Изложба „Домът, който носим в себе си“ се откри в зала „Лубор Байер“

На 3 декември 2024г. в старозагорската изложбена зала „Лубор Байер“ се откри изложба, посветена на 40-годишнината от откриването на Дома на художника в Стара Загора и 125-годишнината от рождението на Дечко Узунов.

Подробности за събитието сподели д-р Милен Алагенски – председател на Представителството на СБХ в Стара Загора и куратор на експозицията . Месеци назад, той е положил не малко усилия да се справи с документи, журналистически материали и спомени на художници съвременници и участници в на събитието, станало преди четири десетилетия.

На три табла са маркирани най-важните стъпки от идеята за създаване на Дом на художника, реализирането й, и проведената дейност за изминалите почти 9 години, преди да се реституира и върне на наследниците на фамилия Бухчеви.

„Към края на 70-те години на ХХ в. Съюз на българските художници (СБХ)- група Стара Загора, съвместява изложбите си в други културни институти, в няколко пространства за общо ползване – Клубът на дейците на културата, изложбен салон на улица „Байер“, Народната опера, Окръжната художествена галерия и др. Групата ползва самостоятелно 11 ателиета, които предоставят творческа база. Там се съвещават ръководството на групата и Художественият съвет. В същите ателиета през 1980 г. са посрещнати и гостите от първия пленер „Дружба“ . Ателиета се оказват недостатъчни за дейността на групата и за подготовката на Обща художествена изложба „Младост“.

През 1976 г. се изказват на глас първите идеи за самостоятелно творческо пространство. Към 1978 г. е документирана идеята такова пространство да бъде Дом на художника. Избира се Бухчевата къща – сграда с богата архитектура и културна украса, построена през 1910 г. В същия документ се определя проектантската група за реставрацията на къщата: фасада- Антон Гюков; първи етаж – Борислав Кожухаров; втори етаж – Илия Тодоров; приземна зала – Христо Танев, Райчо Чакъров, Тодор Ковачев. За Клуба на художника отговарят Любомир Цакев, Неделчо Куманов и Емил Иванов- всички под надзора на Димитър Чехларов и Симеон Симеонов. Проектът за преобразяването е ръководен от екип с ръководител арх. Стойко Илчев. Строителните дейности са от Ремонтстрой. От страна на групата е избран Петър Русев да им помага. Уредник на дома е Тодор Ковачев. Той изработва и запазения знак на институцията.

Цялата гилдия е впрегната за възстановяването на къщата. Мокетите и завесите са поръчани в Сливен. Работи се по камината. Проектират се мебели, които ще се изпълнят в завод “Мебел“. През м. април 1983 г. е осигурен парен бук за тях. Към този момент вече са ясни проектантите на стенописите за къщата – Илия Тодоров, Райчо Чакъров, Михаил Косев и Тодор Арсов. За изпълнители са посочени Стефан Лукианов, Кольо Митев, Иван Тутов, Георги Петракиев, Георги Шеаков, Иван Радев и Владимир Григоров, Тенко Тенев, Славчо Георгиев и Гешо Гешев.

През лятото на 1983 г. откриването е насрочено за началото на месец септември. Впоследствие Домът на художника е открит на 10 май 1984г.

От края на 1983 г. в къщата вече заседава специализираната комисия към Художествения съвет при групата на художниците.

Домът на художника -“Бухчевата къща“ е културен институт, който извършва разностранна дейност в областта на изобразителното изкуство и останалите сфери на културата – експозиционна, образователна, популяризаторска, рекламна и др. Основните задачи на дома са да събира и експонира постиженията на старозагорските художници, да бъде средище да организиране на временни експозиции и международни прояви в областта на пластичните изкуства, като Международният пленер „Дружба“. Тези и други прояви се организират възоснова на годишен план, изготвен от уредника на институцията. Създава се Съвет към дома, в чиито състав влизат уредникът, председателят на Дружеството на художниците Стара Загора, представители на частния бизнес и на други творчески сдружения. Съставът и числеността на Съвета се уточнява и гласува от уредника на дома, а се утвърждава от Изпълнителния комитет на Общински народен съвет в началото на всяка календарна година.

