Джакомо Пучини. Nessun dorma – Никой да не спи – на 22 декември 1858 година е роден Пучини.
„Знам само, че музиката и любовта са едно единствено нещо вътре в мен. Това е, което знам със сигурност.“ – думи на Пучини!
Мария Калас – Мадам Бътерфлай
Райна Кабаиванска – Тоска
Пласидо Доминго, Йонас Кауфман – Каварадоси
Анна Нетребко – Мими
Роландо Вилазон – Родолфо
Шерил Милнc – барон Скарпия
и още, и още блестящи артисти, пресъздали запомнящи се образи от оперите на Пучини!
Пучини е автор на 12 опери, вокални композиции, няколко оркестрови и камерни творби, църковни съчинения и други. Оперите му са с типично италиански мелодичен стил и национално звучене, повечето му опери са с патриотични сюжети. Пучини е привърженик на веризма в музиката, наред с приятеля си Пиетро Маскани, Руджиеро Леонкавало, Умберто Джордано.
Още приживе на композитора „специалисти“ казват, че това е „старомоден мелодист, а неговите произведения са позор за италианската музика“, а след премиерата на „Бохеми“, че „тази опера няма да остави никаква следа в историята на италианската опера, а авторът трябва да приеме създаването ѝ като своя голяма грешка“.
Фестивалът Puccini e la sua Lucca е единственият постоянен международен фестивал в света. Организиран е на 6 март 2004 г. в Лука, родния град на композитора. Провеждат се рецитали, оперни селекции, специализирани и тематични концерти („Тримата тенори“, „Героините на Пучини“). Представленията протичат в различни старинни сгради като базиликата „Сан Джованини“ и др.
Институтът American Center for Puccini Studies е специализиран в проучване и представяне на по-нестандартни, пренебрегвани и неизвестни произведения на композитора. Основан през 2004 г. от д-р Хари Н. Дънстан, Центърът настоява изпълнението на оперите на Пучини да става по оригиналния и автентичен начин.
Един от кратерите на Меркурий носи името на Джакомо Пучини.
Освен, че е гениален композитор, в което се убеждаваш, слушайки безсмъртните му произведения, за Пучини могат да се разкажат много интересни и любопитни факти и истории, не толкова популярни! Знаете ли какво е точното му име? Джакомо Антонио Доменико Микеле Втори Мария Пучини – на италиански: Giacomo Antonio Domenico Michele Secondo Maria Puccini. Роден в старинното градче Лука, провинция Тоскана, известно с любовта към музиката и с дълготрайни музикални традиции. Най-големият син от девет деца в семейството – две момчета и седем момичета. Четири поколения музиканти са във фамилията. Джакомо е четвъртият композитор в рода. И четиримата носят званието „Музикант на република Лука“.
На 5 години Джакомо получава своите първи уроци по музика от баща си Микеле Пучини, който е педагог, хоров диригент, композитор и органист в църквата „Сан Микеле“. На 14-годишна възраст започва да посещава местния музикален лицей „Пачини“, основан от баща му. Пее – има хубав плътен контраалт, свири на орган, дирижира, съчинява музика и чудесно импровизира.
През 1876 г., вече 17-годишен, придружен от свои приятели, изминава 40 км. пеш до град Пиза, за да чуе операта „Аида“ на Верди. Поради липса на пари за билет се вмъква в сградата няколко часа преди началото на представлението. Това посещение прави толкова силно впечатление на младежа, че окончателно решава да стане оперен композитор.
След завършване на лицея заминава за Милано, в Консерваторията, с кралска стипендия. Завършва през 1883 година.
След смъртта на майка си Пучини живее с омъжената Елвира Бонтури, която напуска мъжа си, милански банкер. Смелостта им да живеят заедно без брак предизвиква скандал в Лука и те се преместват в Монца, където се ражда и първият им син Антонио. През 1890 г. се преместват в Милано. През 1891 г., за да се откъсне от шума и суетата на големия град се премества със семейството си в тихото селце Торе дел Лаго, намиращо се между Пиза и Виареджо. Там прекарва около 30 години от живота си и композира повечето си опери. До 1900 г. успява да построи вила край езерото Масачуколи, която в наши дни е превърната във „Вила-музей Пучини“. Организира „Клуб на бохемите“, където цари както веселие, така и задушевна обстановка за задълбочени творчески разговори. Ловът и риболовът са любимите му развлечения. По-късно, през 1904 г., след смъртта на съпруга на Елвира двамата официално сключват брак. Имат двама сина. По-късно отношенията между съпрузите се изострят заради прекомерната ревност на Елвира. През 1908 г. семейството прекарва лятото в Кайро и след завръщането ревността на Елвира избухва с пълна сила. Тя обвинява младата прислужничка от селото Дория Манфреди в незаконна връзка с Джакомо и заплашва да я убие. В резултат на това младото момиче се самоубива, а следствието доказва, че е била девствена. Семейство Манфреди повдигат обвинение срещу Елвира за преследване и клевета. Случаят се превръща в един от най-известните скандали за онова време. Елвира е призната за виновна, но остава неосъдена, тъй като Пучини успява чрез преговори и изплащане на голямо обезщетение да накара Манфреди да оттеглят иска си. Но отношенията с жена му са окончателно развалени.
