Магията на сурвачката ще ви дари със здраве и благополучие

Първите часове на Новата година в България започват с обичая сурвакане. Това е обредно обхождане на къщите от група деца или ергени, които яко потупват със специално украсена пръчка, наречена „сурвачка”, членовете на семейството, животните, постройките и изричат благопожелания за здраве, щастие и плодородие. Народът ни я е нарича още Сурва, Сурваки, Сурова, Суроки и Суроздру – все имена, свързани с най-популярния български обичай в този ден от годината – сурвакането. Изпълнява се със сурвачка, която се прави от дрянова клонка или друго плодно дръвче.

За добри дървета се смятат крушата, яворът, черешата, дюлята, липата, глогът, трендафилът. Към лошите, или както ги нарича народът „дяволски дървета”, спадат трепетликата, дрянът, орехът, върбата. В Странджанския край се вярва, че под дряна седи Дяволът. Това е така от времето, когато Господ и Дяволът сключили облог помежду си, кой от двамата може да притежава най-ранния годишен плод. Дяволът видял, че дрянът цъфти пръв, избрал за себе си това дърво и седнал под него. Господ предпочел черешата и така спечелил облога.

Населението в този регион избягвало да стои под дрян, защото вярвало, че под клоните му се събират юди, самовили и таласъми. Наред с това обаче здравината и жилавостта на дряна го превърнали в символ на здраве и дълголетие. И именно от свежо откършена дрянова клонка днес се прави сурвачката.

По своята форма тя може да бъде пръчка или клонка. Сурвачката-пръчка може да бъде няколко вида – т.нар. рогалка, която е с 2-3 рогчета на върха, в горния си край може да е зацепена и застъргана, а може и да е гладка. В тези случаи пръчката обикновено се нашарва чрез плитка резба във вид на змиевидна спирала. А когато сурвачката е клонка, от срещуположните вейки се оформят 1, 2 или 3 кръга, защото кръгът е символ на единството, а пространството вътре в него е защитено. Той символизира и безкрайността, затова често е използван като символ в различни обредни действия.

Цялостният образ на сурвачката се асоциира със Световното дърво. Короната му символизира небесния свят, стволът – земния, а корените – долния, подземния или невидимия свят, който най-често е обитаван от злосторни демони.

Според народните вярвания, сурвачката има пророкуващи качества. Досегът с нея до хора, животни и всичко живо е на принципа на магията и магическата пръчка. Когато сурвакат, сурвакарчетата изричат пожелания за здраве, плодородие и богатство, които се приравняват на благословии.

Съществуват и предписания за това, какво е правилно да се направи със сурвачката след като приключи ритуалът:

След като изпълни своята обредна роля, която е да възстанови порядъка и реда, сурвачката не се пази, но не се и изхвърля просто така . – Унищожаването ѝ след празника става по образно-магически ред, с който отново се стимулират растежът, здравето и плодовитостта. След като обходят къщите, децата хвърлят сурвачките върху покрива или на някое високо дърво, а също и в реката, за да не ги тъпчат. Сама по себе си сурвачката не притежава обредно-магически качества, тя ги придобива в ръцете на сурвакарчетата. Именно тогава тя става магическа. Затова е много важно и сурвакарите да бъдат здрави, да имат чисто сърце и чисти помисли.

Сурвакарите обикновено са деца от 4 до 12 години, които със сурови дрянови клонки или т.нар. сурваки благославят и наричат за живот, здраве и плодородие. Думите са различни за всеки регион, но почти навсякъде са от типа:

„Сурва весела година,

догодина по-весела.

Зелен клас на нива,

червена ябълка в градина,

пълна къща със коприна,

живо-здраво догодина, до амина.“

След това домакините ги даряват с пари, плодове, орехи, сушени плодове и малки подаръци. Има сведения, че в по-далечно минало изпълнителите на обичая са били мъже, но с течение на времето, това се прехвърля към децата и то към най-малките.