Сградата е разпределена по следния начин: Приземният етаж се предоставя на СДТ „Обществено хранене“ – Клуб на художника. На първия етаж се намират две канцеларии – финансово-административния отдел и ръководството на СБХ-група Стара Загора, както и две стаи за делови срещи и разговори на групата и Общински съвет за култура. Целият втори етаж, съставен от 4 стаи е отреден за музей на изобразителното изкуство. На таванските помещения са разпределени два склада и стая на уредника на дома. Институцията е снабдена и със свое компютърно-информационно звено и издава свои печатни материали.

Година преди официалното откриване на Дома на художника, на заседание от м. юли 1983 г. се предлага да се поканят за самостоятелни изложби известни земляци „на високо равнище“. Идеята е да се организира десетдневка на изобразителното изкуство в града през м. май 1984г. , която да съдържа самостоятелните изложби :акварел на Дечко Узунов, малка пластика на Валентин Старчев и изложба на СБХ-Група Стара Загора. Извън това се подготвя ретроспективна изложба – „40 г. СБХ“ – Група Стара Загора, самостоятелна изложба на Злати Златев в зала „Байер“ и самостоятелна графична изложба на Недялко Абаджиев – в КДК.

Откриването е факт на 10 май 1984г./четвъртък/. Светлин Русев произнася тържествено слово, след което е прерязана лентичката на Дома на художника. Специални гости от страна на СБХ са Светлин Русев, Дечко Узунов, Валентин Старчев, Калина Тасева и Зафир Йончев. Към този момент в старозагорската група на художниците членуват 120 творци, от които 15 са членове на СБХ. Обявява се дарението, което правят с по една своя творба на Дома -Дечко Узунов, Валентин Старчев и Янаки Кавръков – творчески секретар на СБХ-група Хасково.

Експозициите в Дома са наречени „Майсторски изложби“. Творческият секретар на групата Иван Попчев дава заявка, че ще ги превърне в традиция. Действително Домът на художника е припознат от Групата на художниците като свой единствен дом. През годините там се редят изложбите на Любомир Цакев, Ботьо Ботев, Димитър Сотиров, през 1985 г. са общите изложби на Румен Петков и Велин Дечков, на Любомир Цакев и Филип Папазов, Борислав Стоев и Митко Динев; самостоятелни изложби на Валентин Дончевски, Любомир Цакев, Стефан Баев, Райчо Чакъров, Тодор Ковачев, Георги Славов, Михаил Косев и Злати Златев, Белин Мартинов през 1986г. и т.н.

Институцията се утвърждава бързо и на национално ниво чрез живописния пленер „Дружба“, който приема гости от чужбина и България“.

С богат снимков материал са илюстрирани някои от събитията и хората, свързани с откриването и дейността на Дома на художника. 16 акварела на Дечко Узунов, от фонда на Старозагорската галерия са подредени в салона. За акварелното изкуство на автора им проф.д-р Марин Добрев през далечната 1984 г. е написал много емоционално есе, което също е част от интериора на изложбения салон.

Зам.-кметът на Община Стара Загора Милена Желева приветства всички присъстващи и благодари за усилията на д-р Милен Алагенски, на Художествена галерия – Стара Загора, Художествена галерия – Казанлък, Държавен архив – Стара Загора, на всички от групата на художниците, които са помогнали за тази изложба.

„Много е важно да помним, съхраним и запазим историята. Община Стара Загора ще помогне да се направи едно издание, което да запази повече спомени и архиви, за да може и настоящето, и бъдещо поколение да чете и запази. Идеята е да съхраним спомените, да се онагледи историята и хората, които стоят в началото и които и днес градят този път“, каза Милена Желева.

Милен Алагенски връчи Благодарствени адреси на Художествените галерии на Стара Загора и Казанлък за подготвяне на изложбата.

Експозицията може да бъде разгледана до 17 декември 2024 г. в изложбена зала „Лубор Байер“.

Росица Ранчева