На 27 ноември се чества Свети преподобни Теодосий Търновски

Преподобният Теодосий Търновски бил ученик на преп. Григорий Синаит. В пост и молитва се подвизавал в Келифарската гора край В. Търново, дето основал манастир и просветна школа. Изобличил ересите при църковните събори при цар Иван Александър. Отишъл да посети съученика си патриарх Калист в Цариград, починал в 1363 година.
Преподобният Теодосий Търновски приема монашеско пострижение в Арчарския манастир „Свети Николай“ край Видин. От там тръгва да търси духовно ръководство и достига до знаменития исихаст и учител в съзерцателния живот, преподобни Григорий Синаит. Под неговото опитно ръководство Теодосий дотолкова преуспява в духовния живот, че според думите на житиеписеца му Калист учителят „изсред всички ученици само на него позволил да безмълствува в килията си.“
След смъртта на преподобни Григорий Синаит, манастирското братство единодушно избира Теодосий за игумен. Той отказва да приеме такава голяма отговорност и тръгва да търси ново духовно пристанище. Посещава Атон, Солун, Бер и Цариград, много места из България и накрая, заедно с ученика си Роман основава свой манастир в Килифарската пустинна местност до Търново.
Скоро около него се събира голямо духовно братство от българи, сърби, румънци, унгарци и гърци.
Сред неговите ученици най-изявени са преподобният Роман, ученият йеромонах Дионисий и още по-ученият Евтимий, бъдещият предстоятел на Българската православна църква и патриарх Търновски.
Поради разбойнически нападения, наложило се Теодосий, заедно с братството, да се преселят по-близо до столицата Търново. Новото място е в пещера и стръмните скали правят мястото недостъпно от нападения. На това място Теодосий прекарва три години, заболява тежко, боледува в продължение на двадесет месеца и поради физическа слабост се отказва от длъжността игумен, която прехвърля на Роман. Теодосий, заедно с Евтимий и още трима ученици, се отправя за Цариград при своя приятел и сподвижник измежду следовниците на Григорий Синаит, патриарх Калист І. Умира в патриаршеския манастир „Свети мъченик Мамант“ на 27 ноември 1363 г.
Преди смъртта си Теодосий прави завещание, в което съветва своите ученици да пазят неповредена благочестивата православна вяра.
Преди смъртта си изповядва догматическите постановления на вселенските събори и се причастява с пречистите Христови тайни. Тогава килията му се изпълва с благоухание. Лицето на умиращия чудесно просиява и той издъхва в блаженство. Последните думи, които произнесъл са: „Вижте, небесно войнство!“
Преподобни Теодосий Търновски създава със своята исихастка школа нова епоха в Българската църква, която повдига духа и културата на монашеството и на православното благочестие. Без да заема архиерейски сан, благодарение на авторитета си на свети човек, преп. Теодосий Търновски е водач в борбата на православната църква срещу ересите. 3аставя цар Иван Александър и тогавашния търновски патриарх Теодосий да свикат църковен събор през 1350 г. в Търново, на който са осъдени месалианската, богомилската и адамитската ереси. През 1360 г. на друг събор осъжда юдейската религия.
Св. Теодосий бива надарен и с пророчески способности. Според житиеписеца на Евтимий Григорий Цамблак Евтимий вижда учителя си Теодосий по време на съзерцателна молитва като огнен стълб; на другия ден Теодосий предсказва, че Евтимий ще стане търновски патриарх, но че при него ще бъде разорена тяхната обител и цяла България ще бъде завзета от агаряните (турците).
След кончината на св. Теодосий Търновски Цариградският синод го канонизира за светец, а патриарх Калист лично му написва житие.