Салата „Оливие“, предшественичка на Руската салата – любопитно

Оригиналната салата на Люсиен Оливие е богата и разточителна на луксозни продукти, както подобава за ресторант, в който келнерите са облечени във фракове.

Сред съставките, които готвачът влага, са месо от фазан, телешки език, черен и червен хайвер. Към това той прибавя и кисели краставички, яйца, маруля и дресинг от майонеза. Предястието на Оливие било толкова сложно и с такъв уникален вкус, че никой не можел да познае какво точно има вътре.

Ястието бързо се превръща във фаворит в менюто на „Ермитаж“ и до голяма степен в символ на престижния ресторант. Самият Люсиен обаче ревностно пази точната рецепта само за себе си и дори една дръзка кражба не успява да разкрие тайната.

Около 1890 г. помощник на Оливие на име Иван Иванов се промъква в кухнята, докато шефът му е в салона на ресторанта при посетителите. Иванов внимателно си записва какви съставки е извадил Люсиен, за да приготви предястието, но има един много важен пропуск – дресингът от майонеза вече е готов.

Така Иван напуска „Ермитаж“ и отива да работи в друго заведение – „Столичний“, където веднага почва да приготвя ястие, наречено „Салата Оливие“. „Нещо ѝ липсва“, категорични са гурманите, влюбени в оригиналната рецепта.

Истинските промени по ястието обаче идват след Октомврийската революция.

Съветският съюз може и да не се хвали с изтънчена кулинария, но развива огромна консервна промишленост и има нужда тя някак си да бъде рекламирана.

На помощ идва московски готвач, който започва да предлага „Московска салата“ – салата с готова майонеза, картофи, яйца, колбас, кисели краставички, грах и моркови от консерва. Майонезата в СССР се продава в огромни буркани и е с удивително дълъг срок на годност.

Променената рецепта пък веднага се вписва в съветските рецептурници.

Ястието включва и друго достижение на съветската хранителна индустрия – саламът. Все пак оригиналните продукти на Люсиен Оливие не са никак достъпни, а и от тях лъха на упадъчна буржоазия. Появява се и малко „по-луксозен“ вариант на салатата, който е с пилешко и се нарича „Столична/ Московска салата“.

Въпреки сериозните изменения по рецептата салатата се превръща в предпочитано празнично ястие.

Продуктите за нея са сравнително евтини и са достъпни и през най-суровата зима. Салатата съдържа мазнини, въглехидрати и протеин от колбаса. Тежка е и засища, а съставките ѝ се харесват от всички. Приема се и като лек за махмурлук.

Рецептата за салатата бързо достига и до другите съветски републики и оттам – из цяла Европа.

Във Франция ѝ казват „Македонска салата“, в Германия и Финландия – „Италианска салата“. В Литва е популярна най-вече като „Бяла салата“, в Нидерландия – като „Салатата на хусаря“. Някои слагат лук, други – кисела ябълка на кубчета за по-свеж вкус.

Константин Костовски