Игнажден на 20 декември

Игнажден
Денят се е омесил от нощта.
Като петел е кацнал върху прага
и кукурига.
Жени приготвят квас. Покрай пещта
магьоснически билки в него втриват.
Сега ще взема вятъра притихнал.
Той в пръстите ми топли ще се впие.
Ще заиграе с мен покрай нощвите,
а после в бяла пита ще го скрия.
От минало ще измета душата,
от черни стърготини – бели сажди.
Ще ги изхвърли през комина вятърът,
щом питата разчупя сред приятели.
А който пръв почука на Игнажден
да носи във душата си от житото,
в сърцето – милостта на Богородица,
а във ръцете дървена тресчица.
Със нея да докосне вкъщи огъня,
искри от него в миг да се излюпят.
Да затанцува къщата, споходена
с добър късмет, със сговор и със случване…

Ще му отворя аз.
А не почука ли,
сама ще тръгна да обходя хората,
защото, казват, на добро било
лисица да ти мине пътя!

Росица Англова