Оля Ал-АХМЕД: „Бог е Любов“ е лабиринт, от който читателят излиза сам с много кодове
* Дъщерята на голямата българска и световна поетеса издаде неин дълго скриван роман
* Внукът Джоузеф подготвя сценарий за художествен филм за именитата си баба
* Литературната награда на името на Ваня Петкова, учредена от СБП, ще се връчва всяка година на рождения й ден
Ваня Петкова (1944-2009) е автор на 36 книги, издадени на 5 континента, и поезия, преведена на 13 езика, включително японски, арменски и арабски. Заедно с Елисавета Багряна и Блага Димитрова са единствените български поетеси, влезли в „Световна трансконтинентална енциклопедия за жените поетеси и писатели“ през 1991 г. Носителка е на Националната литературна награда „Георги Джагаров“, на почетния знак „Печат на Цар Симеон Велики“ и на званието „Обединител на култури“. В навечерието на издаването на романа „Бог е Любов“, точно в Деня на будителите, от Съюза на българските писатели обявиха, че учредяват литературна награда на името на Ваня Петкова. Тя ще се връчва всяка година на рождения ден на поетесата. Автор на уникалната статуетка е известният скулптор Гроздан Грозев от Димитровград.
Оля Ал-Ахмед (псевдоним на Олга-Жаклин Нури Садик) е дъщеря на Ваня Петкова и на суданеца от нубийски произход д-р Нури Садик. Пет години от детството й преминават в кубинската столица Хавана. Журналист, специалист връзки с обществеността, преводач от руски и арабски език (владее свободно още английски и испански), поет, писател, публицист. Тя първа открива, че българските медици в Либия са арестувани. Само за една нощ превежда Либийския наказателен кодекс и обвинителния акт срещу тях. Присъдено й е званието „Най-добър международен журналист за 2024″ от Balkan Media Awards. Оля Ал-Ахмед е носител и на още 37 награди за обективна журналистика и публицистика. Автор на „Българо-арабски медицински разговорник“ (2003), на поетичните книги „Огледало“ (2012), „Черното кокиче“ (2013) и на „Цвете от куршуми“ (2024), избрана лирика, събрана в над 200 страници.
На 14 ноември в Литературния клуб „Перото“ в НДК беше премиерата на тайния автобиографичен роман на майка Ви – „Бог е Любов“. Как прозвуча „камбаната“ на Ваня Петкова сред присъстващите?
Хубав въпрос! Камбаната на Ваня Петкова прозвуча толкова силно, дълбоко и звучно, че нейното ехо още дълго ще кънти в медийното и литературното пространство! Направихме изключително емоционална и оригинална премиера! Аз, заедно със сина ми – режисьора и художник на корицата на книгата Джоузеф Ал-Ахмад, представихме дълго скривания, незавършен автобиографичен роман на голямата българска поетеса и моя майка Ваня Петкова – „Бог е Любов. Житие на една свята грешница“, издание на „Книгомания“. В продължение на месеци разчитах и преписвах на компютър дума по дума ръкописа на Ваня Петкова, за да можете сега да го държите в ръцете си. Внукът на поетесата – Джоузеф, пък е автор и на целия художествен дизайн.
Кое беше най-интересното в това представяне?
Напрaвихме го във вид на театрален спектакъл. Публиката беше въведена в тайните на романа с впечатляващия спектакъл под режисурата на внука на поетесата Джоузеф Ал-Ахмад. Младите и изключително талантливи актриси Мария-Радена Божкова и Михаела Павлова се превъплътиха в ролите на двете главни героини в романа – психиатърката Олга Житска и певицата Нина Котленко, чрез които авторката е описала всъщност себе си. Беше прожектиран документалният филм „Ваня Петкова – неудобната поетеса“ с автор Християн Иванов, излъчен на YouTube платформата „БукварЬ“.
Кой беше най-силният момент?
„Черешката на тортата“ беше финалът, когато на сцената се качиха двама евреи и един арменец: журналистът и биограф Исак Гозес, който е първият читател на романа и рецензент на книгата, певецът и музикант Етиен Леви, написал и изпял песен по текст на Ваня Петкова, и изключително близкият й приятел композиторът Хайгашод Агасян, който облече в музика стихотворението „Арменски очи“, превърнало се в специфичен химн на арменците в България.
Исак Гозес е автор на послеслова към книгата. Той как описа Ваня Петкова?