Схващането за празника като начало на новата календарна година е родило и много гадания, свързани със здравето и благополучието на членовете на семейството. Широко разпространена е практиката в огнището да се хвърлят дрянови пъпки, наречени на член от семейството, като се гледа как изгарят. Ако пъпката подскочи и пукне, човекът, на когото е наречена, ще бъде здрав и активен през годината. Ако остане да тлее, ще боледува.

На Васильовден на много места тръгват маскирани сурвакари: кукери, джамали, бабугери, мечкаре, сурвишкаре, станчоре и пр. Кукурите са мъже, облечени в различни дрехи, обикновено носят богато украсени маски и са силно гримирани. Целта на този мъжки карнавал е да прогони злото, демоните и злите сили надалеч. За целта кукерите носят със себе си и различни предмети, които вдигат голям шум и врява – звънци, хлопатари, гайди, кавали, тъпани и др. Съвременни форуми като фестивала „Сурва“ в Перник поддържат този народен обичай жив.

Сурвакарски наричания

Сурва, сурва година,

Весела Година,

Златен клас на нива,

Зелен грозд на лозе,

Жълт мамул на леса,

Червена ябълка в градина,

Пълна къща с коприна,

Живо-здраво догодина,

Догодина до амина!

 

***

Сурва Весела Година!

Да сте живи да сте здрави, всяко зло да ви забрави!

Пълни шепи и хамбари, бели агнета в кошари!

Руйно вино по мазите, мед и восък по пчелите!

А на малките дечица -в джобовете по парица,

да растат и таз година като ябълки в градина!

Да живеят като братя всички хора по земята!

Сурва весела година ,догодина доамина!

 

***

Сурва, весела година!

Да сте живи, да сте здрави!

Всеки работа да има!

Всяко зло да ви забрави!

Пълни шепи и хамбари,

бели агнета в кошари!

Нека всички земни дари

да се трупат на камари!

 

***

Сурва, весела година

догодина до амина.

По Йордановден да има

люта снеговита зима!

По Гергьовден из нивята

дъжд да напои житата!

По Петровден благо слънце

да погали всяко зрънце!

Та Кръстовден да ни свари

със препълнени хамбари!

Сурва, весела година

догодина до амина!

 

***

Сурва, сурва година,

Весела година,

Златен клас на нива,

Червена ябълка в градина,

Жълт мамул в леса,

Златен грозд на лоза,

Пълна кошара с агнета ( стока ),

Пълнна къща с деца,

Да ви е честита новата година,

До година, до амина.

***

Снежна, сурова година –

да ни е честита!

И от днеска до амина –

радост до насита!

Изобилен плод в градина,

пшеница по ниви

и в кошари близнета

агнета игриви!

Свежа пролет, здраво лято,

плодовита есен,

по горите, по полята

и в дома ви – песен!

 

***

Хей другари сурвакари,

нека вее януари-

с пръчки дрянови в ръцете

всички хора поздравете.

Да са живи, да са здрави

и децата им игриви.

А на дядовци и баби,

всички болни, слаби,

пожелайте да здравеят,

сто години да живеят!

 

***

Сурва весела година,

да хилядите, където ходите,

да имате здраве и добър живот!

До година, до амина!

***

Сурва, сурва, година, весела плодна година!

Голям клас на нива, червена ябълка в градина,

жълт мамул на леса, едър грозд на лоза,

пълни кошери със мед, малки пиленца навред!

живо, здраво до година, догодина, до амина!

***

Сурва, сурва година

здрава, здрава гърбина.

Златен клас по нивята,

сладък плод за децата.

Живи, здрави до година,

до година, до Амина!

 

***

Сурва, сурва година…

Изгоря ни комина,

къщата ни гърбуша

снежна пряспа зарина,

сняг покрил ни до гуша,

че как да го изрина!

Да е жива гърбина!

Дай ни, бабо, от млина!

***

Сурва, сурва година,

до година, до амина.

Дай ми бабо (дядо)левчето,

па си гледай кефчето…

 

***

Сурвака-вака,

изпрати ме кака

да ми дадеш паричка,

да си купя халвичка!

Долап.бг