Мариела ГЕМИШЕВА: В Музея на розата в Казанлък ще има изява на студентите по моден дизайн

Нейното име е много добре познато у нас и по света. Тя е роден моден дизайнер с нестандартни и запомнящи се експериментални решения в областта на модата и арт пърформанса. Влиза и в ролята на модел. За нея изкуството е „практика, комуникация, процес, неспокойствие – динамика, в която измерваш ежедневния си ритъм”. Проф. д-р Мариела Гемишева е родена в Казанлък, детството й преминава близо до Розариума, затова Музеят на розата в родния град й е близък не само до сърцето, а присъства и като място, което тя превръща в красива визуална среда. Проф. Гемишева е доктор по изкуствознание и изобразителни изкуства в Националната художествена академия, където преподава моден дизайн. Завършила е Националната гимназия по пластични изкуства и дизайн “Акад. Дечко Узунов”, след което се дипломира в пражката Академия за архитектура, дизайн и изкуства. Специализирала е в Париж, Питсбърг, Берлин, Виена, Цюрих, Амстердам. Проф. Гемишева е носител на наградата „Златна игла” (1996, 1998, 2005) на Академията за българска мода, удостоена е с приз за дизайнер на годината (2006). Обявена е за „Жена на годината” (2008 г.) от списание „Грация”. Номинирана е за наградата за съвременно изкуство „Shortlist 2008” (GAUDENZ RUF AWARD). Член на Сьюз на българските художници и на Института за съвременно изкуство. Работила е с куратори като Яра Бубнова, Мария Василева, Харалд Зееман, Питър Вайбъл, Еда Чуфер, Роджър Коновър, Хедвиг Заксенхубер, Набойша Вилич, Розета Гозини, Габриела Серуси, Владия Михаилова, Вера Млечевска, Гергана Мудова и др. Нейни работи са притежание на музейни институции като Софийската градска художествена галерия, ESSL MUSEUM – Виена, Albertina Museum – Виена, Gass Art Gallery – Tорино, както и на много други частни и публични галерии и колекции. „Невидимата красота“ (2019) е моден пърформанс, осъществен съвместно с Фондация „Мога сам“ и НТ „Иван Вазов“, и представя облекла за хора в неравностойно положение. Тя е моден дизайнер с прототип от модна колекция „Сватбените ми рокли на покрива“ (1999) за кинопроекта „Пясъчен часовник“ на Продуцентска къща „БЪ-РЪ Филм“ и БНТ с режисьор Георги Дюлгеров. Автор е на костюмите за операта „Саломе“ по Рихард Щраус, които създава като модна колекция за постановката на Софийската опера и балет, сезон 2008-2009. Съществен елемент в нейната работа е провокацията.

Ако искате да се уверите в казаното, идете на адрес: https://marielagemisheva.com/proekti/izglezhdam-i-sam

Поводът за това интервю е отбелязаната през декември 2024 г. 30-годишнина на Академията за мода в България. На тържеството проф. д-р Мариела Гемишева присъства като един от най-влиятелните модни дизайнери.

Проф. Гемишева, за тридесет години Академията за мода у нас утвърди ли се като място за експертно знание и мнение за висша мода?

Разбира се, като се има предвид нашата територия. Академията за мода доказа себе си като сериозна институция за представяне на българската мода. Издържа на времето.

Защо е толкова ценна наградата „Златна игла“?

За България тя е единствена. Да има такава награда е изключително важно. Тя насърчава младите дизайнери – както например се случи при мен. Тази награда е и отговорност, тя дава сила за творчество.

Няколко пъти Вие получихте тази награда. Възприемате ли я като българския моден „Оскар“?

Не харесвам нашите награди да бъдат сравнявани с такива от голяма величина. Да, има защо да бъде наречена така. Пак казвам, призът е несравним с други международни награди, но пък е много важен за българския моден дизайн и за нашата модна индустрия.

Председател на Академията за мода е журналистът проф. Любомир Стойков. Успя ли той за тези три десетилетия да насочи журналистическия окуляр така, че българските журналисти и критици да отличават най-талантливите и най-перспективните творци в модата?

За първи път Академията за мода връчи на няколко журналисти награди в тридесетото издание на „Златна игла“. Това са все сериозни публицисти,

които се занимават с мода, лайфстайл… Преди време имаше такава ниша. Сега тя е запълнена.