С нескрито възхищение, като необикновена, уникална личност, за която поетът Евгени Евтушенко е казал, че природата я е създала в един-единствен екземпляр. Гозес сравни поетесата с една златна рибка, която обитава водите на Тунжда в родния му град Ямбол. Тази рибка винаги остава някак встрани от останалите си по-безцветни посестрими, те все я избутват, когато се устремяват към хвърлената им храна. Така самотна често е била в живота и Ваня Петкова, заради нетрадиционното си излъчване, заради своята уникалност. Исак Гозес констатира с горчивина, че в книгата „Бог е Любов“ любовта почти я няма. Има предимно изневери, предателства, подлост. Затова пожеланието му е, ако някой реши да продължи романа, двете героини в него най-после да срещнат истинската любов.
Какво още разкрива за себе си в този роман голямата поетеса?
Всичко! Онова, което никой никога не е знаел за нея, само аз, но го криехме! Двете героини на романа са самата Ваня Петкова. Тя разделя образа си на две, и това прави литературното произведение уникално!
„Предварително зная, че това искрено, кърваво писание няма да бъде публикувано тук, а може би ще бъде един ден, но това бе причината да не оформя тази писмена рана, символично наречена „книга“ или „дневник“ през тези 20 години“, споделя самата Ваня Петкова още през 1989 г.
Кое е времето, в което се развива действието в романа?
Действието се развива в България през 70-те години на ХХ век. Психиатърката Олга Житска присъства на концерт на известната певица Нина Котленко – събитие, което ще промени живота ѝ завинаги. Омаяна от харизмата на певицата, Олга мечтае да се запознаят и да разбере повече за нея, отвъд фасадата на славата и слуховете в медиите. След месеци на неуспешни опити да я открие, случайността най-накрая ги среща, и те се сприятеляват. Олга успява да спечели доверието на Нина Котленко, която доброволно ѝ поверява личния си дневник. Дневник, който разкрива една разтърсваща житейска история, каквато Олга, въпреки професионалния си опит на психолог, дори не е подозирала, че е възможна.
Кога точно е писан този ръкопис и къде го намерихте?
Написан е между 1977-ма и 1989 година, „Бог е Любов“ е роман, базиран на реални събития. Беше открит в архивите на дома ѝ в с. Езерово. В това „житие на една свята грешница“ ще се потопите дълбоко в душевността на авторката, докосвайки се до темите за човешките взаимоотношения, страховете, приятелството и любовта, за свободата и обществения плен, описани с голямо майсторство. „Бог е Любов“ е изповед на една свята грешница, както го нарича приживе самата Ваня Петкова.
Защо грешница, и защо свята?
Това става ясно от съдържанието на тази изповед.
А дали читателят лесно ще стигне до границата между грешницата и светицата?
Това вече е същността на въпроса, а отговорът е някъде там, между страниците на заплетения лабиринт на мисли, събития, герои и техните преживявания. Аз съм авторът на предговора, на послеслова и редактор на романа „Бог е Любов“ и горещо го препоръчвам на всички, защото след този роман едва ли вече ще правим интервюто с много въпроси. Всички отговори са вътре!
За Ваня Петкова се твърди, че е била близка с Че Гевара, виждала се е с Фидел Кастро, с Осама бин Ладен. Нейното име е записано в Книгата на рекордите на Гинес като говореща седем езика. Присъстват ли такива факти в романа?
Не! Половината от това, което изредихте, е пълна лъжа! И точно затова издадох романа, за да запуша устата на псевдописачите, злосторниците и онези бездарници, които са способни да пишат само лъжи и измислици. Никога Ваня Петкова не е била близка с Че Гевара, по простата причина, че той бе убит преди тя да отиде в Куба. За Куба има стотици стихове и цяла книга „Венсеремос“. Така че това не само е невярно, но е нелепо да се твърди, че си бил близък с някого, който не е сред живите. Ваня Петкова беше много близка с бащата на Че Гевара – Ернесто Гевара Линч, и с него ги запознах аз. Историята е известна, пише я на много места как, кога и къде съм ги запознала. Живеехме четири години врата до врата с бащата на Че Гевара и втората му съпруга и децата им в Куба, в столицата в хотел „Хавана Либре“. Втората ужасна лъжа – Ваня Петкова никога не се е срещала с Осама бин Ладен. Пълни измислици на псевдо-журналистите. От такива „колеги“ ме е срам да казвам, че съм журналист. Тя се беше срещала със Саддам Хюсеин в Ирак по време на фестивала за поезия „Мербет“, беше се срещала с президента на Сирия Хафез Ал-Асад, баща на сегашния президент, но никога с този, когото изреждате в лъжливия списък. Тя се срещна няколко пъти с Ясер Арафат, има снимки от срещите.
