Каролина ЦЕМЗАУЕР от Австрия: Отворена съм за напредък, но съм голям фен на издържалото изпитанието на времето

Каролина Цемзауер е завършила педагогика в Университета във Виена (неговото неофициално име сред австрийците е Hauptuni, което в превод означава Главният университет. През 2009 г. младата учителка започва да учи преподавателска квалификация по английски език и визуално образование. И оттогава е част от австрийската образователна система. С нея се познавам отпреди десет години, когато посетих политехническо училище за деца от първи до девети клас. Тогава се впечатлих от условията за обучение там. В учебната стая всеки ученик си имаше своя „кабинка“, оборудвана с компютър. Пълното възприемане на технологиите в учебното заведение беше в ход. Понеже с Каролина Цемзауер продължаваме да поддържаме приятелска връзка, тя сподели, че учителите вече започват да поставят нов акцент в обучението – връщане към традиционните начини на обучение – впрочем за това заговориха още през 2023 г. в Швеция. Как е в Австрия, където дигитализираният подход в образованието е в пълна употреба. Отговорът – сега.

Каролина, каква е Вашата нагласа за дигитализираното обучение на учениците?

Много неща се промениха през това време. Въпреки че съм отворена за напредък, аз съм голям фен на неща, които са издържали изпитанието на времето. Така че, разбира се, дадох шанс на дигитализацията в училище – въпреки че не съм експерт по отношение на компютрите – по-скоро „чиновник“. В крайна сметка, интересът ми не е толкова голям, че да „жертвам“ свободното си време за това. Тъй като дигитализацията в училище първоначално започна трудно, знанията ми бяха само основни и колегите, които наистина бяха много запознати в областта (мрежи, административна работа и т.н.), очевидно не можеха да бъдат навсякъде, така че предпочетох да се съсредоточа върху подготовката ми за аналогови уроци и да разчитам на това, отколкото на дигитални. Но беше във възход поради своите предимства. Както всичко и дигитализацията има две страни, както се оказва сега.

Според Вас, грешният или правилният начин е да се дигитализира обучението в училище?

Дали е правилно или грешно да се дигитализира преподаването вероятно зависи от няколко фактора: предмет; има ли смислена употреба в тази специализирана област; интересът на учителя към дигитализирания свят. В уроците по английски език за мен е практично да прожектирам учебника, използван от учениците, върху бялата дъска, или да използвам смартфона вместо речник – и функцията за произнасяне на думите също е очевидно положителна. Използвам и предоставения от Британския съвет сайт и показвам на учениците видеа, интервюта и т. н. Разбира се, използвах онлайн платформи за обучение вкъщи по време на локдауните през 2020/21/22-ра. За мен лично това е краят, въпреки че има много други начини за интерактивно преподаване на английски. Но не го правя, защото нямам голям интерес да прекарвам допълнителни часове пред компютъра и да създавам дигитални учебни игри; фен съм на възможността да докосвам/хващам нещата. В началото на дигитализацията в училището често трябваше да се справям със софтуерни грешки (вероятно също с операционни грешки и т.н.). И в крайна сметка, уроците бяха влошени. Считам, че устната комуникация лице в лице е най-важното нещо в английския език (или в обучението по чужд език изобщо). Чуждият език не е просто „превод“, езикът включва и чувства, емпатия и т.н. Според мен учениците, така или иначе, прекарват твърде много време пред цифрови устройства. Но със сигурност има предмети, при които дигитализацията е всичко, а има и учители, които са „интернализирали“ дигитализацията и наистина се възползват максимално от нея. Тогава цифровизацията също е истински напредък. Но мисля, че цялото нещо трябва да е автентично, за да може да се разглежда като печелившо.

Какво забелязахте в годините на обща дигитализация?

Учениците говорят по-малко помежду си (по време на междучасията), защото или играят, или си изпращат снимки, или други подобни – те стават самотни един до друг до известна степен. Концентрацията страда от дигитализацията (чатове, изскачащи прозорци и т.н. винаги изискват внимание…) Правописът на учениците се влошава (програмата прави предложения за подобрение и те се приемат). Учениците стават все по-малко способни да пишат на ръка (след кратко време изпитват болка). Докладите и презентациите рядко се представят с техните собствени думи, а с copy-paste. Текстовете вече не се пишат от учениците, а се възлагат на AI (изкуствен интелект) ​​или се диктуват на програмата и т.н. Моята лична оценка за дигитализацията е, че не трябваше да се налага изцяло в училище. Целенасоченият подбор би бил по-изгоден, според мен. Времето също трябваше да бъде ограничено.

След повече от десетилетие Швеция, пионер в цифровото образование, се връща към традиционните учебници. Какви са настроенията в Австрия в тази посока?

Въпреки че Швеция сега (НАКРАЯ, по мое мнение) отстъпва, Австрия все още е с курс на дигитализация и непрекъснато определя нови приоритети в уроците и училищата с „MINT“ (математика, компютърни науки, природни науки, технологии).

