Жребият на Момера – отвъд табелата „Лечител“

Признавам, тази статия ме накара да се почувствам неподготвена. Заех се да пиша с нагласата, че ще разкажа много за една (не)обикновена жена, а всъщност нямах представа откъде да започна. За нея е писано много. И се знае немалко. Издадени са и две книги. Затова моята задача стана още по-трудна. Исках да представя лечителката Момера Пенчева, а  осъзнах, че за нея вече се знае почти всичко. Името й се произнася с респект както в България, така и в чужбина. От 1987-ма, когато се проявява Божията й дарба, досега тя е излекувала много хора.  Разглеждайки отново снимките в двете й книги, виждам, че сред тях е футболният майстор Марадона, семейството на емира на Дубай, попзвездата Филип Киркоров, актрисата Аня Пенчева, много политици, държавници и шоузвезди. Известността й в чужбина е толкова голяма, че я нареждат на 4-то място в класация по биоенерготерапевтични възможности за лечение, оглавявана от Джуна. Момера е лекувала пророчицата Ванга, която я викала 5-6 пъти. При една от последните им срещи сляпата гадателка провидяла за нея следното: „Ти не си екстрасенс, ти си лечител, не се отчайвай, продължавай!”. Именно на Момера тя разрешава да запише с диктофон целия им разговор. Сега той е една от реликвите на лечителката, която определя Ванга с една-единствена дума: СВЕТИЦА.

Винаги съм се чувствала много добре в присъствието на Момера. Удоволствие бе за пореден път да разговарям с нея. Благодарна съм, че ме пусна да погледна в нейния „скрит“ свят. Не че научих всичко  – то не е и възможно, но говорейки си двете, респектът от нейните лечителски възможности се пренесе на друго ниво – тя е некоронована аристократка, в смисъла на изтънчен, изискан човек. Емоционална и искрена, Момера Пенчева направи и тази ни среща достатъчна, за да я запомня завинаги.

В суматохата често не обръщаме внимание на феноменалните явления. Но все идва момент, когато се изправяме очи в очи с хора, различни от нас – такива, които притежават способността да лекуват нетрадиционно, а науката все още не е обяснила докрай техните умения.

„Помагам на хората доколкото и с каквото мога. Затова и най-голямата ми радост е тяхната благодарност – не многословна, но топла, сърдечна. Техните писма са моето богатство. Непочтени хора ме лишиха от част от това  богатство. Просто ми откраднаха писма, фотографии, материали. Не зная какво ще правят с тях, но болката е голяма, защото това са хора, на които вярвах“, не крие разочарованието си жената с езерни очи, в които се оглежда хорската надежда.

Докато чакам за срещата си с Момера, в уютното и през зимата дворче на спретнатата й къща на ул. „Св. княз Борис“ 68 в Стара Загора, в която приема за лечение, има над 50 души. Едни са дошли от София, други от Бургас, Горна Оряховица, родното й Габрово, Русе, Варна… И така е всеки ден – от понеделник до петък (събота и неделя са неприемни дни). И си мисля: не е ли всъщност Момера един талантлив и надежден лечител, щом като нейната дарба е получила оценката и доверието на толкова много хора?! Лекари, професори, инженери, научни работници, журналисти, икономисти – все интелигентни личности сядат срещу нея, насочват ръката си с голямата надежда – да получат изцеление. И го получават.

„Всеки минава през изпитания. Докато учех в Москва в най-реномираното учебно заведение, си повтарях мисълта на Ан Ландърс: „Гледай напред – това е посоката на твоето бъдеще“. В Санкт Петербург в голяма клиника прочетох: „Невинаги сме в състояние да поставим рози по пътя на нашите пациенти, но винаги можем да премахнем повечето от тръните“. Осъзнах с пълна сила смисъла на думата „пациент“ – не трябва да се злоупотребява с търпението на живото същество“, е кредото на старозагорската „Бяла лястовица“. Затова с еднаква отговорност и загриженост тя се отнася към своите пациенти – хора и животни.

Жребият е изтеглен! От служителка в „Мототехника“ в Стара Загора, където работи 24 години като главен счетоводител, Момера Пенчева развива екстрасензорните си способности.

„Много държави посетих с цел лечение на болни. Турция, Гърция, Кипър, Унгария, Австрия, Исландия, Испания, Италия, Малта, ОАЕ, много пъти с огромно удоволствие – Русия. След посещения при болни ми връчваха и благодарствен диплом. Боже, толкова щастлива бях!“, разказва тя. И сега лицето й грейва, когато чуе, че човекът срещу нея е почувствал облекчение.

„Душата ми е спокойна. Ето усмихвам се“, така Момера допълва диагнозите и определя заболяванията, на които може да повлияе с енергията си. И наистина свети – с лице, с очи, с цялото си същество! Бог си е свършил работата и красотата й наподобява лъча на светлината. Момера не само влага твърде много от себе си, не само гледа с рентгеновите си ръце, а е умозрителна и опитна. Лечителката върши всичко с любов. А любовта оставя следи.

„Тихо бленува нощен покой,/тихо се носи ромон далечен./Там в далнината припламва звезда/и от кошара агне приплаква„.

Това четиристишие е от стихотворението „Нощен покой“ на Момера Пенчева. Да, правилно разбрахте – на Момера е. Нейната дарба е продължена, а чувствителната й и ранима душа е озвучила посвоему гласа на болката. Тя има над 80 стихотворения, показала е някои на Димитър Делян. За тях знаят близките й, приятели и групата специалисти, с които е работила. И всички я насърчават: „Пиши“.

В разговора става дума за прераждането. Питам я дали вярва в него. Кратка пауза и следва отговор: „Краят е един – неповторим и незнаен. Идва веднъж, както човек веднъж се ражда и живее. Винаги, когато загубя някого, когото съм обичала, ме е боляло. Остава само мисълта за неговия жив образ в нашето съзнание. Всичко в земния ни живот се повтаря, освен смъртта. Ние сме съставки от великата природа и когато си отидем от този свят, отново се сливаме с нея“. С други думи – постигнато е своеобразно златно сечение и то не по пътя на предпоставеността, а по силата на логическото заключение. В същото време се съхранява памет за извървения земен път.

„За Новата година пожелавам на всички здраве, спокойствие, благополучие, щастие и любов. Любовта, която носи мир, радост, разумност, търпение“, е посланието на лечителката.

Димка КАБАИВАНОВА