Живка БАРОВА: Ако издам книга с избрана поезия, бих й дала заглавие „ЖИВА“

В Стара Загора много хора я познават като журналист и педагог. Живка Барова е родена в Града на поетите, който си остава нейното място за живеене. Работила е в различни сфери на образованието и журналистиката.

Независимо от обичайната представа за нея, паралелна сюжетна линия в живота й винаги е била поезията. Лауреат е на национален конкурс за учители-литературни творци. Нейни стихове са включени в два национални алманаха „Съвременна българска поезия“ за 2022 г. и 2023 г. на изд. „Буквите“-София. Участва със свои стихотворения в Антология „Гласове от Тракия – 3“ и в сборниците „Скъпоценни камъчета“ на изд. „Анубис“– София и „Опорна точка“ – на КДК-Стара Загора. Печели две първи награди на изд. „Лунна светлина 13“-София – в сборниците „Нарисувай ми вино и любов“ и „Есента – вълшебница добра“. Има публикации и във в.“Литературен глас“ и сп. „Птици в нощта“.

Живка Барова е издала пет поетични книги: „Късчета душа“(2021г.), „Перо от ангел“(2022 г.), „Житейско петолиние“(2022 г.), „Терапия против самота“( 2023 г.) и „120 удара на сърцето“(2024 г). Шестата й книга „Намигване“, която излезе преди дни, е проза. Тя съдържа 40 хумористични разказа.

Член е на Съюза на независимите български писатели и на Дружеството на писателите в Стара Загора.

Госпожо Барова, Вие ли решихте да се занимавате с поезия или тя избра Вас?

Бог ми отреди тази мисия. Понякога се чудя дали е награда или наказание. Цял живот пиша. Поезията за мен е потребност на душата. Дълги години пишех само за себе си. Лични проблеми и ангажименти не ми позволяваха да издавам книги. А и не смеех да разголя душата си пред света. Винаги ще помня думите на големия Иван Груев: „Да имаш дарба и да я криеш от другите е престъпление!“. И накрая се реших, защото поезията се създава в самота, но тя е за хората. Така за четири години – от 2021-ва до 2024 г., издадох шест книги: пет поетични сборника и една с разкази. И сега вместо да ходя по екскурзии и да гледам сериали, създавам книги. А това е труден, обсебващ и отговорен процес, повярвайте ми!

Подчинявате ли се на някакво правило, когато сядате да пишете? Би ли се появило стихотворение, ако подходите към него подготвена?

 Какво значи подготвена? Аз по поръчка не мога да пиша. Всъщност мога, но това ще е стихоплетство. Аз съм зависима от Музата, а тя идва, когато си иска. Понякога ме забравя за дни, понякога ми писва от нея. Много обича да ме посещава нощем. Необяснимо е това усещане, което те кара да вземеш перото и да започнеш да изливаш душата си. Понякога все едно някой ми диктува отгоре, понякога думите се усукват и не мога да ги уловя, а трябва, защото творческото напрежение ме побърква.

Разбира се, в поезията също има правила. От тях зависи ритмичността и мелодията на стиха. Аз съм най-вече за класическия стих. Да подредиш само мисли в стихотворна форма и да се считаш за поет е смешно. Това си е чиста вертикална проза.

Може ли да се каже, че поезията е тази, която движи изящното слово и открива природата на пишещия?

 Поезията е изящното слово. Тя разкрива същността на своя създател. Всяко стихотворение е дневник. И както в дневника споделяш вълнуващи моменти и си искрен със себе си, така е и с поезията. Все едно се събличаш гол. Едни те харесват и се възхищават, други преоткриват себе си, трети ти завиждат и плюят по теб, но ти си поел риска, ако искаш да си истински творец. Важното е да докоснеш сърцата и душите на хората, безразличието убива.

Древните са познавали Ероса, Лотоса и Космоса – трите стихии, заключени в книгите. В какъв свят може да въвежда поезията?

 Аз мисля, че всичко е Космос! Поезията е невидимите нишки, които ни свързват с безкрайните вселени. Когато пиша, аз съм в друг по-възвишен свят. Ще Ви отговоря с едно мое стихотворение:

В тази нощ валяха звезди,

душата ми бе камбана,

дърпана от милиони щурци,

а аз се чувствах избрана.