Забелязваме, че днес расте незаинтересовано поколение, което се е научило да управлява всичко чрез своя смартфон и да получава всичко чрез Google. Какво би станало, ако това продължи?

По мое мнение дигиталният свят е много широк и дълбок, и можете да намерите неща, които иначе не бихте намерили – но понякога може да бъде много едностранчив. Дори ако учениците се научат как да използват търсачки и т.н., удобството, в крайна сметка, надделява и учениците – без да го поставят под съмнение, вземат първия резултат, който се появи. Компетентността – като лична отговорност, размисъл, дори здрав разум намаляват… защото „Гугъл“ казва така… Мисля, че, ако спре токът, много хора вече няма да могат да се справят сами. Кой би могъл да приготви ястие, ако не може да намери рецепта онлайн? Кой би имал достатъчно креативност, за да се справи с проблемите, които могат да възникнат в ежедневието? Без приложение кой би знаел кои диви растения са годни за консумация? Освен това дигиталният свят ви приканва просто да скриете неща, които не харесвате. Това не е възможно в реалния живот – вие също се сблъсквате със ситуации, които може да не харесвате особено, които са ви твърде скучни и т.н. Разбира се, „заличаването“ на тази ситуация не работи и съществуващата липса на интерес към нея става много по-интензивна, отколкото беше преди. Дигиталният свят е забавление 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, но, според мен, животът е повече от забавление – това е преди всичко възможността да го оформите сами. Социалните медии, инфлуенсърите, Google, Wikipedia и т.н. не са жизненоважни за това – знанието, което бабите и дядовците все още са имали, но…

Промяната правилното решение ли е, ако се установи, че нещо не работи? Какво биха загубили и учители, и ученици от подобна промяна и дали тя ще бъде пълна?

Не е необходимо да има пълна промяна – целенасочената промяна би била много по-добра. Но как ще се определи този фокус е тема сама по себе си. Лично аз виждам промяна не само в цифровизацията – като необходима, но и в цялата система. Изискванията на днешния свят са различни и трябва да сме подготвени за тях. В същото време обаче има изисквания, които човечеството винаги е имало (как да си набавя храна например) и точно това знание в момента се преподава много малко. Мисля, че хората вече не са достатъчно независими, за да се грижат за себе си.

Член сте на организацията с нестопанска цел Land Embach. Работите по проект „Годни за консумация“. Бихте ли споделили идеята, работата и резултатите от дейността на тази общност?

Нашият клуб – или по-скоро нашата група, в момента се състои от 6 души, които работят на доброволни начала. 12 деца се включиха във ваканционно-активната ни акция по засаждане. Когато пристигнаха на определените места, беше особено приятно да се види, че са донесли със себе си овощни дървета, които те и техните семейства са осигурили. И толкова много растения получиха ново място: горски плодове покрай оградата, ябълкови дървета на поляната, кулинарни билки в малки лехи и т.н. В края на кампанията бяха засадени малини, къпини, ягоди, боровинки, арония, ябълкови дръвчета, смокиня, както и билки за кулинария – див лук, мащерка, риган, мента, маточина, градински чай.

Друго направление, в което работим, е, че сме събирателен пункт на по-малко употребявани ежедневни предмети/дрехи, които се изхвърлят. А използваемите и добре запазени вещи могат да продължат да се ползват, ако се ремонтират и модернизират. След това ги пускаме в обращение, като организираме базари, битпазари, разменни срещи и т.н.

Как се организират базарите? Обикновено къде се позиционирате?

Базарите са така организирани, че предлагаме целия си асортимент (в зависимост от сезона) в подготвено помещение. Или се присъединяваме към съществуващо събитие, или сами организираме подходящо такова. Там посетителите могат да разгледат нашата гама и да вземат това, което им е необходимо със себе си. Навсякъде са поставени кутии, където хората могат да направят доброволно дарение за стоките. На нашите събития обикновено има занаятчийска маса за деца, където правим кукли от чорапи или коне от единичен чорап. Превръщаме стари тениски в прежда и ги обработваме допълнително, или шием пазарски чанти от ризите..

Събраните пари отиват за благотворителност. Какви каузи подкрепихте?

Всички приходи (минус всички разходи, които сме имали) от такова събитие са за благотворителна кауза. До момента имаме събрани пари за изграждане на местна детска площадка; подпомогнахме финансово друго сдружение в ремонта на местната фестивална зала; закупихме овощни дървета, храсти и билки за кампанията „Годни за консумация“; правихме up-cycling проекти за деца през лятото. Последното събитие (30 ноември 2024 г.) беше участие в малък коледен базар в града. Използваме приходите от това събитие, за да подкрепим ски курса в детската градина.

Интервю на Димка КАБАИВАНОВА