Утре е Бъдни вечер. Пригответе се за тайнството!

Утре е Бъдни вечер, а на следващия ден – Рождество Христово. Затова овреме Ви припомняме какво се прави за тихата и свята нощ, за да Ви е по-лесно за празниците.

В нощта на 24 декември, срещу 25 декември се ражда Спасителят, Господ Иисус Христос. Нарича се Бъдни вечер и е един от най- важните и почитани християнски празници, както в миналото, така и днес. Празникът е свързан с вековни традиции и е посветен на дома, огнището и семейството.

Денят 24 декември се нарича „Бъдни вечер“, съвсем не случайно. Това е най-чаканият ден от християните, на който молитвено се пожелава всичко най-добро за в бъднини. По стара традиция на Бъдни вечер трапезата и къщата се прикадяват.

Бъдни вечер е най-силният семеен празник. Така, както мине вечерта, така ще върви животът на семейството през цялата година. Точно заради това подготовката за празника е много важна. Трапезата трябва да бъде изобилна и приготвена с много любов и внимание от украсата до ястията. Естествената украса привлича положителна енергия и носи символиката за здраве, богатство и успех.

Традицията на Бъдни вечер, по отношение на трапезата е ястията да са девет – колкото месеца трае бременността на жената. В някои краища на страната държат гозбите да са дванадесет – колкото са месеците в годината и светите апостоли, а други седем – като броя на дните в седмицата. Но най- разпространено е вярването, че броят на ястията трябва да е нечетен.

Подреждането на празничната маса е свързано и с определена символика. Ето и най-важните храни, които трябва да има на масата, като символ на всичко, което ни предстои и искаме да ни се случи:

* Пчелен мед – за да Ви е сладък животът.

* Лук – за много имоти. Изберете голяма хубава глава лук с повече люспи. Те символизират богатството.

* Чесън – пази от зли сили. Скилидка от него се носи през цялата година против уроки.

* Жито – най-важната храна на българина, като символ, че няма да останем гладни пред предстоящата година.

* Ядки – семки тиквени, слънчогледови, бадеми, орехи, лешници, фъстъци – ядките са символ на плодородието. По орехите можете да гадаете за здраве и късмет, хубава ли е ядката, болестите ще бъдат далече от Вас и домът Ви ще е пълен, гнила ли е – чакайте неприятности.

* Плодове – всякакви плодове. Добре е да има ябълки. Плодовете са символ на богатство.

* Червено вино – символ на безсмъртието и дълголетието.

*Торбичка пълна с монети – символ на богатство и финансови успехи.

Подходяща украса са елховите клонки, шишарки, пуканки, дрянови клонки, вълна и всичко от естествени материали. Елховите клонки са символ на възраждащата се природа. Дрянът се слага за здраве.

На трапезата на Бъдни вечер е задължително да поднесем пита. Поверието изисква питата да е домашно приготвена – тъй като представлява символично жертвоприношение. Украсява се с кръст, грозде, цветя, животни – символ на плодородието. В нея се замесва пара, за да покаже кой ще е късметлията през годината.

В ястията за празничната вечеря се включват основно храни, които набъбват при варенето: жито, боб, леща, ориз, сухи пиперки, ошав, стафиди. Те са символ на зачатието, на бременността и раждането на новия живот. Важни ястия за трапезата на Бъдни вечер са постни зелеви сърми и чушки пълнени с боб.

За празничната трапеза цялото семейство се събира сравнително рано. Най-възрастната жена прекадява къщата с тамян, като обикаля всички стаи и нарича „да излязат злото и болестите, да влязат здравето, обичта и богатството“. След този ритуал прекадява масата, казва се молитвата „Отче наш…“ или „ела Боже да вечеряме“ и чак тогава започва вечерята. Стопанинът разчупва питката. Първото парче е за Богородица и се поставя или на иконостаса или на най-високото място в къщата. Второто парче хляб е наречено за къщата, а третото – за всички покойници. От масата не се става, освен ако не е наложително. Ако някой стане, то ходи леко приведен. Всеки член от семейството трябва да опита от всички ястия, за да му върви през годината във всяко отношение. Трапезата не се вдига цяла нощ.

Бъдни вечер е нощта, когато стават много чудеса! Затова пожелайте си най-важното и нека то се случи!

Ето блюдата, които може да сложите на празничната трапеза: тиквеник, чушки пълнени с боб, постни сърми, ошаф, питка, фруктиера с плодове, купичка ядки и семки, купичка мед, салата варени картофи с праз или туршия, лютеница, купичка с лук, чесън и пръснати в нея житни зърна, печена тиква, печени ябълки, варено жито.

Не забравяйте червеното вино! Както и да си купите тамян, за да прекадите трапезата и цялата къща, за да изгоните злото, болестите и всякаква лошотия. Върху питката се слага запалена църковна свещ. Задължително запалете кандилцето. То трябва да гори през цялата нощ.

**

НАРОДНА МИТОЛОГИЯ

Вечерта преди Христос да се роди, е първата от трите кадени вечери. Нарича се бъдни от бдение, а може би от бъдеще, бъднини. И в двата случая символиката е директна – за чудото, което предстои и за бъдещето си, хората трябва да бдят.