Да, тя е вписана в предложенията на Гинес като единствената поетеса в света, изнесла няколко рецитала в самолет по време на полет и то на 4 езика, да – тя говореше седем езика. А какво е написано в романа, няма да издавам, нека нашите читатели го прочетат! Това е автобиографичен роман, но кодиран – всички герои са оставени с истинските си имена, освен някои от членовете на нашето семейство. От съображения за сигурност, ако случайно ръкописът на романа бъде намерен от властите, тя променя, или по-скоро кодира имената на семейството. Романът „Бог е Любов“ е един голям заплетен лабиринт с много кодове, които читателят сам трябва да разгадае и да излезе от този лабиринт! Повече няма да издам, оставам изводите на вас, читателите!
Майка Ви живя и твори по своя си начин – непокорна, бунтарка, талантлива, неудобна, грешница, светица… Булат Окуджава й посвещава своята песен „Ваше Величество Женщина“, Евтушенко каза за нея, че природата я е създала в един-единствен екземпляр. Според Вас, има ли шанс да се появи копи-екземплярът, който в днешно време ще стои на колене само пред Бога, както правеше Ваня Петкова?
Не, разбира се! Това, което е казал за нея големият руски поет Евгений Евтушенко, го имам написано с почерка й и се съхранява в къщата-музей „Ваня Петкова“. Никога не може да има копи-пейст на Ваня Петкова!!! Дори аз, която съм нейна дъщеря, се отличавам от нея и по стила си в писането, и по стила в поезията и изказа, и по характер, въпреки че с годините, а вече наближавам 60-те, все повече и повече започвам да приличам на нея по характер. Защо ли? Отговорът на този въпрос се крие в романа!
Синовете Ви Джоузеф и Насър са общували с майка Ви, били са с нея на рециталите й. Когато търсят отговор на свои въпроси днес, обръщат ли се към творчеството на баба си?
Разбира се! Малкият ми син Джоузеф беше много свързан творчески с баба си, той носи генетично нейния талант към рисуването. Големият ми син Насър беше свързан с нея по бойния й дух. Тя ги отгледа фактически, защото аз работех на три места… Сега вървя ръка за ръка в творчески тандем с Джоузеф и всичко, което се прави за паметта на Ваня Петкова, го дължа най-много на него – той е в основата на всички събития, автор на корицата и на двете книги, които издадохме, автор на цялостното им художествено оформление, поддържа официалната Фейсбук-страница с актуална информация и не на последно място ще издам, че пише сценарий за художествен филм за Ваня Петкова, който ще направи, сигурна съм! Защото всичко прави с любов и Бог е Любов!
Планирате ли романът да има и старозагорска премиера?
Да, ако ни поканите! Готови сме да дойдем във всеки град, който ни покани! Ние бяхме гости на Стара Загора със спектакъла „Аз съм Сириус“ през месец май, мина блестящо. Залата в къща-музей „Гео Милев“ беше препълнена. Донесохме и изложба с картините на Ваня Петкова. Ако и сега ни поканят, с радост ще зарадваме старозагорската публика със спектакъла „Бог е Любов“!
Вие сте дългогодишен журналист, с престижни награди, с над 200 интервюта с известни личности. Чии „портрети“ Ви карат и сега да се вглеждате в тях?
Много са незабравимите личности. Нямам време да издам книга, а трябва. Но нали разбирате – и аз съм творец – писател, поет, публицист, но пък имам и моралното задължение да продължа да издавам Ваня Петкова. Просто не смогвам, времето не ми стига. Рано или късно ще издам своята книга с незабравимите личности, с които съм се срещала. От детството си помня срещите с бащата на Че Гевара в Хавана, с Булат Окуджава, с Евгений Евтушенко имам невероятни спомени и приключения в Москва. Срещата ми със Сергей Михалков, бащата на Никита Михалков, и с Джани Родари бяха незабравими! Всъщност точно тези срещи в детството ми ме накараха да избера впоследствие професията журналист, за да ги продължа. Може би Йосиф Кобзон, Борис Немцов, Евгений Примаков са едни от незабравимите портрети, които ни гледат от небето и трябва, задължително трябва, да опиша срещите си с тях. Интересен и необичаен разговор направих с Михаил Горбачов. Много мила и също необичайна среща имах с Тото Котуньо… Много са, а тези, които споменах, не са вече тук, те отлетяха…..така че трябва да побързам с моята книга!
Интервю на Димка КАБАИВАНОВА