Надежда СТАНИЛОВА в нетрадиционно интервю за Долап.бг: Кимане с глава, българите остават неразбрани

Тя работи като учител по английски език в училища „Европа“ – Стара Загора. Двамата й сина имат семейства. С испаноговорящата внучка общуването на български език е по-трудно, отколкото общуването на английски. Издала е две книжки със стихове за деца – „Слънчево зайче“ (2000) и „Детелинки“ (2006). Нейни стихотворения присъстват в читанки за втори и трети клас в началния етап на обучение. Откъс от едноактната й пиеса „Яйцето“ се изучава в трети клас. По текстове на някои нейни стихотворения е написана музика в Сборника „Моите приказни пътечки в детската градина“ и в „Златното ключе“, а приказката „Съседи“ присъства в „Сборник с текстове и игри за Първа група“. Готова е с трета книжка със стихове за деца, която ще бъде илюстрирана от деца. Има интерес към кратките литературни форми. Член е на Българския хайку съюз. Присъства с многобройни публикации и награди в различни международни и местни конкурси, участва в хайку антологии – „Настройване на цигулките“ (2022), „Човек“ (2024 г.), двуезичната „Сияен вятър“ ( 2024 г.) съвместно с Британското хайку общество. През 2011 г. „Прибори“ спечели Първа награда в конкурс за кратка проза на Liternet.bg и e-runsMagazine; през 2016 г. получава награда за цялостно представяне в хайку конкурса „Декември – снежни ангели“, през 2023 г. – награда за цялостно представяне в конкурс на тема „Цъфнали вишни“. Превеждана е на английски, руски, румънски, полски езици. В областта на прозата има няколко наградени разказа и една книга с разкази и кратки литературни форми „Среща с Трилет“ (2019), от която едноименният разказ е отличен с трета награда в конкурс на КДК-Атина. Пътеписите „Златото на Златна ливада“ и „Езиците на Пафос“ са отличени в конкурси за пътеписи, а през 2019 г. разказът „Устоите на митовете“ е отличен с Първа награда в учителския конкурс „Васил Карагьозов“-Ямбол.

Това интервю с нея е необичайно. Въпросите са в рими, а отговорите на Надежда Станилова – с хайку или стихове. Невероятно е, но защо да си отнемаме невероятното? И то по Коледа, когато стават чудеса…

„Сияен вятър“ в хайку въплътен, разпръсква светли капчици в сумрачен ден. Целувка между автори от цял свят е той, как Вас превърна в свой герой?

надежда

името ми се превежда

на всички езици

 

пъстра есен

цветята от покривката

бледнеят

Поезия кратка за дълга наслада… Каква е стъпката в хайку парада?

животът е хайку

по спуснат фрагмент

всеки пише фразата

 

надеждата на човек

дълга сянка

между изгрева и залеза

Хайку съюз Ви покани в конкурс. Мая Любенова зададе ракурс. В тази експлозия от големи таланти, как им показахте, че не сте в група „стажанти“?

мелодия на кавал

чужденци търсят България

на географската карта

 

трета възраст

повече празни петна

в кръстословиците

 Поезията Ви с постоянство и при децата си намери пространство. Колко „щастливи детелини“ посяхте в детските душевни градини?

Пчеличка ранобудна

събира аромат,

във кошничката чудна

подрежда всеки цвят –

ту спомен от малини,

ту пресен анасон,

а ето и къпини,

и мирис на лимон!

А най-накрая върза

букета с аромат,

към твоя чай побърза

със мед от билков цвят.

Как пристига есента в читанка? Беше ли Ви необходима бланка?

Чудиш се отде се взеха

тези шарени черджета?

Пъстри багри и боички

дар са от чии ръчички?

 

Някой от съня пробуди

жълти луди пеперуди.

А по росната тревичка

виждаш първата сланичка.

 

Птичките ги няма вече –

отлетяха тъй далече,

че от техния език

не дочуваш нито вик.

 

И разбираш изведнъж,

че с целувките от дъжд

по пътека от листа

важно стъпва есента.

Внучката щом се обади, разказвате ли й за „дядо белобради“?

 лятна ваканция

баба и внуче

разговарят с преводач

 

къде е България?

внучката ми посочва

мартеница на стената

 Децата на английски учите, какво успяхте да сполучите?

Книжка с шарени картинки

мама днес ми подари.

Вече съм на три годинки

пиша думи, знам игри.

Мойте кукли и мечета

нарисувани са тук.

Мама смело ги нарече

по-различно, с говор друг.

Тя посочи бяла котка

и ми каза кратко „кет“.

А хартиената лодка

оцветявахме със ред.

Папагалът беше перот,

полетял над джангъл трийз,

а пък зайчето със керот

търсеше от фокса пийс.

Моите играчки също

усвоиха чужд език.

Стана олелия вкъщи

с жабешкото „крок“ и вик.

Даже трите ми прасенца

с нов акцент квичаха „ойнкс“.

Малко кученце от прежда

с „уф“ прогони злите бойс.

 

Два езика щом говоря

със играчките си аз,

чудя се защо да ходя,

на школо във първи клас?!

Светли празници на семейната трапеза сядат, как роднините за тях се стягат?

 коледен гоблен

наричане за здраве

във всеки възел

Когато пред Новата дванайсет удари, какво ще поискате тя да не свАри?

кимане с глава

българите остават

неразбрани

 

Интервю на Димка КАБАИВАНОВА