Никулден е! Честито на имениците!

На 6 декември честваме един от най- тачените светци – Свети Николай Мирликийски Чудотворец.  Той е настойник на моретата, моряците и риболовците, на банкерите и търговците  и на най 180 000 именици в България.

Свети Николай, архиепископ на град Мира в Ликия (Мала Азия), е умрял на 6 декември 342 година и светите му мощи се пазели там до 1087 година. През времето на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118 г.) мощите на свети Николай били пренесени от гр. Мира в гр. Бари, Италия, където почиват и до през днешния ден във величествената базилика, издигната в негова чест.

В Западна Европа също празнуват деня на Св. Никола. Освен в италианския град Бари, където дружно го празнуват православни и католици, в Холандия и Белгия да вземем за пример този ден е изключително значим за децата. В нощта на пети против шести декември малчуганите оставят обувките си с вярата положителният светец да ги изпълни с лакомства и дарове. В доста региони на запада празненствата за свети Никола последователно се трансформират в Коледа.

Според една легенда, по време на мощна морска стихия, светецът избавил с молебствия моряците на кораба, с които пътувал към Божи гроб. Според друга, светията запушил дупка в кораба с шаран и възкресил моряк, умрял при рухване от най-високата мачта.
В облика на свети Никола се преплитат чертите на добродетелния християнин и на езическия господ Посейдон. Това е повода българите да го почитат като патрон на моряците и риболовците, както и като настойник на океаните, моретата, реките и езерата. Смята се, че когато е сърдит, светецът предизвиква бурите и ураганите. Затова на Никулден моряците остават на сушата.
Празникът на св. Николай попада във времето на Рождественския пост и в този ден доста православни християни одобряват свето Причастие, а за празничната софра подготвят рибни ястия, които носят в храма за освещаване.
Много храмове в България носят името на Мирликийския Чудотворец. Никулден е празник на град Бургас, чиито поданици са го избрали за собствен небесен настойник.
Рано сутринта на Никулден  започва подготовката за трапезата. Рибата се приготвя по специфичен метод, като се пълни с булгур, ориз, орехи, лук и стафиди, увива се в тесто и по този начин се слагала да се пече. Това ядене наричат “рибник ” – жертвата, която принасяли в чест на св. Никола.
Подготовката продължавала с омесването и изпичането на обредни хлябове – единият наричали на св. Петка, а другият на св. Никола. Останалите гозби трябвало да бъдат наложително постни- сарми, чушки, боб, царевица. Навремето, след като специфичната софра за празника била подготвена, идвал свещеникът, който прекадявал храната и отрязвал опашката на рибата. После стопанинът на къщата вдигал високо над трапезата хлябовете и ги разчупвал. В този ритуал се криело вярването, че вдигнатият високо самун ще “вдигне ”  житата от идната годишна продукция.
Никулденската софра не се раздигала през целия ден, тъй като хората вярвали, че в дома се прибирали отишлите си от този свят, с цел да се гостят. Около трапезата се пеели никулденски песни. Следобед на площадите се извивало хоро, което в някои краища на България наричали “сглядно ”. На него се хващали всички моми, на които им предстояла сватба.
Вярвало се, че от този ден започвала същинската зима, бурите и снеговете. Дори хората вярвали, че на този ден ще завали първият сняг, който свети Никола щял да поръси от дългата си бяла брада. Никулден отбелязвал значим миг и за риболовците – краят на есенно-зимния рибарски сезон, след този ден риболовът бил неразрешен.
Различни гадания също съпътствали празничния ден. Народът вярвал, че в случай че денем било студено и валяло сняг, реколтата през идната година щяла да бъде добра, а в случай че времето било меко – щяло да има слаба годишна продукция.
Днес честват: Кольо, Колю, Ненко, Нено, Никола, Николай, Нино, Ненка, Никол, Николета, Николина, Николинка, Нина, Нинка, Ница.