След „Мадам Бътерфлай“ бракът на Пучини става все по-тягостен и постепенно композиторът изпада в меланхолия. Той не пише никаква музика в продължение на 6 години. Не контактува. Остава само с няколко близки приятели, между които е и Сибила Селигман, по-възрастна от него англичанка, с която имат близки етични и естетически схващания. В нейното общество той намира успокоение и духовно удовлетворение.
През 1914 г. избухва Първата световна война. Пучини твърдо застава против нея и принципно против всякакви военни действия. Според публичните му изказвания „Войната е нещо ужасно дори и при най-добрите нейни резултати. Кой ще победи е все едно, щом като милиони хора ще бъдат принесени в жертва“. Синът му Антонио е мобилизиран и заминава за фронта, а това допълнително кара Пучини да засили антивоенните си прояви. Обвинен е в предателство към Италия заради изказванията си и заради отказа му да се присъедини към реакционните кръгове в страната. Обвинен е и в германофилия, защото написва опера по немски сюжет и приема виенския Почетен орден на император Франц Йосиф.
През 1922 г., когато Мусолини завзема властта, Пучини не успява да се ориентира бързо в обстановката и остава в Италия. Други музиканти като Артуро Тосканини например емигрират. Композиторът отстоява политическите и човешките си възгледи и не се присъединява към фашистката власт. Дори когато Мусолини му поръчва опера с националистичен сюжет, той отказва да я напише. Меланхолията му се задълбочава и все по-често се чувства зле, а освен това има проблеми и с гърлото. Пише на редактора си Тито Рикорди, че „самотата му е безкрайна като море и черна като нощта“.
Пучини започва да пише последната си опера „Турандот“ в лошо здравословно състояние. Болките в гърлото са се оказали симптоми на рак и през есента на 1924 г. състоянието му съвсем се влошава. На 4 ноември заминава със сина си Антонио в Брюксел за да се подложи на лъчетерапия. След нея се чувства малко по-добре и там за последен път присъства на изпълнението на негова опера – „Бохеми“. След това обаче здравето му бързо се влошава и се налага операция. Когато го подготвят за нея, той написва на лист хартия: „Господа, дайте ми само 12 дни, за да довърша „Турандот“. Операцията е направена на 24 ноември, но за съжаление не помага на композитора и на 29 ноември 1924 г. Пучини умира в Брюксел на 66 годишна възраст.
Няколко дни след смъртта му пренасят праха му в Италия. В Милано е организирано всенародно поклонение, а в чест на толкова обичания композитор приятелят му Артуро Тосканини дирижира трагична музика от операта му „Едгар“. Погребан е в Торе дел Лаго, където над гроба му е издигнат внушителен бронзов паметник. Вилата му край езерото е превърната в музей с експозиция от много негови документи, ръкописи и произведения.
Старозагорската опера в своята 90-годишна история неведнъж представя пред зрителите незабравими спектакли на оперите на Пучини.
През 2009 г. в Италия създават игрален филм за Пучини, режисьор Джорджо Капитани.
През 2013 г. Георги Тошев и операторът Румен Василев заснемат документален филм „Жените на Пучини“. Разговарят със Симонета Пучини, дъщеря на Антонио в Торе дел Лаго.
През 2016 г. Анна Нетребко издава CD „Verismo“, в който наред с другите представители на това направление в музиката са включени арии от четири опери на Пучини – „Мадам Бътерфлай“, „Турандот“, „Тоска“ и „Манон Леско“. Единствено от Пучини са четири оперни заглавия!
Известният български диригент маестро Найден Тодоров заявява: Давам десет години от живота си, за да дирижирам „Тоска“ с Анна Нетребко или Соня Йончева!
Nessun dorma – Никой да не спи – на 22 декември 1858 година е роден Пучини!!!
Снежана Маринова и по материали на чуждия печат
