Обсъжда се увеличаване на учебната година

Образователният министър проф. Галин Цоков обяви във вторник пред БНТ, че трябва да се отвори дискусия за увеличаване на учебната година с една седмица – независимо дали да се започне със седмица по-рано или да се завърши седмица по-късно.

Темата отново се е появи на дневен ред около обявяването на 3 януари за неучебен в цялата страна и въпроса за недостатъчното учебни дни, за да се покрие целия учебен материал. 

„Изключително важно е този дебат да започне още от сега, може би след Нова година и ще е за това как да се увеличи поне с една седмица учебната година – дали това да стане с една седмица по-рано, преди 15 септември, или с една седмица да се навлезе за някои класове в юли. Третият вариант е да започва или да завършва стъпаловидно учебната година, например и сега спортните училища започват учебната година от 1 септември. Евентуално за различни етапи и степени, според броя на учебните дни, да се започва в различна седмица през септември. Всичко това трябва да се обсъди и с учители, и с родители, и с ученици, и се надяваме да има време да го отворим този дебат“, поясни той пред журналисти след събитие за иновации в образованието. 

Подобна идея през 2022 г. лансираше и бившият премиер акад. Николай Денков, който тогава бе образователен министър. 

Предложението е учебната година да започва в периода 5-7 септември, малките ученици да завършват няколко седмици по-късно от сега, а добавеното време да се използва за по-дълги ваканции по време на самата учебна година. До реализация на подобна идея обаче не се стигна основно заради обществено недоволство и полярни мнения.

Увеличение на парите за образование

„Предвижда се да има увеличение от 4.1 процента на 4.8 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) на средствата за образование в проектобюджета за 2025 г.“, обяви във вторник пред журналисти образователният министър проф. Галин Цоков след събитие за училищни иновации.

По думите му допълнителните средства ще са достатъчни за увеличаване до 125 процента на заплатите на учителите спрямо средната работна заплата за миналата година за страната. Планирани са и допълнителни средства за висшето образование, за да може заплатата на преподавателите да достигнат 180% от средната заплата за миналата година.

„За висшето образование се дават около 400 млн. лева отгоре от миналогодишния бюджет, за да могат да достигнат заплатите на преподавателите 180% от средната работна заплата за изминалата година. Около 8 млн. повече ще се дадат и за наука. Предвидени са повече средства и за увеличение на издръжката на БАН“, каза проф. Цоков в ефира на БНТ.

Парите за образование нарастват всяка година най-вече заради увеличението на учителските заплати и възнагражденията на преподавателите в университетите. 

Иновации в образованието

По време на събитието за училищни иновации образователният министър обяви, че шест нови училищни лаборатории ще разработват важни иновации за образователната система през 2025 г.

„Те са насочени към социално-емоционално учене и подкрепа, въвеждане на изкуствен интелект в образованието, обучение чрез спорт и изкуство, образование с наука и развиване на дигитално-медийна грамотност“, каза проф. Цоков.  

Лабораториите ще са в 6 училища в страната. Крайните продукти на първите 5 лаборатории по националната програма на МОН „Иновации в действие“ пък бяха представени на форума. 

„Освен реализирането на иновации в конкретни училища, много важно е развитието на културата за иновации. В момента има 521 иновативни училища в България, 1/4 от които вече реализират трети или дори четвърти иновационен проект“, каза министърът.