Бъдни вечер се нарича още Малка Коледа, Суха Коледа, Детешка Коледа. Целта на коледните обичаи е да предпазят от бедствия, да донесат плодородие.

Преди години, домакинът на всеки дом е отсичал дебело дъбово или крушово дърво – бъдник. Бъдникът се миросва за плодородие и добър живот. Огънят и космическото дърво са връзката между небето и земята и това е в основата на всички чудеса тази вечер.

В днешно време, за тези които нямат камини или печки, в които да гори бъдник е препоръчително да запалят няколко свещи.

Друг, все по-рядко срещан ритуал е коледуването. Коледарите са предвестници на добрата вест. В следобедните часове преди трапезата, това са деца от 8 до 12 годишна възраст. Те обикалят домовете, удрят с дряновите си тояжки по прага и благославят „Да се роди, да се роди, дето рало ходи и дето не ходи“. Домакинята ги посреща с радост и ги дарява с кравайчета, бонбони и дребни парички. Коледарчетата благославят за живот и здраве. На този ден всяко добро наричане се сбъдва. След полунощ по къщите тръгват момците коледари, които също благославят за живот, здраве и берекет.

Важен ритуал е поверен на обредния хляб

Боговицата, боговата пита заема централно място в ритуалите на Бъдни вечер и е най-важна на трапезата. Някога се е месела от младо момиче или млада булка, закичени с босилек или червено мушкато. Много важно е да не се меси от жена, на която й предстои да се омъжи през идващата година, за да не изнесе късмета от къщата.

Питката се е месила с мълчана вода , т.е. вода донесена при пълно мълчание. Брашното се пресява три пъти. Питките, които се месят само със сода или мая, вода, олио, сол и брашно, се украсяват с различни символи – животни, кръст, грозд, житен клас…

Някога, с водата в която са измити точилката и ръцете на жената, която е месила се пръскали кошерите. Трапезата са редили върху слама – символ на яслите, в които е бил сложен Младенецът при раждането му.

Ритуали на трапезата

Някога, след като трапезата се прекади, стопанинът излизал на двора с хляб, свещ и пахар вино да покани светците на вечеря.

Питата се разчупва високо над главата, за да са високи класовете по нивите. Днес, извършвайки този ритуал, може да наричаме преди всичко за здраве и благополучие.

Както вече казахме, първото парче е за Света Богородица, второто – за къщата, третото- за покойниците. После се раздава на всеки член от семейството, като се почва от мъжете.

На трапезата се сяда рано и се остава дълго, за да е сигурно, че изпращаните магически знаци и послания към съдбата ще се сбъднат. Ако някой трябва да стане по-рано е добре да ходи приведен, като отрупано с плод дърво. А накрая всички стават заедно, за да узреят житата по едно и също време.

Отделя се по хапка от всички ястия за починалите близки. На сутринта се носи на гроба или се оставя в градината под дърво или розов храст.

Някога, след разтребване на масата, част от сламата се пали на най-високото място. Който пръв я запали, най- рано ще му узрее житото и докъдето стига светлината от огъня, до там няма да удря град през лятото. Друга част от сламата се е слагала върху плодни дръвчета, за да раждат повече.

Бъдникът трябва да гори цяла нощ в огнището и огънят се пази да не угасне.

Живи въглени от бъдника се слагат във вода, прекадена вечерта. Тази вода се пие и предпазва от зли сили, особено през дните от Коледа, които се наричат Мръсни дни.

Жените напридат тънка нишка и с малко вълна я носят по себе си, а с другата част увиват кошерите, за да не бягат пчелите.

Трапезата на Бъдни вечер пресъздава магията за плодородие и късмет. На нея се слагат храни, които набъбват. Също като тях да набъбват късметът и плодородието. Колкото повече ястия, толкова по-богата ще е годината.

Обредните хлябове са три вида. Един посветен на празника – боговица, друг посветен на къщата и стопанството, трети за коледарите.

Сол

На трапезата на Бъдни вечер задължително се слага сол. За българина солта има особено значение. Къща без сол не бива. Където свърши солта – там влизат болестите и раздорите. Когато се реди масата солницата се слага най-напред. Солта, хляба и виното народът ни е облякъл в святост. Те са земните превъплъщения на Светата тройца, чрез които човек се издига и се докосва до божественото.

След четене на молитва, стопанинът разчупва питата с парата и първият къс се оставя пред иконата и се нарича на Богородица. След това парчета от питата се раздават на членовете на семейството по старшинство. Комуто се падне коматът с паричката, ще бъде здрав и щастлив през цялата година. Момите слагат залък от боговицата под възглавницата си, за да им се присъни момъкът, за когото ще се омъжат. Всеки от семейството трябва да опита от всички ястия, за да му върви през годината.

На Рождество Христово трябва най-вече да празнуваме духовно в семейството си. Всички чакат да дойде полунощ, защото на Коледа ще се роди Христос. Тогава идват и коледарите, които пеят песни за благополучие, здраве и берекет. Трапезата не се вдига цялата нощ, за да не избяга късметът. Вярва се, че когато семейството заспи, близките покойници идват да вечерят.

Желаем Ви светли празници!

Dolap.bg