100 години от освещаването на патриаршеския храм „Св. Александър Невски“ отбелязва Българската православна църква

Българската православна църква (БПЦ)  отбелязва тържествено на 22 и 23 ноември 2024г. изпълването на 100 години от освещаването на патриаршеския ставропигиален храм-паметник „Св. Александър Невски“.  По този повод Патриарх Даниил отслужва тържествена света литургия .

Светата литургия започна в патриаршеската катедрала и се отслужва от патриарх Даниил, от синодални митрополити и епископи на БПЦ, както и от представители на Поместните православни църкви.

Сред присъстващите в началото на литургията бяха вицепрезидентът Илияна Йотова, ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Георги Вълчев, председателят на Българската академия на науките акад. Юлиан Ревалски, дипломати, представители на църковното настоятелство на патриаршеската катедрала и много вярващи.

„Днес е ден за прослава на Бога – 100-годишнина от освещаването на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. Бележита годишнина. Храмът е построен през 1912 г. Повече от 100 г. тази катедрала е най-дълголетният храм на Балканския полуостров. И забележете, че след 500-годишно робство, когато съседните балкански държави, които са имали относителна автономност – Румъния и Сърбия, а Гърция е по-рано освободена, ето и изразът от радостта от свободата ни, благодарността и в памет на всички жертви, всички воини, паднали за освобождението на отечеството. Затова е велик празник, хвалим, благодарим и прославяме Бога, и сме длъжни да подражаваме на примера на нашите предци“, каза българският патриарх Даниил.

„Този храм е дело на целокупния ни народ. В продължение на 45 години се осъществява решението на учредителното събрание, вземане на решение за такъв храм и 40 г. по-късно храмът е осветен. Всеки един българин е взел участие с пожертвувания, толкова държавни служители и църковната йерархия, за да се извърши подготовката на храма и ето едно всенародно усилие, в едно трудно време, защото от 1879 г. до построяването през 1912 г. са 33 години. Доста перипетии сме минали. Ето и народното усилие, когато се продължава, когато се държи на Божието дело и в основата на този храм е благодарността и резултатът е налице и през всички превратности на времето, през бомбардировките на Втората световна война, храмът пострадва, но до днес стои непоклатен и утвърждава и столицата ни, и утвърждава всички нас, защото „Св. Александър Невски“ е в сърцето на всеки един българин. Тук е съсредоточието на църковния живот и живота на народа ни“, каза още патриарх Даниил.

„Днес е празник. Имаме представители от почти всички Поместни църкви. Вчера руската делегация беше. Поради така прекъснатото евхаристийно общение на Руската православна църква и Вселенската патриаршия, не могат да вземат участие в светата литургия, но вчера отслужиха молебен. Ние имаме общение с тях и с радост би било повод такива бележити годишнини за цялата ни църква и за целия ни народ да има единение и да сме всички заедно. Сега скърбим и се надяваме с Божията помощ да се преодолеят тези трудности“, добави патриархът.

История

Предложението за изграждането на катедралата прави Петко Каравелов, политик и брат на Любен Каравелов. Построена с близо два милиона лева народни дарения, тя е трябвало да краси Търново, но след като столицата е сменена, основният камък е положен в София. Това става на 3 март (19 февруари стар стил) 1882 г. Във фундамента на храма е вградена метална кутия, в която са записани имената на членовете на правителството.

Главен архитект на проекта е руснакът Александър Померанцев. Архитектите Александър Смирнов и Александър Яковлев са негови помощници.

Строежът започва през 1904 г. и завършва осем години по-късно. Общата му стойност е 5,5 милиона лева. Руският император Николай II е поканен на освещаването на храма, но отказва поради ангажимент. Въпреки липсата му, тържествата продължават три дни – от 12 до 14 септември 1924 г.

Катедралата носи името на Александър Невски, патрон на Царя Освободител – руският император Александър II. Невски е руски светец, защитил православието с победата си над Тевтонския орден в битката на Чудското езеро. Поради влошени отношения между България и Русия, храмът е преименуван на „Св. св. Кирил и Методий“ в периода 1916 – 1920 г.

Англо-американските бомбардировки на София през Втората световна война сериозно повреждат катедралата: медната обшивка на сградата е пробита на много места, унищожени са много мозаични икони, повредена е живописта в северозападната галерия.

Описание

Храм-паметникът „Свети Александър Невски“ е православна църква в град София, която служи за катедрален храм на българския патриарх.

