Шакона пасион за Васко Абаджиев

* На 14 декември се навършват 46 години от смъртта на великия български цигулар

* Музикалното дарование напусна този свят на 52 години във вагон в Хамбург

Преди 15 години роденият в Сливен писател Маргарит Абаджиев издаде романа си „Шакона пасион“, в който се разказва за гениалния цигулар Васко Абаджиев. Да, не Василев, а Абаджиев. Детето-чудо, за което се знае твърде малко. Защо ли?

В края на 50-те години на миналия век Васко Абаджиев е обявен за невъзвращенец заради бягството му в Западна Германия. Много от записите в радиото са изтрити, а плочите – унищожени.

Известен импресарио в Западна Германия го убеждава да се откаже от българския си паспорт с изтекъл срок, да стане гражданин на ФРГ и да концертира по целия свят. Цигуларят отговаря: „Не мога. Аз съм българин“.

Още когато е на две години, експерти констатират, че детето притежава съвършен музикален слух – изпитва физическа болка от фалшиви тонове. На 6-годишна възраст триумфално печели Първия международен конкурс за цигулка във Виена, засенчвайки над двадесетина световни виртуози. Не му дават наградата само защото, като малолетен, не може да участва в официалната част на конкурса, но изуменото жури му дава повече точки от победителя – 29-годишния Давид Ойстрах. На 10 години печели Международния конкурс „Йожен Изаи“ в Брюксел. На 12 години печели Международния конкурс „Фриц Крайслер“ в Париж. На 13 години завършва с отличие Брюкселската консерватория.

Преди края на Втората световна война свири с най-големите оркестри в Европа – без партитура, достатъчно му е да е видял нотния запис веднъж, за да го запомни завинаги.

Заради преживените тежки психически травми от войната и емиграцията, смъртта на близките му и няколко претърпени тежки инцидента, здравето му се влошава. Живее бедно и самотно. На 52-годишна възраст е намерен мъртъв във вагон в Хамбург.

Васко Абаджиев няма паметник в България. Дали тази трагична съдба или политическата конюнктура в онзи период от историята ни е причина Родината да се отрече от него? Да, но от началото на демокрацията минаха тридесет и пет години, а сънародниците ни малко знаят за този великан. Има един филм на режисьорката Моника Якимова и няколко книги, посветени на живота му. Една малка уличка в Студентския град в София носи името му, но при толкова паметници липсата поне на един бюст на най-големия български цигулар не говори добре за националната ни памет.

Той е Васко Абаджиев. Паганини на двадесети век!

Поклон пред паметта му!