Журналистката Зорница Семерджиева и нейното бягство при амигурумите

Или как се усвоява занаят, който ти става съюзник в търсенето на спокойствие и наслада

Тя е човек с богата фантазия. Проявила я е още в подредбата на дома си – всяко нещо е сложено на такова място, че да внася уют, топлина и релакс. Зорница Семерджиева е журналист, в момента гласът й звучи в ефира на Радио Стара Загора. Още от времето, когато работехме заедно, показа, че е професионалист, за когото работата на високи честоти изисква не само синхрон, но и спокойствие, и решимост. Тя държи всичко да е започнато на чисто. Нямах усещането, че й е необходимо „бягство“ от ежедневните й задължения както в работата, така и у дома. Виждала съм я често с книга в ръка. И да ходи по гори и чукари – както сама казва. Затова, когато показа първите изработени от нея амигуруми, се изненадах от новото й занимание. Но не много. Зорница Семерджиева умее да намира подходящи мотиви и моменти да остави проблемите настрана, да отпусне, стимулирайки мозъчната си дейност. Тя е направила плетенето на амигуруми свой съюзник в търсенето не само на спокойствие, но и в желанието да усмихне някого. Без значение дали е малък или голям.

ПРЕДИ ДА СЕ РОДИ ЕЛИЦА И СЛЕД ТОВА

Когато започнала, дори не знаела, че изкуството за изработка на плетени играчки се нарича амигуруми. Било й по-лесно да го усвои, отколкото да запоми името му. А амигуруми идва от японския език. Ами (плета на една или две куки) и нуигуруми (кукла с пълнеж).

„Всичко започна в късното лято на 2023 г., след като “изтрезнях” от емоциите при новината, че ще ставам баба (дъщеря й Милица – гласовитата солистка на Детската вокална група „Ян Бибиян“, която през 2008 г. спечели първо място на Международния конкурс „Песен магия“ в Кранево, а като индивидуален изпълнител взе Гран При на фестивалите „Диамант в короната на Европа“ и „Магия Италиана“ в Италия, има осеммесечна наследничка – вероятно и тя ще извива глас като даровитата си майка). Реших – и аз не знам защо, че всяка уважаваща себе си баба трябва да може да плете терлици. Мога да плета на две куки, откакто се помня, но не знам защо си наумих да се уча да ги правя на една. След много изгледани клипчета на вещите в занаята – успях и резултатът беше една торба с терлички – прекалено много за бебе, което щеше да се роди през април. Продължих с елеци, жилетки, одеяла и пелени. И докато си търсех модели за тях в интернет, забелязах, че хората плетат на една кука и играчки“, разказва за увлечението си журналистката. Първоначално го подминала, защото й се сторило, че е висш пилотаж. Не вярвала, че може и тя да направи подобно нещо. Но болярка отказва ли се? Великотърновската й закваска си казала думата. И понеже терлиците, елеците, пелените и одеялата започнали да стават ненужно много, тя си намира какво друго да прави с една кука.

„Това занимание вече се беше оказало за мен изключително приятно. След години писане по вестниците и говорене по радиото, определено усещах вътрешна потребност да създавам и нещо, “което може да се пипне”. А и нали казват, че когато ръцете са заети, съзнанието си почива. И реших все пак да опитам с играчките. Започнах с една дрънкалка, после направих втора, клипсове за залъгалки, а някъде по това време на годината и първата по-голяма играчка – зайче. Та, зад всичко, с две думи, стои моята към онзи момент неродена внучка Елица. Тя се оказа моята муза“, признава младата баба.

БЕЗ СРЪЧНОСТ И ЗНАНИЯ ЗАНАЯТ НЕ СЕ ВЛАДЕЕ

„Самото плетене е занаятчийска работа. За него са нужни сръчност и знания за разчитане на схемите. Изкуството започва, когато приключи плетенето. Тогава следва оформлението на играчката – било то кукла, животинче или приказен герой. В него всеки, който се занимава с амигуруми, показва своя почерк. Важно е как ще оформиш муцунката, личицето, как ще накараш очите да говорят. Дори играчките , правени по една и съща схема, си имат собствена физиономия. Не знам дали другите го забелязват, но, както майката на еднояйчни близнаци си разпознава от ден първи двете уж еднакви според другите хора деца, така и аз виждам разликите“, сигурна е сръчната плетачка.

