На 14 декември имен ден празнуват много българи със снежни имена

На 14 декември имен ден празнуват всички, които носят прекрасните зимни имена  Снежана, Снежанка, Снежа, Снежка, Снежина, Белослава, Белчо

Името Снежана означава бяла, чиста и по природа дамите, които носят името Снежана са оптимистки, винаги се надяват на нещо хубаво и добро, те са отлични организатори.

Белослава е славянско име, което означава бяла слава. Жените с това име са романтични, последователни и откровени в отношенията си с хората. Много инициативни и проспериращи. Те са надарени с изтънчен усет за красотата, а богатата им душевност разкрива склонност към изкуството и изключително артистични способности.

Много интуитивни и комуникативни, позитивни и очарователни личности, търсещи равновесие и баланс с природата и хората от своето обкръжение, те са сред хората, които с лекота постигат душевен и физически комфорт.

Имената, свързани със снега, ясно показват, че сме в сезона на зимата.

А и да не забравяме, че в миналото, когато при нас идваше Дядо Мраз, за да ни остави подаръци, той беше придружаван от неговата Снежанка.

Не можем да забравим и любимата детска приказка на известните  Братя Грим за Снежанка и за 7-те джуджета.

Да си припомним, как започва любимата на всички ни приказка за Снежанка и седемте джуджета:

„Било сред зима и снежинки се сипели като пух от небето. Една царица седяла до прозореца с рамка от черно абаносово дърво и шиела. Както шиела и от време на време поглеждала към снега, убола си пръста и върху снега паднали три капки кръв. И аленото изглеждало толкова хубаво върху белия сняг, че тя си помислила: „Ах, да имах дете бяло като сняг, с бузи, алени като кръв и с коси, черни като дървото на прозореца!“

Не минало дълго време и тя родила дъщеричка – бяла като сняг, с бузи, алени като кръв и с коси, черни като абаносово дърво и затова я нарекли Снежанка.”

Ако Дядо Мраз си има първообраз в славянския фолклор, то за Снежанка такъв няма. В народните приказки има едно момиче, което е направено от сняг и оживява, живее в гората и разговаря със зверовете, а през лятото изчезва.

Снежанка е внучка на Дядо Коледа, постоянна негова спътничка и помощничка. На празници тя действа като посредник между децата и Дядо Коледа. Една от версиите е, че прототипът на Снежанка е Св. Лусия от балтийските страни, която по време на коледните празници е играла ролята на заместничка на Св. Николай (забранен в Германия през периода XVI-XVII век). Традицията не е пуснала корени в Германия, но се вкоренява в Швеция около XVIII-XIX век.

И все пак. Първото официално появяване на Снежанка като млада госпожица е станало при посрещането на Новата 1937 година в Московския Дом на съюзите. Образът на Снежанка идва от руския фолклор. Там тя е персонаж от народна приказка за направеното от сняг момиченце Снегурочка /Снежаночка/, която оживява. Сюжетът е бил обработен и публикуван през 1869 г. от А. Афанасиев в неговия труд „Поетичните възгледи на славяните за природата“, в който се виждат езическите корени на персонажа. Ето и приказката: „Живял едно време един селянин Иван с жена си Мария, живели те в любов и съгласие. Остарявали, а все още си нямали деца. Много им било мъчно заради това. Дошла зимата, паднал сняг. Излезли Иван и Мария от къщата и започнали да правят кукла от сняг. И гледа Иван – помръдва Снегурочка като жива, движат се ръчичките и краченцата й, кима с главичка. „Ой, Иване!“ – възкликнала от радост Мария. „Гледай, Господ ни даде детенце!“

През 1873 г. Александър Островски пише пиесата „Снегурочка“ под влиянието на приказките на Афанасиев. В нея Снегурочка е дъщеря на Дядо Мраз и Красавицата Пролет, която умира по времето на летния ритуал в почит на бога слънце Ярила. Тази Снежанка е прекрасна девойка със светла коса и бяло лице. Облечена е в бяло-синя шуба с пух, с пухкава шапка и с ръкавички. Пиесата първоначално няма успех.

През 1882 г. Н. Римски-Корсаков обаче поставя по тази пиеса едноименната опера, която има огромен успех и дава нов живот на пиесата.

По-нататък образът на Снежанка се развива, тя се появява в училищните сценарии в края на 19-и и началото на 20-и век за празник около елхата, когато посрещали Рождество Христово. Още преди Октомврийската революция малки Снежанки се окачват като играчки на елхата, момичетата се обличат в нейния костюм, правят се инсценировки по части от приказката.

След Революцията всичко, свързано с Рождество, е под контрола на държава. През 30-те заедно с рождественската елха и Снежанка и Дядо Мраз „минават в нелегалност“.

Както споменахме, малко по-късно, в началото на 1937 г. Дядо Мраз и Снежанка за първи път се появяват като символ на настъпващата Нова година. Любопитно е, че в ранните изображения от времето на Съветския съюз Снежанка по-често е показвана като малко момиченце, а не като девойка. В следвоенния период в Русия Снегурочка е задължително помощничка на Дядо Мраз на всички празненства за Нова година.

Днес в град Кострома има „Дворец на Снежанка“, в който тя целогодишно посреща гости. На 4 април 2009 г. в същия град за първи път е отбелязан рождения ден на любимия приказен персонаж и оттогава се чества всяка година.

Честит имен ден!
Долап.бг