За първи път тази година се връчи и награда „Чуждестранен дизайнер на годината“ – на италианеца Даниеле Ломбардо. Заради двете ревюта на Just Cavalli в София през 2023-та и 2024 година ли му беше дадена?

Да, една от причините той да получи наградата са тези ревюта. Но както посочи проф. Любомир Стойков, другата причина е Академията да разшири територията си и да има международно развитие.

В проекта Ви „Изглеждам и съм“ модата присъства едновременно като медия и като експериментално поле. Изследване на взаимоотношението личност-облекло ли е това?

Да, отдавна използвам модата като възможност да се занимавам със себе си, да показвам моето собствено АЗ, почивайки си от така наречената функция на модата. Имам нужда да се обръщам към себе си. Проектът, който показах през октомври в галерия „Структура“ в София, е замислен като форма на представяне и „консумация“ на концептуална мода. Тук тя присъства и като медия, и като експериментално поле, където облеклото е само средство за игра със собствената си личност. Както и за изследване на взаимоотношенията личност-облекло. Неслучайно „Изглеждам и съм“ се появява 22 години по-късно като акция, изследваща така наречената устойчива или бавна мода. Себепознаването е основна функция и смисъл на съвременното етично облекло.

Кога модата се превръща в територия за художествена дейност? „Изглеждам и съм“ е скулптурна композиция от живи модели в единствена конструкция с име „скафандър за ангели“…

Работата ми като моден дизайнер и артист е съчетание на два подхода – този на класическия моден дизайн, който обръща внимание на конструкцията на облеклото в неочакваното съчетание на материалите, спецификата на аксесоарите, цялостния имидж и подхода към подчертано скулптурната форма на облеклата или облеклото като арт обект. Те не биха могли да бъдат носени по всяко време и на всяко място. Водещ принцип е играта и употребата на разнообразни елементи в дрехата, на форми и знаци от различни социални и културни пространства, нанесени чрез нов хармонично-дисхармоничен дизайнерски подход. Модата е употребена като съвременен феномен и е територия – преди всичко – за художествена дейност.

Голяма част от изявите Ви са свързани с родния Казанлък. Създадохте динамитна комбинация – гилза, напълнена с розово масло и барут, която доведе до парфюма “Guns and Roses Oil”.

През 2011 г. за представянето си в галерия в чекмедже „Ogms“ напълних гилзи със смес от розово масло и барут, създавайки „Guns and Roses Oil“. Развих идеята си в едноименния пърформанс от 2015 г., осъществен в емблематичната за Казанлък „Шипкова къща“. Специално преработените за проекта гилзи, капсули и куршуми са превърнати в „мускали“.

Преди 4 години представихте инсталацията „Модни обекти в цветовете на розата“ сред тематичните пространствата на Музея на розата. Ще има ли и други изяви там?

Да, през 2025 г. в Музея на розата ще има студентска изява. С моите студенти ще дадем нов импулс на музейната експозиция, без да я разместваме.

В пърформансите включвате и гробниците в Долината на тракийските царе. Бихте ли осъществили ново „живо изпълнение“, примерно в новия Археокомплекс, който се намира на входа на град Шипка?

Да, разбира се. Но не съм решила още кога. Редно е комплексът да придобие още по-голяма популярност, за да намеря съвременна концепция за него.

Планирате ли нов проект, подобен на „Диалог в бяло 2024“, в който да участват Ваши студенти от НХА?

Все още не. Но активно работя с Гьоте институт, с Чешкия културен център… Планираме сериозно мащабно модно дефиле със студентите от специалността, която преподавам. Обещала съм след година да направим нов проект, който е израз на целенасоченото отношение към така важното за нас

съвременно, етично и екологично облекло.

OUT OF MYSELF… Какво би предизвикало ново Ваше „излизане от себе си“?

В тази изложба – фотоинсталация аз съм в ролята на обект – фотомодел. Есперимент пред камерата на Данаил Щърбанов – различни състояния на женския образ. Фотоинсталацията отправя провокация. За себе си мисля като за моден дизайнер, който не се интересува от мода. Вярвам, че дрехите не трябва само да бъдат консумирани. Използвам ги за база на артистични провокации, преобръщайки модното шоу в пърформанс и моделите в обекти.

Какво предстои през 2025 г.?

2024 година беше напрегната. Имаме много проекти. През 2025-а ще видите изложба, която правим заедно с Рафаела Рафаилова. И селекция от студентски проекти. Ще разкажем история с уникален възглед за модата.

Интервю на Димка КАБАИВАНОВА