Храмът представлява петкорабна църква в неовизантийски стил – кръстокуполна базилика с акцентирано централно кубе. При вътрешната украса на храма са употребени изключително качествени и скъпи строителни материали: разноцветни италиански мрамори, оникс от Бразилия, алабастър и други.

Главният купол е висок 45 метра. Около кръга на купола с тънки златни букви е изписана молитвата „Отче наш“. Осветителните тела в храма са изработени в Мюнхен. Заемащ площ от 3170 кв.м., храмът може да побере 5000 души, колкото и най-голямата зала в НДК, с което се превръща във втората по големина църква на Балканския полуостров след храм „Св. Сава Сръбски“.

Камбанарията му е висока близо 53 м и има 12 камбани, излети и донесени от Москва. Най-голямата тежи 12 тона, а най-малката – 10 кг, като общото тегло на всичките е 23 тона.

Храмът е обявен за паметник на културата през 1924 година. В криптата му са експонирани едни от най-красивите български икони.

Строители на храма

След завършването на църквата през 1912 година с украсата и изографисването на интериора на храма се заемат внушителен брой изтъкнати руски и български специалисти, архитекти, художници и каменоделци.

Оформянето на храма започва с облицоването му, което е започнато от италиански каменоделци. След обявена стачка от страна на италианците, облицоването е продължено от български работници начело с Г. Киселинчев, а арх. Яковлев прави детайлите. Скулпторът Вилем Глос изработва гипсови модели на фасадите, корнизите, капителите и базите.

Стенописите са рисувани под ръководството на проф. А. Кисельов, който е определял също така приготвянето на темперните бои. В изработването на стенописите участват руските художници: проф. М.(или Г.) Месоедов (който е определял също така общия тон на стенописите), Д. Киплик, С. Шелковой, проф. М. Корин, проф. М. Судоковский, А. Вахрамеев, В. Болотнов, Н. Розанов, Ив. Дроздов, М. Авилов, проф. В. Я. Савинский, В. Кузнецов, И. Ланской, проф. В. Перминов, Н. Родзянко и българските художници: проф. Иван Мърквичка, проф. Антон Митов, Г. Желязков, проф. Ст. Иванов, Ас. Белковски, Никола Маринов, Никола Петров, Хр. Берберов, проф. П. Клисуров, Август Розентал, проф. Цено Тодоров, Васил Димов, арх. Петко Момчилов и др.

Арх. Йордан Миланов (1867-1932 г.) взема активно участие в изграждането на храма като член (1896-1912), а после и председател на Постоянната строителната комисия.

Вътрешно оформление

В интериорното оформлението на храма участват българските декоратори проф. Харалампи Тачев и Б. Михайлов. Орнаменталната резба е изработвана под ръководството на проф. В. Перминов. Бояджийската работа е извършвана под ръководството на австрийския майстор Лестер. Металната пластика на вратите е изработена в Мюнхен. Мозайките са доставени от Венеция. Мраморната пластика е изработена в Берлин. Дървените врати са изработени 1911-1912 при Карл Бамберг (собственик на мебелна фабрика във Виена). Антон Митов е автор на мозайката под камбанарията с образа на Св. Александър Невски.

Проф. П. Клисуров, проф. Цено Тодоров, Никола Петров са автори на мозаечните образи на Христос, св.ап. Петър и св.ап. Павел в перистила на главния вход. Проф. Ст. Иванов е автор на мозайките вляво от вратите с редица образи на светци, Вяра, Надежда, Любов и Св. Седмочисленици – вдясно. Хр. Берберов, Васил Димов, проф. Ст. Иванов, Никола Маринов, Ас. Белковски, Август Розентал са автори на мозайките с образи на български светци в тимпаните (люнетите) на външните врати.

В средния иконостас има две икони – Христос и Богородица от Виктор Васнецов и св. Александър Невски от проф. В. Я. Савинский. Северният иконостас е с икони на проф. Иван Мърквичка, а Южният иконостас е с икони на проф. Антон Митов.

Помощници са били и много други руски и български художници, някои от които тогава още студенти: Н. Кондратиев, Ф. Морозов, Ал. Алфонс Жаба, Н. Костов, Д. Занков, И. Пиндиков, П. Кантемиров, Константин Щъркелов, Вл. Лазаров, П. Кръстев, Г. Цапев, Цв. Маринова, Р. Топалова, П. Тачева, проф. Марко Марков.

Долап.бг