Небето флиртуваше

с поглед искрящ

и пращаше ми сигнали,

а лунният диск, над мене висящ,

събуждаше спомени стари.

Потънах в ефира с жадна душа,

към Космоса полетяла,

вятърът гушна мойта снага –

усещах се силна и цяла.

Пресъхнали устни

разтворих с нега,

мига да изпия с наслада.

Със себе си исках да го отнеса –

да ме прави красива и млада!

Според Вас колко са хората в днешно време, които имат очи и усет за поезия?

 Не са много и това е нормално. Поезията е фино изкуство. Но може би трябва да се потърси пътят към него от младите. И ако в семейството усетът липсва, това е работа на учителите по литература. При срещите ми с ученици се оказа, че има деца, които никога не са отваряли томче с поезия. А след това искат да си купят книга. В същото време открих такива, които пишат, но никой не знае за това.

Градът на поетите ме изненада с интереса си към поезията. На премиерите на моите книги винаги е имало близо сто души и местата все не стигаха. На едно представяне валеше силен дъжд и много от моите приятели не дойдоха, но залата беше пълна с непознати. Благодаря на Бог и на моите почитатели. И се моля това да продължи!

Чехов имал навика да лови слънчеви зайчета с шапката си. Горки казва, че хубавата книга е празник. Балмонт твърди, че е дошъл на този свят да види слънцето. Кое във Вашето творчество се родее с тези мисли на великите творци?

 Тези мисли се допълват. Аз съм родена в края на юли и Слънцето е моят идол. Обичам светлината и топлината, и със стиховете си искам да сгрея душите на моите читатели, да осветя пътя им към истината. Колкото до слънчевите зайчета – те са герои в някои мои стихотворения.

Пабло Неруда написа мемоарната си книга „Изповядвам, че живях“. Вие как бихте озаглавили Вашата книга с мемоари?

 Мемоари категорично няма да пиша. Но ако някога издам книга с избрана моя поезия, бих й дала заглавие „ЖИВА“.

 Кой и кое Ви помага да оцелявате?

 Винаги сама съм се борила за всичко в тоя живот. Падала съм, ставала съм, но никога не съм пълзяла по колене. Моята сила е в оцеляването, това е лъвският ми асцендент. А ми е помагала в самотата поезията. Тя е моят отдушник, душеприказчик, най-верният ми приятел.

„Намигване“ е най-новата Ви шеста книга, но първа с проза – съдържа кратки хумористични разкази. На кого и какво намигвате в нея?

 Аз пиша тъжна поезия, но в живота има някакъв баланс. Душата ми поиска тези хумористични разкази и се роди книгата. Искам да Ви уверя, че всяка история в нея е взета от живия живот. Всичко описано са мои лични преживявания – аз съм или пряк участник, или близък свидетел. Така че не е случайно, ако някъде някой припознае себе си. Това, което предлага животът и най-богатото въображение не може да го измисли. Подходила съм към сериозни житейски проблеми с чувство за хумор, защото хуморът прави човека по-мъдър, по-силен и креативен. Книгата е едно намигване към нещата от живота. А защо е намигване – ще разберете като я прочетете!

Ако силата на смеха често се използва за иронизиране на абсурдни ценности, той може ли да бъде универсален прах за пране на (не)чисти съвести?

 Смехът е различен, различни са причините, които го провокират. Различни са степените на хумора. Той може да е безобиден, може да е и остра сатира. Смехът пречиства, но в никакъв случай не е „универсален прах за пране“.

 Смятате ли, че съвременната литература има повече нужда от човеци, отколкото от имена?

 Категорично ДА! Литературата трябва да ни прави по-добри, по-човечни. Да буди размисли и да сочи пътищата към духовните ценности. А това се постига само ако се създава от човеци. Стремежът към слава създава имена, но често това води до изкривяване на истинското призвание и мисия на твореца.

Какво очаквате от Новата 2025 година?

 Здраве – за семейството ми и мен. Мир за света. А в творчески аспект – представянето на книгата „Намигване“ през месеца на хумора и шегата. И още една нова книга с поезия!

Интервю на Димка КАБАИВАНОВА