Виолета ВЕЛЧЕВА, която се отказа от Лас Вегас, за да се върне към корените си

Дизайнерката показа на американците що е то българска находчивост и талант

• Тя нарисува обувките на Кобрата за мача с Антъни Джошуа
• Предпочете родния Чирпан след 23 години в Аризона и Невада

ОТКРОВЕНИЕ В ТРИ ЧАСТИ, КОЕТО НЕ ОТСТЪПВА НА ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН

ЧАСТ ПЪРВА: ПРОЛОГ

Една печалба от лотарията „Зелена карта“ я отвежда в страната със Статуята на свободата. Тогава е на 26 години. Още като ученичка мечтае да отиде в САЩ. Баща й – директор на училището в с. Михайлово, й разказвал как живеят хората там. Та искала да види с очите си. Два куфара и самолетът я пренася отвъд Океана в Сан Франциско. Установява се във Финикс, Аризона. Живее там седем години. Веднага записва курсове по английски език и работи в заведение за бързо хранене. Не след дълго я назначават за учителка в детска градина (в Пловдивския университет е завършила начална педагогика и психология). Вратите пред нея ту се отварят, ту се затварят. Но Виолета Велчева е чирпански харамия – което значи, че знае как да се настрои на позитивни вибрации и да зареди батериите за успех. Мести се в Лас Вегас и продължава работата с деца.

ЧАСТ ВТОРА: КРАТКО СЪДЪРЖАНИЕ НА ТАЛАНТА

Виолета Велчева е човек, който влага душа и сърце в това, което прави. Извън работата, започва да рисува триизмерни пана. Оценяват ги високо, дори едно от произведенията слагат в болница в мегаполиса. Виолета рисува още от дете. Пробвала да се запише да учи в казанлъшката Художествена гимназия, но се разминала с нея. Във Вегас работи в голяма компания като специалист по дестинейшън мениджмънт – посреща и организира програмата на корпоративни групи, които идват за различни събития. Но душата й жадува да рисува. И да направи нещо, което да е изненада. Купува обувки и боя. И познайте какво се случва! Рисува обувките с боята! Показва ги в интернет и… първият клиент се обажда. Не ги продава. Иска да е сигурна в качеството. Прави проучвания и създава доста успешен бизнес. Реализира моделите си, работи по поръчка, като рисува, освен обувки, и тениски, шапки, раници… За Тихомир Благовестов, световен шампион по бойно самбо, рисува обувки с българския флаг. А на мача срещу Антъни Джошуа първият ни боксьор Кубрат Пулев излезе на ринга с обувки, изрисувани от сръчната и находчива Виолета.

ЧАСТ ТРЕТА: ЕПИЛОГ ИЛИ КОГА СЪБРАНИТЕ ТРИ ПРЪСТА ПРАВЯТ КРЪСТ

С Виолета Велчева се познаваме от много време. И моите корени са чирпански. Сега говорим за носталгията като преодоляно чувство, защото тя вече живее в Чирпан.
„През тези 23 години многократно съм прелитала през Океана, за да се върна на родна земя, да отворя вратата на Моя дом. Отключването на пътната врата ми се струваше като свещен ритуал. Още когато колесникът на самолета се отвореше, до мига, в който контактува със земята, сърцето ми лудо биеше. Събирах трите пръста и правех кръст с благодарност….
Никога не съм “горила мостовете” между България и Щатите. Аз съм много позитивно мислещ човек, винаги съм търсила и на двете места по-доброто, както къде и как може да ми послужи за по-добър и по-смислен живот“, казва Виолета и грейва с онази нейна заразителна усмивка, срещу която не можеш да стоиш безразличен. И доверява: “Звънът на камбаната от храма ”Свети Архангел Михаил” и до ден днешен ме вдъхновява и топли. Ако умееш не само да слушаш, ами и да чуваш, ще разбереш, че в ранни зори ни призовава да бъдем по-добри, да си помагаме, да вървим напред заедно, с отговорност най-вече към себе си“. Нейното най-силно желание е „ да обуе Душата с прозрачни обувки със светеща основа с грайфери… където стъпи, да оставя дълбоки и светли следи“.
В Лас Вегас Виолета Велчева имаше арт клас. И децата, и родителите все още я помнят с добро. Както и тя тях. С повечето поддържат връзка.

„В България се занимавам с няколко деца, но не на ниво школа. В бъдеще имам планове, които са свързани с друг вид обучение, на основата на онова, което не се преподава в Харвард. Много различно от остарелия вече образователен модел, но това е друга и доста дълга тема. Тъкмо повод да ме потърсиш пак“, смее се тя, а аз й признавам, че няма да я оставя на мира, защото знам какъв е приносът й за “Вазовата България” – уникален проект, който дава възможност за изява на ученици от различни възрастови групи и интереси.

„Адмирации за къща-музей ”Иван Вазов” в град Сопот и на Община Сопот. Вече 10 години конкурсът се провежда и става все по-популярен както в България, така и в чужбина (участват български училища в Европа). Децата пишат стихове, рецитират, снимат, пеят, рисуват… Идеята е чрез творчеството на великия Иван Вазов да преоткрият, да заобичат и съхранят българския дух през вековете. Тази година реших да не участвам, защото две поредни години завоюваме призовото място. Достатъчно е, че дадох тласък и “запалих” други колеги и деца да учат и творят чрез проекта. Когато се намерят съмишленици и радетели на българското творчество и фолклор, имам готовност да представя проекта в българските училища по света, или да обуча учителите там как да създадат свой собствен проект, прототип на моя“, готова е да помага тя. И то не само с тениски, които нарисува специално за конкурса. Когато насочвам разговора към Никола Манев, лицето й се преобразява.

„Никола Манев не е само мой ментор. Бяхме много добри приятели. Говорили сме си с часове. От него се научих да уважавам всеки, независимо от възраст, пол, раса, интереси… Той ме научи да следвам неотлъчно и неуморно целта си. Казваше ми, че почти 30 години е работил , за да изгради име, а след това името е започнало да работи за него. Постоянство, труд , вяра… Казваше, че дори и да си на ръба да се откажеш, да се обърнеш назад и да видиш пътя, който си изминал. Да си дадеш аплодисменти за изминатото и наученото, и да намериш сили да продължиш… Голямо богатство са съветите на Кольо“, благодарна е на чирпанлията-парижанин неговата ученичка. Според нея, всички сме едно голямо цяло.

„Един без друг не можем. И всеки си научава уроците рано или късно. Формула няма, за съжаление, в материалния свят и времето на новите технологии има отчуждаване , завист, злоба… А на човека му трябва много малко, за да бъде щастлив. Аз вярвам в доброто и в светлината, и зная както и всички хора знаят, че след зимата идва пролет, след нощта идва ден и ви казвам, че любовта ще спаси света“. Такава е убедеността на един глобален човек,чиито мисли са плод на преживяното и осъзнатото.

Димка КАБАИВАНОВА