Деси ДОБРЕВА: Учителят може да даде крила на своите ученици и да отвори света за тях

За лекциите по фолклор в Ирландия използвахме субсидия от БАН и лични средства, уточнява популярната изпълнителка

Тя е певица с характер. Влага много от себе си, за да завладее публиката. И го прави с любов. И много успешно. Русокосата й къдрава глава с прекрасна усмивка дълго време грееше на екрана в „Шоуто на Слави“. Сега младата и талантлива изпълнителка има своя самостоятелен път на сцената – у нас и по света. Няма как да сбъркаш гласа на Десислава Добрева. Бог си е свършил работата с нея. Не само слушам, но и виждам музиката й. Затова ми е близка и оставам неин почитател.

На 9-и и 10 ноември, заедно със своята колежка Десислава Христова – и двете докторантки в Института за изследване на изкуствата при БАН, и със съдействието на НП Ваня Андреева-Малакова – посланик на България в Ирландия, изнесоха три публични двуезични интерактивни лекции в българските неделни училища „Азбука“ и „Райна княгиня“ в Дъблин, и в училище „Васил Левски“ в Шанън, Ирландия. В разговора Деси Добрева каза, че са много доволни. Вярвам й!

 Г-жо Добрева, как усетихте децата в Дъблин и Шанън, доколко те са свързани с България, когато са далече от нея?

Децата навсякъде са прекрасни, без значение дали са в една или друга държава, както и от какъв етнос са. Специално за българските деца, живeeщи извън границите на България, мога да кажа, че са изключително будни и сериозни в учението си, благодарение все пак и на техните родители, както и на всеотдайните учители в многобройните български училища по света. Не само бяха разучили сценария и песните, по които след лекцията направихме работилница за български мюзикъл, но бяха се подготвили с костюми и аксесоари, и дори бяха помислили за артистичното поднасяне на самите роли. Въпреки че живеят далеч от България, определено я носят някъде в сърцата си, осъзнато или неосъзнато.

Какви са впечатленията Ви от посетените учебни заведения – начина на преподаване, базата, която е на разположение на учениците?

Никак не е лесно да се поддържа такава институция и свалям шапка пред всеки, който се е заел с тази непосилна задача. Имала съм доста срещи с деца, учeщи се в български неделни училища, особено в САЩ и Канада, покрай турнетата си там. В много случаи организаторите и преподавателите поемат тази инициатива допълнително към тяхната основна работа, което е равносилно на истинско мисионерство. В действителност преподавателската дейност е мисия, а не просто професионално задължение. Един учител може да даде крила на своите ученици и да отвори света за тях. За съжаление, в днешно време малко преподаватели възприемат тази толкова отговорна професия по такъв начин. Щастлива съм да отбележа, че и трите училища, които посетихме в Дъблин и Шанън, имат прекрасни бази, както и екип. Приятно ми бе да видя една задружна обстановка, посветена на нашите български деца. И се надявам тази просветителска дейност на всички български училища по света да бъде оценена и подкрепена подобаващо от държавната политика в България.

Ще продължите ли инициативата с интерактивните лекции-работилници и на други места?

Да, следващите лекции предстоят в Оксфорд и Лондон на 18-и и 19 януари 2025 г. Интересът е голям, тъй като самото представяне е различно и по-артистично – целта ни е хем децата да научат нещо, хем да се забавляват. Смятам, че това е единственият реалистичен подход в днешно време за адекватно представяне и запомняне на даден материал. Имаме доста покани, но ни е необходимо и финансиране, тъй като за неделните училища е невъзможно да покрият разходите за път и престой. За част от тези лекции използвахме полагаемата ни се държавна субсидия от БАН, а останалата част се налага да покриваме с лични средства.

Според Вас, българчетата в Ирландия осъзнали ли са необходимостта да знаят езика на своите корени?

Въпросът е доста философски и едва ли децата се занимават с него. Това зависи първоначално от родителите, а впоследствие – от развитието и интересите на самите деца. Някои са по-осъзнати и по-свързани с културните традиции на своите корени, други – обратното, претопяват се в новата житейска и обществена ситуация, но всички по един или друг начин все пак са българи и носят частица от България в себе си.

Има ли специален час по български обичаи, традиции и култура?

Българските традиции и обичаи са засегнати в самия учебен материал, така че няма как да бъдат прескочени, а и част от мисията на преподавателите е именно да се запази културната памет на нашата нация.

Какво Ви казаха учителите, а и родителите, там – искат ли децата да се върнат за постоянно в България?

В разговорите ни след лекциите разбрах, че някои по-пораснали деца даже са се върнали в България и в момента живеят тук, което е чудесно – нашата страна има нужда точно от такава младеж, която е образована, възпитана в уважение и култура, запозната с обучението, социалните и икономическите структури и условия извън границите ни, и донесла със себе си своето знание и опит, придобит навън. В тях и в нашите деца, израснали тук, ни е надеждата за развитието на България.

Доколко фолклорът може да бъде информативен за автентичния дух, традиция и идентичност на българския народ?

О, много може да се изговори по тази тема. Фолклорът днес е по-скоро художествена представа за автентичния му вид в миналото, тъй като отдавна не е свързан с нашия бит и начин на живот, но той трябва да живее и да се предава по всевъзможен начин, за да остане жив в съвременната действителност. Благодарение на всички видове препредаване, обработване, интерпретиране и т.н., културната памет бива съхранена за всяко следващо поколение, и само по този начин би могъл да живее и да се развива фолклорът. Все още има много места, които пазят ревниво своите традиции и обичаи. И правят всичко възможно с помощта на всякакви модерни и интерактивни методи те да бъдат разпространени както тук, в България, така и по света, както се случва например с фестивала „Сурва“ в Перник, и много други. Наскоро пях в Одеса за деня на бесарабските българи. И отново се убедих каква уникална общност е това, запазила архаичните форми на езика и фолклора ни. Трябва медал да се дава на всички деятели в тази област – това също е мисия и тя е много трудна в условията на масова глобализация и заливащото ни повсеместно западно унифициране.

Върху кой проблем правите задълбочено изследване като докторант? Какъв изпит ще положите за получаване на научната степен доктор?

Темата ми е свързана именно със съвременните подходи в интерпретирането на традиционна музика и фолклор – поле, в което работя като продуцент, композитор и изпълнител повече от 20 години, и в което са личните ми интереси като представител на българската култура и най-вече като горда българка.

Интервю на Димка КАБАИВАНОВА