника Христо Лозев, гравьор при Държавната печатница. Лозев е автор и на първата българска пощенска марка с лика на поета-революционер, издадена през 1926 г. в памет на 50-годишнината от гибелта на Войводата.

С тази банкнота е свързана и най-голямата фалшификаторска афера в историята на царство България. През 1926 г. „ботевката“ е иззета от обращение. Един екземпляр от нея се пази във Врачанския исторически музей.

18. Традицията да се прави национален поход  „По стъпките на Ботевата чета“ от Козлодуй до Околчица води началото си от далечната 1947 година. 

19. Информацията, която имаме за раждането на Ботев е, че това се е случило в град Калофер. По това време обаче баща му Ботьо Петков е бил учител в село Осен, до Враца. За това и се “прокрадват” съмнения около това дали великият българин не е бил роден именно там, а след това да се е преместил с майка си в Калофер.

20. След смъртта на Ботев, делото и гибелта на него и четата му са забравени чак до 1886 година. Именно тогава, на 02 юни, за първи път се чества годишнина от смъртта на патриота в градовете Враца и Пловдив. Това става по инициатива на пловдивския учител Георги Бенев. През следващата година се включва и Захари Стоянов, а патриотична реч изнася братът на Христо Ботев – Кирил, който е и участник в четата.

Писмото на Христо Ботев

Нека си припомним и писмото на Христо Ботев до неговата съпруга – едно от най-силните послания, които литературата и историята ни пазят: 

“Мила ми Венето, Димитре и Иванке!

Простете ме, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме кара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене!

Венето, ти си моя жена и трябва да ме слушаш и вярваш всичко. Аз се моля на приятелите си да те не оставят, и те трябва да те поддържат. Бог ще да ме запази, а ако оживея, то ние ще да бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те.” Христа

История на честванията

За първи път след Освобождението на 2 юни 1886 г., по инициатива на пловдивския учител Георги Бенев, във Враца и Пловдив се организира голямо честване на годишнината от героичната смърт на големия български поет и революционер. Официално 2 юни се чества едва от 1901 г., от деня на 25-годишнината от гибелта на поета. На тържеството на връх Вола били поканени и всички живи Ботеви четници.

През 1922 г. Комунистическата партия спечелва общинската власт в Калофер. Тогава обявяват 2 юни за местен официален празник.

През 1932 г. 2 юни се превръща в ден на протест срещу царското правителство.

През 1942 г. правителството забранява честването на 2 юни.

За пръв път на 2 юни 1948 г. денят се почита с едноминутно мълчание в цялата страна, с подаден сигнал от сирени. Няма документ, който да свидетелства чие е решението за сирените – на правителството или на парламента. Дотогава те са били използвани като предупреждение за бомбардировките през Втората световна война.

Околчица

През 1901 година комисия, в която са включени и деветима Ботеви сподвижници, уточнява позициите на четата и предлага „на място видно, лично и близко до последното сражение“ да се издигне паметник за увековечаване на този подвиг.

Идеята се превръща в реалност едва през 1937-1938 година, когато бива построен 35-метровият обелиск, доминиращ акцент на фона на прекрасните панорами, които щедро предлагат планината и полето на Враца.

Опълченският кръст на върха през 1947 година бил заменен с петолъчка, но през 1991 година паметникът отново придобива автентичния си вид.
Жива е и днес традицията, положена от дванайсет туристи още през 1947 година, да се организира национален поход  „По стъпките на Ботевата чета“ от Козлодуй до Околчица.
Всяка година на 2 юни – датата на неговата кончина – на върха се събират хиляди хора от цялата страна, за да се преклонят пред героизма на поета-революционер, неговите четници и на всички, загинали в борбата за освобождение от турско робство.
Ботев доказа с целия си живот и дело колко правдиви са написаните от самия него думи: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира.“