Елена Гинзaрова ви очаква в своето фантастично дюкянче

В Универсалния магазин на Стара Загора, на първия етаж в североизточния край, има едно малко, вълшебно дюкянче. Щом влезеш в него усещащ, че и въздухът има душа. Препълнено е с какви ли не хубавини и с много посетители.

Собственичка на магазин „Опаковките“ е очарователната,  вечно усмихната и любезна Елена Гинзарова. Сподели ми, че е от малкото градче Лясковец. Завършила е Мехонотехникума в Горна Оряховица, но винаги е имала интерес към приложното изкуство. В началото на „демокрацията“ в Горна Оряховица се появява едно магазинче за опаковка на подаръци в Градския универсален магазин. „Очите ми изтичаха на опашката, като ходех да си опаковам подаръци. Нещо отвътре ме чоплеше, че и аз искам да се занимавам с това“.

Вероятно, човек се ражда с усет към красивото, но както казва народът „има си крушка опашка“.

„В много ранното ми детство, когато Дядо Мраз носеше подаръците в детската градина, всички деца си получаваха подаръците в найлонови торбички. Моят татко ги обвиваше в бяла амбалажна хартия от бакалията. Отгоре с оризова хартия прекопирваше картинки от някоя приказна книжка, оцветяваше ги и моят подарък винаги имаше красива опаковка. И може би това е посяло  зрънцето и в един момент реших, че самостоятелно ще се захвана с такава дейност“.

Първите стъпки на Елена са в Нова Загора, но за кратко. Градчето е малко, хората са с плитки джобове и нямат такава потребност.

„Вятърът ме довя в Стара Загора точно в момента, когато през 1999 г. Универсалният магазин беше затворен и се правеше ремонт на сегашната му визия . Най-напред бяхме в другия ъгъл, заедно с часовникарите. След КОВИДа се освободиха магазини и имах възможност да се отделя самостоятелно“.

Какво има във фантастичното дюкянче „Опаковките“?

Аз съм като в дядовата ръкавичка – картички-малки и големи, опаковъчни хартии и панделки поне 200 разновидности…Стремя се да поддържам основната дейност – опаковането на подаръци. Хората като влязат, да имат богат избор. Следя световната мода и се стремя да съм в крак с нея. Използвам предимно естествени материали за подаръците, които аз изработвам.

Основно правим опаковки на подаръци и аз изработвам ръчно някои сувенири. Не съм броила, но вероятно над 50-100 са предлаганите артикули – картички, материали за опаковки, пред празниците свързаните с тях предмети, както сега пред Рождество Христово – стотици видове картички, стъклени топки, играчки, венци…

Обичам да изработвам от отпадъчни материали различни предмети . От отпадъчни хартии правя интересни фигури, шия разни сърца, правя си етикети за подаръците, коледни венци от естествени материали – клечки, шишарки и друго, каквото събера… С това съм заразила и единия от синовете ми Йордан, който от клечици и разни горски материали, изработва миниатюрни пластики, каквито са показани тук неговите горскит чудатковци…Продава произведенията си, а средствата дарява за организации, които се грижат за бездомни животни.

Йордан и Никола са близнаци, абитуриенти в Националното музикално училище за сценични изкуства „Христина Морфова“. Никола е роден музикант, саксофонист. Той се занимава само с музика и твърдо е решил за продължи образованието си в тази област. Освен към музиката,  Йордан има страст и  към животните, но и към приложното изкуство, което според мене е дар Божи. Все още мисли кой път да избере. Тайно се надявам да развие таланта си като скулптор на малки пластики. Наистина нещата му са много красиви.

Научиха ли се старозаагорци да си опаковат подаръците, преди да ги поднесат?

Благодарна съм, че имам редовни клиенти и вече 25 години съществуваме. През месец май 2024г. отпразнувахме 25- годишнината ни откакто сме в „Опаковките“- така към си кръстила магазинчето. Лесно е за запомняне, за изговаряне и за откриване.

С какво се занимаваш когато имаш свободно време?

Не ми остава такова. Моите „бръмбари“ постоянно ми раждат идеи. В свободното време, ако съм навън, събирам материали за декорация. Ако мога да седна, изработвам някакви предмети, които са бутикови, единствени и оригинални. Правя ръчни картички, кутии, по-специални украси за сватбени тържества, за кръщенета, за юбилейни годишнини…

Завчера какво подари на Дневния център за възрастни с ментални проблеми?

Бях спасила от една втора употреба, много обичам да посещавам такива места, една театрална кукла – петрушка. Две години си стоя при мене. Оправих й прическата, короната беше счупена, дрехите подмених …Бях решила да я подаря на Кукления театър, защото си е професионална кукличка. Небезизвестната Уляна Кьосева „ме светна“ за предколедно събитие в Центъра, който посещава и Юрий. Без да се замисля, реших веднага да я подаря на Юрката, който е завършил куклено изкуство, но е отключил заболяване, което не му позволява да играе.

Като излезе една снимка, на която Юрката е радостен, прегръща и целува куклата, с която ще прави представления, просто душата ми се напълни. Тя си е била за него. Чакала е мигът две и повече години.

Като какъв човек се самоопределяш?

Творческа натура съм. Колкото и реалист, толкова и мечтател съм. Обичам да си фантазирам.

Какво е настроението ти в предколедните дни?

В моето магазинче е събран духът на Коледа. Работата ни е да радваме хората. Мечтая да имам една свободна Коледа за себе си и за семейството. Работата ми изисква моите ръце да пипат. Всяка ръка дава нейното си. Не мога да си позволя да наема някой да работи, да ми помага, защото съм сигурна, че няма кой да се справи така, както аз искам и моята фантазия. Всичко е супер индивидуално.

Винаги съм позитивно настроена. Има поръчки, които стават от първия раз. По това познавам дали клиентът ми е дошъл с добри намерения и чисто сърце. Случва се, нещата да не мога да направя както искам, защото…

Какво е пожеланието ти за Коледа за нашите читатели?

Хора, бъдете добри човеци! Желая ви светли и благословени празници!

Коя е твоята любима дума?

Вяра!

Росица Ранчева