КОГА ЕДНО И ЕДНО НЕ ПРАВИ ДВЕ

Питам Зорница има ли основни неща, които е добре да се знаят, преди да се пристъпи към това ръчно занимание? И отговорът е: „Да плетеш на една кука и да можеш да шиеш на ръка. Но е хубаво човек да попрочете и малко теория, макар че четенето си продължава и после, защото винаги има какво ново да се научи. Но основното е желание. Ако го има, смятам, че човек може да се научи да прави всичко. Е, един по-добре, друг – не толкова, но може. Съвременният свят дава безкрайни възможности да усвояваме нови знания и умения непрекъснато“.

ЕЛИЦА И ТЕРЛИЦИТЕ

„Тя поотрасна и терлиците, с които започнах, вече са малки. Направих й нови. Но шапки, шалове и пуловери – не, не ми се занимава в момента. Но така е днес, утре – знам ли!“, не е сигурна какво ще й хрумне да твори за внучката, а и за други деца находчивата радиожурналистка.

ДОРИ КОГАТО Е НА НИВО,

Зорница Семерджиева винаги импровизира върху готова схема.

„Една схема на лисица, например, превърнах в таралеж. Схемите се правят от майсторите в това изкуство. Рускините са едни от най-добрите майстори. Покрай амигурумито се наложи да си поприпомня руския. Трудно е да се опише една схема“, пояснява майсторката на причудливите играчки в стил „кавай“, което означава „сладък“.

АМИГУРУМИ И ПОДГОТОВКАТА ЗА НАПРАВАТА

Необходимо е да се набави схема, а в нея са посочени и нужните материали – видът прежда необходим за реализацията на проекта, номер на кука, очички, нослета… , игли, карфици, пълнеж от силиконови гранули.

„Преждите, които се ползват, са памучно-акрилни или плюшени, от които играчките стават по-големи. Забелязала съм, че рядко плетачките правят и от двата вида играчки. Обикновено всяка си има предпочитания. Аз лично ползвам схеми за памучно-акрилна прежда“, въвежда ни в занаята умелата плетачка. Каква кука избира?

„За памучно-акрилната прежда, която е тъничка, номерът на куката е 2. Налага се да плета и на две, че даже и пет куки, за някои модели дрешки на играчките. Та мисля, че получих школовка и за плетене на вълнени чорапи. Някога ми се струваше ужасно сложно това премятане на пет куки в ръцете на баба ми“, усмихва се Зори.

ПЛЕТЕНЕТО НЕ ЗАПОЧВА ТОКУ-ТАКА

„Преди да започне плетенето, важно е да се внимава дали го има вдъхновението. Ако в момента го няма, по-добре да се изчака да се върне. Насила хубост не става“, категорична е майсторката, чиито ръце раждат красивите и забавни играчки. А какъв е начинът за започване? Как се движи плетенето?

„В повечето случаи с т. нар. магически кръг. Добре е, че в интернет, за щастие, има достатъчно клипчета, които показват как се прави, защото ме респектира това с магията и бях готова да се откажа още на нея. А после плетката се движи по спирала. Ползват се маркери, за да се отбелязва всеки нов ред. В изработката на играчки има и много шиене, а аз съм скарана с иглите. Пускам си кръв понякога, но и това е част от играта – изкуството иска жертви“, такава картина на хобито си рисува Зорница .

Ценно е това, което прави Зорница Семерджиева. Красиво е, сякаш в ръцете си държи магическа пръчка, с която твори чудеса – за окото, за сетивата, за душата. Защото сътворените от нея играчки и предмети носят само нейния почерк. За да ги направи, тя е вложила мисъл, личен смисъл. И те не са на поточната търговска линия. Зорница се радва, когато види дете да прегръща нейна играчка. Ако искате да зарадвате вашето, а и себе си, идете на нейната Фейсбук страница Плетени усмивки-amigurumi.zori.toys . Изборът е богат, а и изработката може да е по поръчка.

Димка КАБАИВАНОВА