Поруганият храм: Историята на единствения у нас параклис, превърнат в морга

25.12.2024 Долап.бг

Една история за вяра и болка и за това как човек може да поругае Бога в желанието си да го отрече

История за вяра и болка, и за това как човек може да поругае Бога в желанието си да го отрече. В средата на 30-те години на ХХ век в болницата в Стара Загора е построен параклис. Място, в което пациентите и техните близки можели да се помолят за здраве в най-тежките си дни. Храмът носел името на Св. Иван Рилски. След 1944-та, времената се променили. Новата “народна” власт се опълчила на Бога и започнала да затваря храмове. Съдбата на този в старозагорската болница е без аналог в страната – параклисът е не просто закрит, а превърнат в морга. И вместо да носи утеха за болните, станал символ на тленността и забравата.

В началото на 90-те, един от лекарите в болницата случайно разбрал за историята на параклиса от секретаря на тогавашния старозагорски владика.

Проф. Павел Димов – създател на подписката за възстановяване на параклиса: „Той ми разказа, че тук е имало храм, през 30-те години е построен в болницата, казвал се е “Св. Иван Рилски” и сега е затворен. И наистина тогава беше морга в тази сграда, действаща морга с маса за дисекции, както си е редът.“

Направили подписка за възстановяване на храма.

Проф. Павел Димов – създател на подписката за възстановяване на параклиса: „За кратко време, може би половин година, събрахме около 1000-1500 подписа. Дадохме ги на директора, дадохме ги на владиката, тогава беше дядо Панкратий и започна тая сага, която продължава и сега.“

Появила се и друга дискусия – наистина ли моргата някога е била параклис.

Арх. Петър Киряков – експерт: „И един дори съвсем кратък преглед на това, което виждаме пред нас, е напълно достатъчен, да твърдим с абсолютна сигурност, че тук, на това място е имало малка църква, която очевидно през годините е претърпяла различни преустройства, виждат се пристройки, надстройки. Всичко е съвършено точно, така както го изисква канонът.“

Специалистите доказали безспорно, че на това място е имало храм. Затова от болницата преместили моргата, а сградата останала неизползваема – повече от 10 години.

Гинка Михайлова, Инициативен комитет за възстановяването на параклиса: „За мен тази църква е метафората на нашето съвремие. Как моргата убива храма. Защото храмът, духът ни е съсипан. България никога не е била по-богата от сега материално и никога по-нища духом. Това е страшен парадокс.“

Гинка Михайлова е сред двигателите на инициативата за възстановяване на храма. Преди време донесла светена вода от Румъния. И напръскала отвътре стените на изоставения параклис. Няколко дни по-късно се върнала в сградата.

Гинка Михайлова, Инициативен комитет за възстановяването на параклиса: „И аз зяпнах. Цялата мазилка беше станала на юфка. И отдолу излязоха стенописите, излизат розетки, излизат винетки, такива, които са останали.“

За старозагорския митрополит Киприан превръщането на храма в морга е кощунство. От въдворяването си на поста, той търси начин за спасяване на поругания параклис. Завет, който му оставил духовния му баща – дядо Панкратий. Признава, че казусът е сложен. Тъй като сградата е собственост на болницата, а земята под нея – общинска. След серия от срещи стигнали до компромис.

Киприан – Старозагорски митрополит: „Сключихме договор с болницата за месечен наем, който ние плащаме, за да можем и да съхраним моргата като сграда, за да може във времето с проект да го възстановим и да се превърне отново в храм.“

Договорът е за 10 години. Половината от тях вече са изтекли. За това време обаче ремонтът така и не е започнал, заради опасения на митрополията, че е възможно след време храмът отново да им бъде отнет.

Киприан – Старозагорски митрополит: „Трудността и проблемът се състои в това, че не знаем как ще се промени ръководството с времето, от едната страна, и от друга – за да се гарантира, че това ще остане завинаги храм, в който всеки може да влезе и да се помоли.“

Отговорът на лечебното заведение.

Проф. Йовчо Йовчев, директор на болницата в Стара Загора: „Би трябвало да нямаме претенции към това, което е създадено в името на Бога. И на всеки примерно 8 или 9 години може да има решение на акционерите, с което да се преотстъпва тази сграда за следващите 10 години.“

От църквата настояват за друго.

Киприан – Старозагорски митрополит: „Този парцел трябва да бъде дарен на Старозагорска митрополия, т. е. да се отдели от общата част на болницата, да стане собственост на митрополията и да се изгради отново параклисът.“

По закон обаче, болницата като търговско дружество не може да отдаде под наем сградата за повече от 10 години или да я предостави за безвъзмездно ползване. Тя е част от капитала на лечебното заведение, въпреки че е обявена за неоперативен имот. В знак на добра воля, от ръководството виждат и друг вариант за действие.

Проф. Йовчо Йовчев, директор на болницата в Стара Загора: „Просто трябва да погледнем конструктивно тази сграда отговаря ли на съответните съвременни противоземетръсни изисквания. Ако конструктивно сградата не отговаря на изискванията, тя следва да бъде съответно частично или напълно съборена, и на нейно място да бъде изграден очакваният храм.“

За да се случи това, е необходима инициатива от страна на Старозагорската митрополия. И готовност на общината да прехвърли собствеността на земята на църквата.

Ивета Лазарова – председател на Общинския съвет в Стара Загора: „До момента не сме отказвали имот за Старозагорска митрополия за изграждане на храм. Това се случва, чрез последващ договор за дарение, като в него се вписва тежестта и волята на дарителя, че този имот ще бъде използван за изграждането на храм.“

Председателката на Общинския съвет в Стара Загора е сигурна, че проектът за възстановяване на параклиса ще получи подкрепа от съветниците. И се ангажира да подпомогне процеса. От болницата, митрополията и инициативния комитет също имат надежда.

Проф. Йовчо Йовчев, директор на болницата в Стара Загора: „Когато едно място е определено в годините, че там е трябвало да бъде параклис, и в момента сградата стои като такава, мисля, че тя трябва да бъде запазена.“

Киприан – Старозагорски митрополит: „Любовта ни към този параклис, надеждата ни, че можем да го върнем и вярата, и упованието ни в Бога и най-вече в св. Иван Рилски Чудотворец, който ще ни помогне, този храм да бъде възстановен, за да може да бъде за утеха на всички.“

На ход са хората. И се търсят човеци.